Елена се обърна. Сега беше моментът да ги хване на тясно.

– Младата жена, чието тяло откриха тук не е светица. Каза ми го презвитер Петър.

Павел остана със зяпнала уста. Ангел скри лице в ръцете си. Огнян нервно започна да дърпа яката си. Найден протегна ръка към чашата с вино.

– Не искам да слушам повече лъжи! – заяви Елена. – Ще ви предам точно какво ми каза презвитер Петър и какво открих сама. Тази сутрин той ми даде „За медицината“. В него се говори за много отрови. Един от тях е арсенът. Авторът много подробно описва смъртта и балсамирането на тялото на Александър Велики във Вавилон. Тялото на Александър е било съхранено по някакъв чуден начин, вероятно благодарение на арсена, използван от някого, за да го убие. Сигурна съм, че същото се е случило и с трупа на намерената жена. Така че искам истината.

Павел дойде на себе си и отвори уста, но Елена го изгледа остро.

– Добре ще ти кажем истината, –  започна Ангел, – Тази жена наистина се самоуби. Преди известно време жена ми и аз давахме подслон на християни, които бяха преследвани. Семейства се разпиляваха, цели родове изчезваха, деца се връщаха по домовете си и не намираха родителите си, а синовете и дъщерите отвличаха посред нощ. Тази жена беше от бегълците. Ние я приехме. Твърдеше, че е християнка, но в същност беше сприхава, избухлива, язвителна и постоянно критикуваше всичко. За тази жена всичко беше драма. Често заплашваше жена ми и мен, че ще иде при властите, ще се отрече от християнството или че ще се самоубие.

Ангел си пое дълбоко, преди да продължи.

– Знаеш, че съм аптекар, лекар. Един ден се скарахме, тя изпадна в истерия и започна да ми крещи. Заплашваше, че ще се самоубие и тогава ще обвинят мен. Тогава не ѝ повярвах. В същата тази нощ, чух шум от долния етаж. Там имах стаичка, където държа отровите заключени. Тази жена бе успяла по някакъв начин да се промъкне вътре и да отвори едно от чекмеджетата. Беше смесила с виното си много арсен и аз вече не можех да я спася. Тя изпадна в безсъзнание, после умря. Белезите по врата и плещите ѝ се дължат на усилията ми да я накарам да повърне. Но, както вече знаеш,  за такива силни отрови противоотрова няма. Ако откриеха тялото ѝ в къщата ми, щяха да дойдат и да ме приберат. Аз имах скрити християнски ръкописи и не можех да рискувам. Затова отидох при Павел и му разказах какво се е случило. Среднощ пренесох тялото. Измихме го и го почистихме. Намазах го с вещество, което наподобява восък, за да затворим порите и по този начин прахът отвътре да не може да избие на повърхността на кожата; после го завихме в ленено платно.

– Арсенът причинява отделяне на прах, – добави Елена. – Видях следи от него, когато за първи път ми показахте тялото.

– Мислехме, че никой няма да забележи. Аз имах няколко стари монети. Сложих ги върху очите, така ако я намереха щяха да мислят, че е умряла много отдавна.

– А после? – продължи да разпитва Елена.

– Отидох и купих един ковчег. Върху него издълбах християнски символи. Сложихме жената вътре и я погребахме в градината.. Винаги сме искали да я преместим. Останалото го знаеш. На сутринта, когато Венци я откри, Павел се уплаши, аз също. Бях много изненадан от това колко добре се бе запазило тялото. Казахме на Огнян и Найден всичко и те решиха да ни помогнат. Извадихме я, умихме тялото ѝ, отново намазахме кожата с онова вещество и почистихме сандъка отвътре. Набързо скалъпихме историята, че това ще да е велико чудо, дело на Бога. Като се замисли човек, то си беше и така. Ако бяха намерили трупа на жената в нощта, когато умря, щяха да ни убият.

– Презвитер Петър няма каже на никой за случилото се, но и вие трябва да си държите езика зад зъбите.

Всички вдигнаха ръце в знак на съгласие. Елена едва сдържа усмивката си.

Знаете ли защо много християни търпят поражение в битките докато живеят на земята?

Защото те не се бият срещу, когото трябва.

