Много християни твърдят: „Бог е в сърцето ми“. Това звучи като оправдание за всекидневния ни мързел. Е, то не идва от принцип „и така ще мине“, но това е по-скоро нежелание да се измъкнем от блаженството и удовлетворяването на собственото си тяло.
От къде се взема мързелът? Какво очаква ленивецът в бъдеще? Как да се избавим от порока?
Духовния мързел се опитва да се обясни, като му се приписват философски, социални и даже политически смисъл.
Самият мързел се проявява като вялост и бездействие.
Някои хора изглеждат външно „ефектно“. От тях се усеща мирис на скъп одеколон. Но когато стане дума за молитва, няма време, не достигат възможности, а и здравето нещо се обажда.
Нали молитвата  изисква поне малко усилие.
В семейства, където Бог и вяра се ограничават само до разсъждение за морала и нравствеността, Библията е само красива книга на лавицата, а ходенето на църква ритуал само по празниците, води до заразяване с духовен мързел. Той се прехвърля от родители на деца.
Ако продължава така, следващите поколения ще заменят Божието слово с популярно му изложение, което е добре илюстровано, а погледите няма да се насочват към Бог, а към хороскопи и предсказванията за поредната свинска, конска и не знам каква още година от китайския календар.
С мързела лесно може да се пребори човек, само да поиска. Мъдрия Соломон предлага следното: „Иди при мравката, о ленивецо. Размишлявай за постъпките й и стани мъдър.
Която, макар че няма началник, Надзирател, или управител,
приготвя си храната лете, събира яденето си в жетва.
До кога ще спиш ленивецо? Кога ще станеш от съня си?
Още малко спане, малко дрямка, малко сгъване на ръце за сън. Така ще дойде сиромашия върху тебе, като разбойник и немотия, като въоръжен мъж.“
Ленивецът можеш да стреснеш, когато му обясниш, че е бреме и не е нужен на околните. Кажи му, че постъпва глупаво и е лишен от разум, понякога и това може да го размърда.
В края на краищата, мързел води до „ужасен“ избор: да се отърве от необходимостта да мисли, да взема решения или сам да поемат отговорност за делата си.

След войната в близост до Воркут изграждали нова мина. В групата работили двама християни. В неделя те отказали да работят, след което жестоко били бити.
Новият началник на лагера решил да ги довърши.
Веднъж в неделя, когато тези двама християни отново отказали да работят, между охраната имало вместо две шест овчарски кучета, които не били хранени.
Началникът на лагера заповядал на християните да излязат от строя. Всички затворници затаили дъх, те добре знаели какво означава това.
Пред строя излязъл старец, а зад него младеж. Извели ги и ги накарали да вървят към тундрата. След тях пуснали гладните кучета.
Когато дочули, че ги догонват освирепели кучета те се обърнали с лице към тях. Прибрали ръцете си за молитва пред гърдите и насочили лице към небето.
Всеки знаел, че кучетата след минути ще настигнат християните и ще ги разкъсат. Много от затворниците закрили  с ръце очите си.
Но какво е това? Гладните кучета стигнали до християните, отскочили в страни от тях и започнали да ги обикалят в кръг. Злият лай преминал в радостно ръмжене. Кучетата пълзели около християните и започнали да лижат краката им.
Едва сега след като било прекратено злобното лаене на кучетата всички чули, че двамата мъже пеели.
Затворници и част от охраната започнали да се кръстят и да плачат. Началникът на лагера бил навел глава и като че ли се затворил в себе си.
Накрая кучетата били извикани, а на християните било заповядано да се върнат в строя.
Един от присъстващите очевидци по-късно разказвал:
– В този момент, аз разбрах, че има сила, която може да надвие всяка друга сила. През тези дни много от затворниците приеха Господа, в това число бях и аз.
Всички са безсилни там, където Бог изявява Своята сила.

По време на гоненията на християни при  управлението на Марк Аврелий в град Лион били измъчвани много християни. Телата им били събирани и изгаряни, а пепелта от тях изсипвали в река Родан със думите: „Да видим, дали ще възкръснат след всичко това“.
Бедните, те не са разбирали, че Господ, Който е създал вселената от нищо, може да възстанови телата на Своите деца и да ги съживи, независимо от това, че са били изгорени и хвърлени в реката.
За Бога няма нищо трудно и ние трябва да вярваме на Неговите обещания, въпреки че за нашия човешки разум и човешка немощ това изглежда невъзможно.
Как Бог е взел земя и е сътворил нещо със съвсем друго естество?! И то телесно, не приличащо на пръст: коса, кожа, кости и жили.
Както иглата хвърлена в огъня се нажежава, но не изменя своето естество, така и мъртвите ще бъдат възкресени, „косъм от косата им няма да пропадне“.
Всички ще възкръснем, но праведните ще възкръснат за вечен живот в небесни места, а непокаялите се грешници за осъждение.

Трима християни се събрали, за да признаят един на друг слабостите си:

Първият казал:

– Когато видя крупна сума пари, не мога да устоя на изкушението да си взема малко от тях.

Останалите двама казали:

– Добре, ще се помолим за теб.

Вторият споделил:

– А моята слабост е, че когато видя красиво момиче в църквата, не мога да й се нагледам.

Останалите двама заявили:

– Ще се помолим за теб.

Третият нетърпеливо заявил:

– Аз много обичам клюките. Едва ще дочакам да се прибера в къщи, за да разкажа на всички какво съм чул.

В едно проучване, проведено от Центъра за обществена религия, било установено, че трима от всеки десет американци вярват, че Бог решава изхода от спортните състезания.
Респондентите смятат, че висши сили оказват неоспоримо влияние на резултатите в шампионатите. Те предполагат, че Бог помага да победят добродетелните играчи, които живеят така, както изисква Всевишния. С други думи казано пазят заповедите Му и се държат като християни.
А каква би била най-добрата им награда? Разбира се, победата в дадено съревнование.
27% от анкетираните вярват, че Бог определя кои отбори трябва да спечелят спортните състезания. Докато по-голямата част от анкетираните 53% вярват, че Бог възнаграждава верните спортисти с добро здраве и успех. Има и други, които не приемат нито първото, нито второто изявление.
Скандалният журналист Денис Трейнър от Acronym TV казва:
„Помислете , болшинството от гражданите на САЩ смятат, че всезнаещ Творец на Вселената седи в небето. Той вижда крайната бедност и страдание в целия свят. Разбира, че половината от най-добрите Му творения,  живеят с по-малко от два долара и половина на ден, и 80% от човечеството живее с по-малко от десет долара на ден. И Той не просто гледа, но решава кой отбор или състезател е по-чист или духовен. В зависимост от това решава изхода на състезанието. С други думи тези, които са религиозни, те побеждават“.
Въпреки, че има несъгласни с намесата на Бог, те трябва да осъзнаят, че Той контролира нещата.