Живял един свят старец. Той често се молел и скърбял за греховете на хората. Не можел да разбере, защо става така, че хората ходят на църква, молят се на Бога, а живеят зле и греха не намалява.
„Господи, – помислил си той, – нима не обръщаш внимание на молитвите ни? Ето хората постоянно се молят да живеят в мир и се покайват, но нищо не става. Нима тяхната молитва е напразна?“
Веднъж потъвайки в тези мисли заспал. Сторило му се, че ангел го грабнал и го понесъл високо над земята. Колкото по-високо се изкачвали, толкова по-слабо се чували звуците от земята. Не се чували човешки гласове, песента заглъхнала, виковете и целия светски шум изчезнал. Само от време на време долитали хармонични нежни звуци, които звучали като от далечна лютня.
– Какво е това? – попитал човекът.
– Това са молитвите на хората, – казал ангела, – само те се чуват тук.
– Но защо толкова слабо звучат? И защо с толкова малко, нали сега народа се моли в храма?
Ангела го погледнал, а лицето му било тъжно.
– Искаш дa знаеш? Тогава погледни!
Далеч по-надолу се виждал голям храм. Човекът можел да вижда всичко, което се случвало там.
Храмът бил пълен с хора. Можел да се види и големият хор в сградата. Свещеникът облечен според случая стоял пред олтара. Богослужението вървяло в пълен ход. Но каква била тази служба? Никакъв звук не се чувал. Виждало се как от лявата страна дяконът четял нещо бързо, като движел устни, но не се чувала нито една дума.
На амвона бавно излязъл дякон. С плавен жест пооправил разпилените си коси и започнал да говори, широко разтворил уста, но….никакъв звук.
Хора се готвел да пее.
„Е, хора поне ще чуя“, – помислил си стареца. Диригентът вдигнал ръце, подал знак да започнат, но както и преди, царяла пълна тишина. Страно, устата на всички били отворени, но пеене не се чувало.
„Какво става?“ – помислил си човекът.
Обърнал очи към богомолците. Те били много, от различни възрасти, мъже и жени, възрастни хора и деца, търговци и обикновени селяни. Всеки от тях се кръстел, много от тях казвали нещо, но нищо не се чувало. Цялата църква била няма.
– От какво се получава това? – попитал старецът.
– Нека се спуснем по-надолу и ще разбереш, – казал ангела.
Те бавно, от никой незабелязани се спуснали в храма. Добре облечена дама стояла сред тълпата и изглежда усърдно се молела. Ангела се приближил до нея и леко я докоснал с ръка. И изведнъж старецът разбрал мислите ѝ.
„Ах, тая противна началничка на пощата! – мислила си тя. – Отново е с нова шапка! Мъжът ѝ пияница, децата крадци, а тя така се е изтупала….!
По-нататък стоял търговец с вълнено палто и замислено гледал иконостаса. Ангела докоснал гърдите му и стареца чул скритите му мисли: “ Какъв срам! Продават твърде евтини стоки.. Съмнителна е тая стока!… Но колко хиляди загубих, а може и повече….“
Малко по-напред стояло младо момче. Той изобщо не се молело, а се гледал наляво, където стояла една жена. Червял се и престъпвал от крак на крак.
Ангелът го докоснал и старецът прочел какво има в сърцето му: „Ех, хубава е Миленка! Всичко при нея е прекрасно и лицето и навиците….и в работата… Това се казва жена! Дали ще се съгласи или не?“
Ангелът докоснал много хора и всички имали подобни мисли, пусти, празни, обременени от ежедневието. Пред Бога стояли, но за Бог не мислили. Само давали вид, че се молят.
– Сега навярно разбираш? – казал ангела. – Такива молитви не достигат до нас. Може да се каже, че всички те са неми.
Изведнъж плах детски глас прозвучал силно:
– Господи! Ти си благ и милостив…Спаси, моля те…. и изцели бедната ми майка!
В ъгъла на колене, облегнат на стената, стояло малко момче. В очите му блестели сълзи. Ангелът докосна детето и старецът видя, че в сърцето му имало скръб и любов.
– Само такива молитви стигат при нас! – казал ангела
Когато на улицата е много студено, понякога над земята възникват тънки изящни стълбове. Това е едно удивително атмосферно явление, 
вдъхновяващо хиляди фотографи. Можете да видите резултата от съвместното творчество на атмосферата, светлината, човека и фотоапарата.
От физична гледна точка, тези снопове са резултат от пречупването на светлината в тънкия леден прах, който се върти във въздуха в мразовито време. Освен това съвсем меко осветление, от Луната или улична лампа, е способно да предизвика 
удивителна илюминация. И всеки път сноповете изглеждат по различен начин. Те приличат ту на колони от някакъв небесен храм, ту на дискотечни огньове или на леки струй от дъжд, образувани от светлина.
