Радко учеше в техническия университет, а в свободното си време работеше в една аптека, за да си плаща обучението. Той доставяше лекарства в детската градина. Освен това, трябваше да ходи и на един адрес, който не беше много далече от работното му място.

На всеки четири дни Радко нарамваше един бидон с вода и го занасяше в един дом. Там живееше една жена на 70 години. Тя лежеше сама в полупуста тъмна стая. На тавана ѝ бе закачена крушка без абажур.. На стените имаше мръсни тапети. Завесите бяха пуснати и в стаята цареше полумрак.

Радко идваше, оставяше ѝ бидона, взимаше парите и казваше:

– Благодаря ви, госпожо.

И си тръгваше.

Дълго Радко не разбираше странния ѝ избор, да се снабдява с вода. Той научи, че жената нямаше друг източник за снабдяване с вода. Те използваше водата, която Радко ѝ носеше за пиене, миене и пране.

„Колко странен избор, – мислеше си младежът, – Водата, която ѝ донасям е по-скъпа с 12-15 лева на месец, така че доставката ѝ на вода от аптеката достига до 50 лева. Защо ли е избрала такъв скъп вариант?“

Веднъж Радко сподели тези си мисли с приятеля си Пепо, който веднага се опита да му даде някакво приемливо обяснение:

– Не разбираш ли, че отговорът е в самата доставка.

– Как така? – удиви се Радко.

– Градската вода е по-евтина, – засмя се Пепо, – но градът ѝ дава вода без доставчик.

– Какво искаш да кажеш с това? – все още не можеше да разбере Радко.

– Тя е съгласна да плати за възможността да види жив човек, отколкото да икономисва и да бъде сама, – поясни Пепо.

– Всъщност самотен е не този, който няма хора край себе си, а този, който няма близко общение с тях, – каза умислен Радко.

– Когато човек е сам, той върши наглед безсмислени неща. Например, сваля от рафтовете всичко. И това го прави не защото му е необходимо, а защото се нуждае от любов.

– Така е, – съгласи се Радко, – Страхувайки се да останем неудачници, да не се отделим от тълпата, носим такива дрехи, които носят всички. От страх да не изглеждаме малки и незначителни, теглим заеми и си купуваме къща или кола. От безпокойство да не би да останем необичани, лягаме в леглото, с когото ни падне, хвърляйки се от един на друг в търсене на обич, дори това да означава риск за нас.
– Ако тази жена знаеше, че Бог я обича, – каза тъжно Пешо, – тя нямаше толкова отчаяно да търси човешката любов.

В Христос Исус, Бог ни е създал, за да вършим добри дела, които Той предварително е планирал за нас, за да живеем живота си вършейки ги.

Преди да се родим, Бог е решил предварително какъв ще е приносът ни в живота. Той не ни е поставил на тази планета само, за да заемаме място, да използваме ресурсите ѝ и да умрем. Не! Бог ни е поставил тук, за да Му служим като служим на другите.

Ти не можеш да бъдеш никой друг. Ако не се служиш на Бог според предназначението си, се получава пропуск в част от пъзела.

Друго име на „добрите дела“ е „служение“. Всеки път, когато използваме нашите таланти и способности, за да помогне на някой друг, ние всъщност служи на Него.

Бог е дал на всеки от нас някакви специални умения, нека да не забравяме да ги използваме, а да си помагаме един на друг, като по този начин предаваме на другите Божиите благословения.

Талантите, които имаме не са за наша полза. Бог ни ги е дал в полза на други хора. Ето защо никой няма всичките таланти заедно. Бог е създал вселената, така че ние да се нуждаем един от друг.

Когато станем християни, започваме да обичаме Бога и другите хора така, както ще ги обичаме в небето. Бог иска да практикуваме това още сега.

Ние служим на Бога, като служим на другите. На земята е невъзможно да се служи на Бога директно. Единственият начин да Му служим на земята, е като служим на други хора. Така че всеки път, когато помогнем на някой друг, Бог казва, че това сме го правили на Него.

Ние практикуване на земята това, което ще правим във вечността.

През 1800 г. средната продължителност на живота в богатите страни е 40 години и в по-бедните – само 25. Малко хора са успявали да доживеят до дълбока старост, повечето са умирали от инфекции.

Днес, хората в развитите страни живеят средно 80 години, а в третия свят – 50.

Ако погледнем водещите причини за смърт, се оказва, че в третия свят, хората продължават да умират от диария, респираторни инфекции, СПИН.

В развитите страни, където има достъпът до съвременните лекарства, всички тези проблеми се държи под контрол, но хората умират от мозъчен инсулт, исхемична болест на сърцето, рак на белия дроб, – заболявания развитието, на които е силно зависимо от начина на живот.

Изследователите наричат ​​сегашната ситуация „трета епидемиологична революция“.

Лекарите са се научили да се бори с инфекциите, държат под контрол хроничните заболявания като диабета.

Днес главната задача е борбата със старческите болести.

Спасяването на потъващите до голяма степен зависи от самите тях.

Дълго живеят тези, които имат силна воля, да откажат пушенето, да не злоупотребяват с високо калорична храна и отделят време за каране на колело, вместо да гледат телевизия и да лежат на дивана.

Това се е случило на 9 септември.

Жителите на населените места в района на планината Тродос са се изплашили от светъл огън в небето, който бил съпроводен със силен гръм и трясък.

Хората са забелязали светлозелен обект и чули грохот около 00:45 местно време.

От полицията потвърдили, че са получили обаждания от разтревожени жители на острова, но не могли да се определи източника на светлина и взривовете. Въпреки това, някои свидетели съобщават, че са почувствали как земята се е разтресла.

Според почетният президент на астрономическо общество на Кипър Йоанис Факаса, външното тяло е тежало само няколко килограма. Части от него, според експерти, са се оказали в морето на север от Кипър.

Авраам бил подложен на дълго изпитание, но за това бил богато възнаграден. Бог го изпитвал, като дълго отлагал изпълнението на Своето обещание.

Сатана го изпитвал с изкушения, хората го изпитали със завистта, недоверието и съпротивлението си. Сара го изпитала със свадливостта си. Но той с търпение понесъл всичко.

Не се усъмнил в Божията правда, не ограничил силите Му, не се отнесъл с недоверие към верността Му и не оскърбил Неговата любов.

Той се преклонил пред Самодържеца Бог, подчинил се на безкрайната Му мъдрост и мълчаливо претърпявал дългите отлагания, очаквайки Божието определено време.

И така, търпеливо чакайки, получил обещаното.

Божиите обещания не могат да останат неизпълнени. Дълготърпеливото чакане няма да бъде излъгано. Това, което с вяра очакваме, трябва непременно да се случи.

Поведението на Авраам осъжда нетърпеливия дух, укротява духът на недоволството, но поощрява търпението и покровителства кроткото упование и подчинение на Божията воля и Неговия път.

Не забравяй, че Авраам бил изпитан, но той търпеливо чакал, получил обещаното и бил удовлетворен.
Подражавай на неговия пример и ти ще споделиш с него същото благословение.