Вие сте капитан на пиратски кораб. След едно успешно плячкосване трябва да разделите ограбеното между членовете на вашия екипаж.

Внимавайте, ако вашето решение не се поддържа от по-голямата част на екипажа ви, ще станете за храна на акулите. Ако дели някой друг, ще останете жив, но ще получите минимална печалба от товара.

Ваш ред е да включите мозъчните си гънки и да си вземете полагаемото ви се съкровище.

Ако се задоволявате и с по-малко, можете поне да прочетете отговора.

Отговор: Разделете ограбеното между половината от екипажа плюс един човек. Ако екипажът се състои от нечетен брой хора, тогава между половината плюс 0,5 човека.

Ако не си мъдър за себе си, пропиляваш знанията си.

Може ли на обущар да носи скъсани обувки?

Има ли полза от лекар, който е вечно болен?

Музикант, който не може да настрои инструмента спрямо гласа си не отговаря на очакванията.

А какво да кажем за етичния философ, който няма морал?

Онзи, който говори добре, но действа нечестно и задкулисно, няма да въздейства на слушателите си. Дори да проповядва добро на хората, те няма да му повярват. Такъв за каквото и да моли, дори Бога, няма да го получи.

На Павел Босяшки не му провървя много. Близо до земята му построиха голям пазар. Шофьорите, които идваха всяка седмица тук, превръщаха земята му в импровизиран паркинг.

От началото Павел се опита мирно да разговаря с тях:

– Моля ви не газете земята ми. Тук засаждам и отглеждам селскостопански култури.

Но отговор нямаше. Хората махаха ръце и го отпъждаха като досадна муха.

Павел не искаше да се откаже толкова лесно и продължаваше да настоява за правото си, но ответна реакция така и не получи.

Изнервен и обезсърчен, той започна да ги ругае. Постави предупредителни знаци, но и това не помогна.

Един ден се засмя и си каза:

– Знам как да ви отуча да паркирате в земята ми.

Когато наглите шофьори оставиха колите си отново там и отидоха на покупки, Павел седна на трактора си и започна да разорава терена около колите. На нахалните шофьори им трябваше доста време, за да излязат от разорното поле и да достигнат асфалта.

Павел не бе злонамерен спрямо тях, дори помогна на най- нещастните автомобилисти да излязат на пътя.

Но наглостта на тези хора бе безкрайно голяма. Някой от тях се бе оплакал в полицията:

– Някакъв ненормален затрупва колите ни с пръст и не можем да излезем на шосето.

В полицията вдигаха рамене и обясняваха:

– Това е частна собственост, а не паркинг. Той може да прави там каквото си иска. Вие какво правите на неговата земя?

Повечето засрамени навеждаха глава и си тръгваха, но имаше и такива, които ругаеха Павел:

– Ще му дадем да се разбере ….

Интересно, какво са очаквали тези хора? Някой безпомощно да ги моли до безкрайност да му освободят земята ли?

Понякога си мислим, че ако променим състоянието си или положението си, то изведнъж всичко ще стане по-добре.

Такива искания са признак за вътрешно разстройство.

Единственият начин да намерим покой е да се смирим пред Бога.

Той ни обича толкова много, че даде Сина Си.

Ние трябва да стоим там, където Бог ни е поставил, да пуснем корени и да дадем плод.

Когато стоим пред Бога, ние се освобождаваме от властта на хората. Бог благославя такъв живот.

Тя живее в нас. Израства с нас. Макар и невидима, тя се изявява в действията ни. Често среща бездушно безразличие и апатия, но устоява мястото си.

Къде живее тя?

В чисто и добро сърце. Не принадлежи на дадена раса, народ, етнос или религиозна група.

Не търси признание. Не е алчна. Не мисли само за себе си. Виждаме я в изявата на милион ръце и сърца, независимо от това какъв език говори притежателят им.

Тя е търпелива, усмихва се със сълзи на очи. Усъвършенства се.

Смирена, притежаваща нежността на самарянина, упорита в начинанията ся, тя може да изглади всяко озлобление и ярост.

Смела, тиха, тичайки да помогне на всеки, който се нуждае от помощ.

Проявяваща се в герой от приказка или ежедневна история. Кой не я е срещал в живота си, особено в критични моменти?

Именно тя ни прави хора.