Швейцарските биотехнолози са създали особен „прибор“ от генетично модифицирани клетки, които автоматично могат да регулират нивото на ситост и глад при човека или мишките и  реагират на увеличаването на дела на мазнините в кръвта, като ги карат да ядат по-малко.
Мишките губели теглото си, въпреки че не били лишени от достъп към“безкрайните“ запаси на висококалорични храни. Преимуществото на тези имплантанти се заключава в това, че те могат да се използват за подобрение на състоянието на организма без регулярни хирургически вмешателства.
Групата учени са експериментирали с няколко набора гени, които отговарят за производството на хормоните, свързани с чувството на ситост и глад.
Учените обясняват, че почти всички клетки на хората или други бозайници имат специално семейство от рецептори PPAR, които контролират метаболизма в тялото и нивата на мазнините в кръвта. Авторите са се научили да използват тези рецептори като “ сензори “ , които следят концентрацията на мазнини и предизвикват клетката да произвежда повече или по-малко белтъчни молекули прамлинтид, аналог на човешкия хормон на ситост, амалин.
Биолозите са успели да отгледат малък брой култури от такива клетки и са ги поместили в особена микро капсула с два изхода, които могат да се включат към кръвоносните съдове на пациента. След това те тествали работата на този прибор като поместили негово копие в тялото на няколко мишки част, от които страдали от затлъстяване.
Експериментът е завършил успешно. Затлъстелите мишки губели теглото си постоянно, въпреки отсъствие на какви да е изменения в диетата. Други гризачи използващи регулатора на теглото, хранейки се с обичайната си храна, не са страдали от анорексия, което свидетелствува за безопасността на дадената методика.