Дито Фон Тиз, италиански художник, веднъж не могъл да избере снимка за аватар във Facebook.
И тогава го осенила интересна идея.
Направил си собствен автопортрет на един пръст.
Този аватар имал голям успех!
След този той е създал цяла серия от пръсти.

Художникът Бруно Тофса търси в творчеството си вдъхновение от „Божията искра“ в самата природа.

Може би за това, неговите скулптори не са обичайна украса, чужди на горския парк намиращ се в далечна Австралия.

Причудливите персонажи, седящи върху изкоренените от буря дървета, приказните същества затихнали в тревата, изглеждат в парка толкова естествено, че в мрака можеш да ги сбъркаш с живите обитатели на това място.

Американският художник Уилям Лемсон  предложил интересен „сладък подход“ за оформяне на оранжерии. Той поискал стъклата да са от карамелизирана захар.
Разположена на върха на хълма Сторм Кинг, намиращ се в северната част на Ню Йорк, цветната оранжерия прелива във всички цветове на дъгата.
Лемсон превръща захарта в твърдо покритие като я нагрява до висока температура.
Всичките 162 прозореца са покрити със захар. Порцията захар за всяко прозорче се нагрява до определена температура. След това се прилага към лист нагрят до същата температура, за да се избегне напукване на стъклото, а отгоре се полива с още един лист, което помага на захарната стена да се запази колкото е възможно по-дълго.
Всички растения произвеждат захар чрез фотосинтеза, а растения във вътрешността на парника ползват светлина процеждаща се през захар, това е един вид цикличен процес.
За сега оранжерията е пусната експериментално. В нея растат три вида миниатюрни цитросови дървета.
През топлите месеци от всяка страна могат да се отварят панели с размер 1,52х2,44 м, за да се позволи на естествената вентилация да регулира температурата, а зрителите свободно могат да влизат и излизат от оранжериятаея.
В допълнение към необикновената декорация на парника са създадени части под формата на листа, в които порите се отварят и затварят по необходимост, помагайки да се регулира температурата на растенията.
През зимата прозорците се затварят, за да се съхрани топлината в парника.

Английският художник и поет Данте Росети през 1862 г. погребал жена си и сложил в гроба й непубликуваните си поеми.

След няколко години му предложили да издаде книга, но поетът не могъл да възстанови стиховете си по памет.

Тогава приятелите му го уговорили да ексхумират тялото на жена му и поемите били публикувани.

Какво правите с обиновените предмети, които вече не ви трябват? Странен въпрос. Американският художник и скулптор Тери Бордер се е замислил над това и ги е оживил. Така те започват своя живот в радост и мъка, успех и разочарования.

Много творчески настроени хора експериментират с „обидените“ вещи, правят забавни фотоси. Пускат ги по Интернет и подобряват настроението на мнозина.

Тери Бордер за персонажи използва всичко, което му попадне под ръка: чашки, продукти, семена и всякакви други неща, които използваме в ежедневието си. Всеки негов образ посредством телени крака и ръце добива свой характер и „оживява“.

Тери е измислил цели сюжети за своите герои и е измислил за това специално име „Bent Objects“.