Те грешат като вярват, че ако някой им е казал или направил нещо, от което ги е заболяло, то този човек е техен враг.

Библията казва, че ние се сражаваме не с плът и кръв. Плътта и кръвта са определени хора, които понякога се явяват източник на нашите проблеми.

Няма никакво значение какво са ви направили, ако вие си губите времето да се сражавате с тях, тогава вашият истински враг остава ненаказан.

Тогава кои са истинските ни врагове?

В посланието към Ефесяните се казва: „Нашата борба не е срещу кръв и плът, но срещу началствата, срещу властите, срещу духовните сили на нечестието в небесните места“.

Хората, които ви нараняват и гонят, са оръдия на сатана. Когато дяволът иска да ви нанесе удар, той използва тях.

Запомнете, гоненията не са проява на омраза на другите хора към вас . Това се случва, защото сатана се страхува от вас.

Когато вие вземете Божието Слово и го използвате като духовен меч, това плаши дявола. Тогава той търси човек, които да ви спре.

Така че следващия път, когато някой се опита да ви нарани, не започвайте да воювате с него. По-добре се насочете срещу духа, който стои зад него.

Престанете да воювате с плът и кръв, по-добре използвайте оръжията на Духа.

Противопоставете се на сатана със власт и Божието Слово и нанесете поражение на истинския си враг!

По-рано се учудвах, защо ние християните не виждаме проявлението на Божията сила между нас?

Знаейки добре Божието Слово ние би трябвало постоянно да сме свидетели на Божиите чудеса и знамения.

Веднъж попитах:

– Господи, защо твоята сила не се проявява в църквата в по-голяма степен?

– Защото не ви достига любов.

Бог иска да имаме сила, но ние трябва да я използваме с любов.

Той не може да въоръжи със сила този, които говори от амвона, ако преди това е наругал някой, който се е опитал да го задмине на пътя.

Не може да се проявява Божията сила у човек, който няма любов към другите.

Спомням си един случай. Един баща учел малкия си син да стреля и детето доста добре се справяло с оръжието.

Веднъж бащата бил със сина си в една ферма. Там на стената на хамбара видели тарантула. Момчето вдигнало пушката готово да застреля паяка, но бащата не му позволил.

Синът не разбирал, че със изстрела си ще направи дупка в хамбар, а това било съвсем глупаво нещо.

Ако искате Божията сила, съсредоточете се към любовта.

Стремете се към нея. Практикувайте я. Израствайте в нея. И ще видите как Божията сила действа чрез вас.

Южен Судан е млада държава. Тя е получила своята независимост на 9 юли 2011 г.

Северната част на страната е доста суха, а на юг е покрита с субекваториални гори.

Там носят шапки изработени от собствените им коси. Височината на тези шапки достига половин метър.

В Южен Судан има голяма вероятност от заразяване с диария или холера. Това е следствие от лошите санитарни условия.

В град Бентиу, където живеят десетки хиляди бежанци, през април 2014 г. са получавали по един литър на човек за ден. А една тоалетна се е падала на 350 човека.

Основното въоръжение на страната се състои от остарели руски танкове  Т-55 и Т-72.

По-голямата част от жителите на страната са християни.

Християните имат само един авторитет, един компас и това е Божието Слово.

Сред хилядите гласове, които предлагат своята истина и претендират за власт, един тих Глас ще ни каже самата истина.

Какъв е този Глас? Това е писаното Слово, дадено ни от Бога, за да знаем в какво да вярваме и как да живеем.

Както казва псалмопевецът : „Изясняването на Твоето слово просвещава, Вразумява простите“.

В писмо до свой приятел Ейбрахам Линкълн е написал: „От четенето на Библията имам голяма полза. Ако обогатиш ума си със съдържанието на тази Книга, възприемеш я със вяра, то непременно ще живееш достойно и ще срещнеш смъртта почтено“.

„Ако искаш смелост, – писал е Джон Бънян, – препрочитай Божиите обещания в Библията“.

Мартин Лютер е казал: „В Писанията всяка малка маргаритка се превръща в цъфтяща поляна“.

Библията е нашият верен наставник в този грешен свят. А ти вслушваш ли се в нейните инструкции и наставления?