В Чикаго се е установило необичайно студено време. Замръзнала е полярната мечка на име Анана. Поради това, че животното не търпи ниска температура, било решено временно да остане в затворена камерата, където температурата варирала от плюс 10 до плюс 4 градуса по Целзий.
Според зоологическата градина, Анана не издържала на студа поради това, че храната, която приема в зоологическата градина е различна от тази към, която мечките са свикнали живеейки в дивата природа. За да издържат на студа, те натрупват слой от подкожна мазнина от яденето на трупове на тюлени и китове. В зоопарка храната съдържа по-малко тлъсто месо.
В друга зоологическа градина в Чикаго, по време на студа избягал паунът. За разлика от Анана, която намерила убежище от студа във волиерата, птица не поискала да бъда в клетка. Намерили са я на един клон, от където са се опитвали да я свалят цял час и половина. При това пауна не оцелял след бягството си, той замръзнал до смърт в резултат на силния студ.
Анормални студове са обхванали централната и северната част на САЩ. В Ню Джърси и Ню Йорк власти са обявили извънредно положение. Поради замръзване били отменени много полети, затворени са пътища, направена е корекции в графика на сухопътния транспорт.

Към азиатския слон на име Лин Ван се отнасяли с такова уважение, че му бил даден прякора „Дядо Лин“. Това е защото много е направил и дълго е живял, повече от всички слонове, които човек е знаел, цели 86 години.
Този сив и покорен гигант е оставил следа в историята на много страни. По време на Втората световна война той е прекарвал храна и оръжие на японските милитаристи в джунглите на Бирма, а през 1943 г. Лин Ван бил взет от китайците в плен.
Слонът продължил военната си служба първо в Китай, после в Тайван. На комунистите Лин не им бил даден заради обида.
През 1954 г. слонът бил пенсиониран и оставен в зоопарка Тайпе, където живее до 2003 г., когато умира.

Женствената жена не воюва с мъжа, не шантажира, не манипулира. Тя разполага със своята красота, изразява внимание, разбиране и грижа за другите.
Женствената жена не осъжда любимия си, не го преценява. Тя има много други важни функции. Именно такава жена без много проблеми, правила и критики, която цени мъжът такъв, какъвто е, е нужна на мъжа. За такава жена мъжът е готов да извърши подвизи….
Защо мъжете се женят? Заради чистите ризи и чорапи? Разбира се, че не, за този случай могат да си купят пералня. Не и заради вкусната храна и меката постеля…..
Мъжете не се женят просто, защото искат някой да им готви и да ги пере, за това могат да наемат домашна прислужница. Те искат да имат до себе си сродна душа.
Женят се, за да има кой да ги чака и срещне, обича и разбира….
Не е трудно на една жена да дойде до вратата, когато се е върнал любимия, да го целуне и да каже:
– Липсваше ми, чаках те!
Такава жена е най-добрата опора за мъжа!

Швейцарските биотехнолози са създали особен „прибор“ от генетично модифицирани клетки, които автоматично могат да регулират нивото на ситост и глад при човека или мишките и  реагират на увеличаването на дела на мазнините в кръвта, като ги карат да ядат по-малко.
Мишките губели теглото си, въпреки че не били лишени от достъп към“безкрайните“ запаси на висококалорични храни. Преимуществото на тези имплантанти се заключава в това, че те могат да се използват за подобрение на състоянието на организма без регулярни хирургически вмешателства.
Групата учени са експериментирали с няколко набора гени, които отговарят за производството на хормоните, свързани с чувството на ситост и глад.
Учените обясняват, че почти всички клетки на хората или други бозайници имат специално семейство от рецептори PPAR, които контролират метаболизма в тялото и нивата на мазнините в кръвта. Авторите са се научили да използват тези рецептори като “ сензори “ , които следят концентрацията на мазнини и предизвикват клетката да произвежда повече или по-малко белтъчни молекули прамлинтид, аналог на човешкия хормон на ситост, амалин.
Биолозите са успели да отгледат малък брой култури от такива клетки и са ги поместили в особена микро капсула с два изхода, които могат да се включат към кръвоносните съдове на пациента. След това те тествали работата на този прибор като поместили негово копие в тялото на няколко мишки част, от които страдали от затлъстяване.
Експериментът е завършил успешно. Затлъстелите мишки губели теглото си постоянно, въпреки отсъствие на какви да е изменения в диетата. Други гризачи използващи регулатора на теглото, хранейки се с обичайната си храна, не са страдали от анорексия, което свидетелствува за безопасността на дадената методика.

Обикновено всеки има свой начин на изразяване.
Скулпторът  Judith G. Klausner има интересно хоби. Твори върху храна.
Той изрязва барелефи на класически лица, от старинни монети и медальони, върху глазурата на много популярните по света бисквитки Oreo.
Доста изискана работа, погледнете сами!
А може и чай да искате да пийнете с тях!?