Когато наблюдаваме света около нас, разбираме, че Бог макар и невидим, присъства навсякъде. Той неизменно приближава осъществяването на Своя замисъл.

Ние не сме лишени от надежда, гледайки хаоса, насилията, войните, това което се излива от екрана на телевизора и страниците на вестниците.

Ние знаем, че всичко това са последствия от човешкия грях, нашият бунт против Бога.

Всяко заглавие, всяка новина подвърждава думите на пророк Еремия: „Сърцето е измамливо повече от всичко, И е страшно болно; кой може да го познае?“

Не забравяйте, последната дума в човешката история принадлежи на Бога.

Със всеки следващ ден, ние се приближаваме към крайния срок. Сатана ще бъде победен, а Бог ще осъществи Своя съвършен план.

Каквото и да крие бъдещето, християнина знае, че човешката история ще завърши със славна победа!

Не губете кураж! Най-доброто тепърва предстои!

Всеки път, когато се роди дете, той или тя автоматично се превръща в част от  семейството. Това дете получава възпитание първо от родителите си и расте здраво и силно.

Същото се отнася и духовно израстване. Когато сте родени отново, вие автоматично става част от семейството на Бога. Но вие трябва да станете член на местната църква, която е част от Божието семейство.

Разликата между това да бъдеш  наблюдател в църквата и църковен член е ангажимента.

Наблюдателите са зрители от кулоарите, членове участват в дейностите на църквата.

Наблюдателиет са потребителите, а членовете са сътрудници.

Наблюдателите искат само предимствата в църква, без споделят някаква отговорност. Те са като двойки, които искат да живеят заедно, без да се ангажира с брак.

Защо е важно да се присъединим към местната църква?

Това е необходимо, за да се ангажираме чрез братята и сестрите реално, а не само на теория.

Бог иска да обичаме истински всички хора, а не само идеалните. Можете да прекарате целия си живот в търсене на перфектната църквата, но никога няма да я намерите.

Вие сте призвани да обичаме несъвършените грешници, точно както прави и Бог.

Бог очаква от вас да се ангажират с едни и същи неща още днес.

Естествената следваща стъпка след като веднъж сте станали дете на Бога е да се присъедините към членовете на местната църква.

Когато станете християнин вие следвате Христос, а когато станете член църква вие се ангажирате с определена група от вярващи.

Първото решение носи спасение, а второто общение.

Един млад човек отишъл при Сократ, за да се обучава на красноречие. В разговор с великия философ, той говорил толкова много, че Сократ удвоил цената на обучението му.

– Защо трябва да плащам два пъти повече? – попитал младежът.

– Защото, – отговорил Сократ, – трябва да те обуча на две неща. Първо, как да си държиш езика зад зъбите и второ, как да говориш.

Не само този млад мъж, но и много хора вредат с езика си. Много говорят и много казват, но то е едно и също, многократно повторено. Понякога две три думи са напълно достатъчни, вместо да изговориш хиляди.

Човек се учи да говори до три години, но до края на живота си не може да свикне да мълчи. Многословието е загуба на ценно време, загуба на енергия, то не принася никаква полза.

Внимателните към себе си християни наричат всичките чувства прозорци на душата. Ако те са отворени, ще изчезне цялата вътрешна топлота. Най-големият отвор, подобен на голяма врата е езикът, който говори на воля, колкото си иска.

Многословието кара душата, да не вижда гледайки, да не чува слушайки, да не усеща докосвайки. Многото бърборене е тясно свързано с гордостта, наглостта и произвола. То е подобно на буря разрушаваща вътрешния ред, оставяща след себе си надменост и заслепение.

Как да се справим с многословието?

По-добре е да замълчим, отколкото да говорим. При мълчание умът се съсредоточава, а при безкрайното бърборене се разсейва. Невъзможно е да живееш по духа и да бъдеш бъбривец.

Давай повече почивка на езика, отколкото на ръцете си.

Веднъж ми разказваха за един слънчев часовник, на който имало доста интересен надпис:

„Сега е много по-късно, отколкото ти си мислиш“.

Пътешественици често се спирали пред него и размишлявали върху смисъла на написаната фраза.

Навярно авторът е искал да ни напомни, че всичко е мимолетно и променливо в живота.

Ние, християните, също си имаме слънчев часовник и това е Божието Слово.

От Битие до Откровение То ни предупреждава:

„Сега е много по-късно, отколкото ти си мислиш“.

В писмо до своите съвременици апостол Павел е писал:

“ …. като знаете времето, че часът е вече настанал да се събудите от сън; защото спасението е по-близо до нас сега, отколкото, когато изпърво повярвахме. Нощта премина, а денят наближи; и тъй нека отхвърлим делата на тъмнината, и да се облечем в оръжието на светлината“.

Научете се да живееш всеки ден така, сякаш е последният ден от живота ви. Някой ден действително ще бъде последен.

Един човек отиде при един свещеник и му каза:

– Аз съм християнин, но не се чувствам такъв. Сякаш духовно не раста. Застанал съм в неутрално положение.

Свещеникът попита:

– Къде мислиш, че е проблемат ти?

Мъжът каза:

– Мисля, че моят проблем се състои в това, че просто не обичам достатъчно Бога.

Свещеникът го поправи:

– Не в това се състои проблемът ти. Твоят проблем е, че ти не разбираш колко много Бог те обича.

Любовта винаги е отговор на любов.

В Библията се казва:

„Ние обичаме, защото първо Той възлюби нас“

Когато казвате: „Аз не обичам Бога“, това е, защото ти не разбираш колко много Той наистина те обича.