Напоследък се наблюдава тенденция да се представят обекти, чиито художествена и историческа стойност, меко казано е съмнителна.
Така в Бостън, щата Масачузет, САЩ, е открит музей на безвкусното изкуство. Идеята на експозицията е възникнала у неговия основател Скот Уилсън, след като видял картината на неизвестен автор „Люси на поле с цветя“, която му се сторила пълна безвкусица. Оттогава Уилсън решил да събира “ шедьоври“ на посредствени художници . Входът на музея е безплатен.
Желаещи да се приобщят към „антиизкуството“ са предостатъчно.
Още един „антимузей“ е разположен в германския град Киритц. Това е музеят на лъжата. Сред неговите експонати са радио на потъналия „Титаник“ предаващо звуците на катастрофата, килим-самолет, който се опитва да се издигне и да полети, апарат представляващ действащата Вселена……
Скоро експозицията била допълнена с ухото на известния художник Ван Гог, което е отрязано в пристъп на психическо разстройство.
Администрацията на музея твърди, че не се опитва да убеди посетителите в автентичността на експонатите, те само им предлагат малко да пофантазират.

За двама художници от Пенсилвания, Ник Олсон и Лили Хорвиц, старите прозорци са станали „светлина в края на тунела“ в съвместният им жизнен път. Те ги намери на продажба за строителни отпадъци, което ги вдъхновило да създадат напълно прозрачна къща от използвани прозорци.
Формата, стилът и цветът могат да разкажат много за времето, мястото и къщите, където някога са били инсталирани. Старите прозорци се изкривяват с течение на времето, което още веднъж подчертава древния и мъдър опит натрупан от преминали през тях истории от живота. Не съм суеверна, но мисля, че в подобен дом са вписани историите и съдбите на хиляди хора.
Художниците са своеобразен народ, те живеят под свой подсъзнателен закон. Именно такива могат да постигнат уют в такава оригинална сграда.
От чисто практична гледна точка, къщата е добра и евтина. Всички строителни материали струват само 500 долара.
Къщата се намира на много живописно място. Максималната степен на остъкляване намалява разходите за изкуствена светлина до минимум. Прозорците с двойни и тройни стъкла имат много добра топло и звукоизолация. В къщата има много малки прозорчета, така че проникването на свеж въздух също не е проблем. Интериорът също изглежда много удобен, всичко в къщата е направено от дърво.
Защита от взлом няма, но не е нужна. Оскъдната обстановка, отдалечеността от населените пунктове и невзрачният външен вид е малко вероятно да привлече недобросъвестни посетители.
Вечерно време къщата се осветява от автономно захранване на слънчеви батерии.

Първата видео игра се е появила през 1956 г. Две години по-рано Артур Кларк описва виртуална реалност.
Сред хилядите форми на развлечение, съществуващи в „Градът и звездите“ на Кларк, сагите са били особено популярни. Влизането в сагата не правело Елвин пасивен наблюдател. Той бил активен участник, но имал свободен избор.
Събитията и сцените служещи за изходни материали за създаване на приключения, можели да бъдат подготвени по-рано от художници. Те били достатъчно гъвкави и в тях се допускали всякакви изменения.
В тези призрачни светове може да се отправиш и със своите приятели.
И докато продължава сънят, той не трябва да се различава от реалността.

Колкото е по-силна приликата на робот или друг обект с човек, толкова той ни по-симпатичен, но до определена граница.
Когато сходството стигне до определен праг, роботът започва да изглежда плашещо и отблъскващо за нас. Може би това се дължи на несъответствие с реалността.
Съответстващото „снизяване“ на графиката зависи от положителните емоционални реакции при сходство и този ефект се нарича „зловещата долина“.
Освен това, анимацията усилва, както положителните, така и отрицателните впечатления от обекта.
Художниците отдавна използват този принцип, като рисуват персонажи, които предизвикват симпатия, въпреки че някои от героите съвсем не приличат много на хора.

Тези, които обичат да четат са запознати с напрежението, което изпитват, когато влизат в книжарница. Всеки иска да си купи нещо хубаво съразмерно с финансиите му. Обложките на книгите привличат очите на клиентите, но парите и времето ни не са безкрайни.
Нека да разгледаме следната ситуация. Нужна ние ни е хубава книга, но нямаме конкретна тема. Тогава в морето от книги трудно ще изберем най-подходящата.
На жертвите на продуктивните автори и алчните издатели могат да помогнат съветите на приятели и познати. Но ако такива няма?
В помощ на англоезичните читатели са предоставени професионални съвети в зависимост от техните индивидуални потребности.
Такава услуга наречена Bibliotherapy се предлага от лондонския клуб за саморазвитие The School of Life. Съветите се дават на читателя от жени, писатели, художници или бивши ръководители на книжарници.
Разговорът с един от тези библиотерапевти може да стане при лична среща, по телефона, по Skype, самостоятелно или в група.
Консултантите се потапят в жизнената ситуация на клиента и им предоставят списък с подходяща литература, съпроводена от съответен коментар.
Читателите са добили доверие в консултантите и често вземат участие на срещите в клуба The School of Life.