Пикасо в разговор с приятеля си Г. Аполинар казал:
– Луварът трябва да бъде предаден на огъня.
През 1911 г. от музея била открадната картината на Леонардо да Винчи „Мона Лиза“
Аполинар без много да мисли посочил Пикасо като възможен крадец.
Художникът бил извикан на разпит. Цяла година се носели слухове за участието на Пикасо в кражбата.
Разбира се, по-късно се изяснило, че той няма никакво отношение към тази кражба, но митът си останал в историята.
Японската художничка Chie Hitotsuyama изработва своите произведения изкусно, изящно, реалистично и с голяма любов към природата.
Тя смята, че животните, които са главните герои в нейните композиции са „равни на нас в смисъл, че живеят в близост до нас на тази планета“.
А тя иска да изрази този живот и това ѝ се отдава.
Всичките ѝ животни са направени от вестник, завити на тръба.
Благодарение на таланта ѝ зверовете изглеждат реалистично и живо, трогват със своята уязвимост.
Сигалит Ландау, художничка от Израел, решила да осъществи необичайна идея. Тя оставила за две години черна рокля в Мъртво море.
Идеята е дошла от спектакъл през 1920 г., в който млада хасидска жена (религиозно движение в юдаизма) е била обладана от духа на починалия си любим.
Всеки три месеца в продължение на две години Ландау изваждала роклята и я снимала.
Накрая се получило прекрасно произведение на изкуството, състоящо се от сияещи кристали сол, точно копие на роклята на героинята от спектакъла.
Йожен Дьолакроа е френски художник и график, водач на романтичното направление в европейската живопис.
„Свободата води народа“ е една от най-популярните му творби.
Дьолакроа е създал картината по мотиви на юлската революция през 1830 г., сложила край на режима на Реставрацията на монархията на Бурбоните.
След многобройни подготвителни скици на художника са му били необходими само три месеца, за да нарисува картината. В писмо до брат си Дьолакроа пише: „Ако не мога да е сражавам за Родината си, то бих искал да пиша за нея“.
В центъра на картината е изобразена жена, представяща Свободата. На главата си тя има фригийска шапка, древен символ на революцията. В дясната си ръка държи флага на републиканска Франция, а в лявата оръжие.
Оголената гръд символизира самоотвержеността на французите в този момент, които с „голи гърди“ вървят срещу врага.
Около Свободата са изобразени работник, буржоа и подрастващ, които символизират Братството и Равенството на френския народ по време на юлската революция.
Джоузеф Търнър е известен британски художник, майстор на романтичните пейзажи, акварелист и гравьор. Със своя стил той вдъхновил първите френски импресионисти.
Търнър рисувал по съвсем необичаен и оригинален начин. Светлината, движението на въздуха, снегът, облаците и мъглата са получили в неговите картини значителна роля. Те са важни участници в сюжета и често стесняват хората и другите важни обекти, като ги избутва на втори план.
Ранната работа на Търнар „Снежна буря. Ханибал, преминаващ Алпите“, може да претендира за отправна точка, където изображението на пространството заема повече място и внимание, отколкото самия човек.
За сюжет на работата е послужил историческият преход на Ханибал през Алпите, който е станал през 218 г. до н.е.
Сравнявайки датата на създаването на картината – 1812 г., времето, когато името на Наполеон е било на устните на цяла Европа, имам чувството, че между запечатаното събитието и руската кампания на френския командир има пряка връзка. Наистина , снежната буря е един от символите на поражението на френската армия.
Идеята на картината е възникнала две години преди войната. Джоузеф Търнър е наблюдавал снежна буря в едно от именията на свой приятел. Той нарисувал снежната виелица на пощенски плик и обещал, след две години всички да видят снежната фъртуна на картината „Снежна буря. Ханибал, преминаващ Алпите“.
Така изкуството се сплита с историята понякога, даже без съзнателния замисъл на художника.