Николета имаше три по-малки сестри. Тази неделя тя сключи брак с приятеля си.

На сватбата си тя без да иска, чу разговор, който силно я засегна. Разговарящите изобщо не знаеха, че тя е наблизо и ги слуша.

А ето как стана всичко.

По време на банкета на Николета ѝ стана лошо и тя излезе навън, да подиша чист въздух. Когато се върна тя чу разговорът между баща си и съпруга си.

– Аз се ожених за майка ѝ по същата причина, защото тя бе забременяла. Съжалявам за това цял живот. Аз и до сега обичам друга, тя се казваше Цветелина. За това напълно те разбирам и ти съчувствам.

– Изглежда съм  в положение подобно на вашето, – измънка младоженецът.

– Какво да се прави, понякога едно момиче може да преобърне живота на двама мъже, – пошегува се бащата на Николета.

След това двамата дълго се смяха.

Николета бе шокирана:

„Винаги съм си мислил, че баща ни ни обича, че те с мама се разбират прекрасно и имат добри отношения. Ако това не е така, защо тогава имат четири деца. Най-голямата аз съм на  22 години, а най-малката Ана е едва на четири“.

Изведнъж тя реши:

– Няма смисъл да живея с този човек, щом той насила ме е взел и не ме обича.

И тя избяга от сватбата, просто изчезна. Къде ли не я търсиха. Бяха се изплашили, че ѝ се е случило нещо лошо. Дори съобщиха в полицията, за да я издирят ….

Николета се върна във вторник вечерта. Тя подаде на съпруга си справка за аборт от клиниката и му каза:

– Това е за теб. Вече за нищо не си длъжен.

Обърна се към баща си, подаде му ключовете от колата и му каза:

– Не ми трябват.

След това събра багажа си и напусна дома си.

Не мина много време и Николета подаде молба за развод …..

Ето така, само за няколко минути може да се разруши не само нечий брак. но и вярата в хората.

Спасява ни не покаянието. То само е признак, че разбираме какво е направил Исус за нас.

Божието спасение не се основава на човешка логика, а на смъртта на Христос. Можем да се родим отново благодарение на Изкуплението на нашия Господ.

Грешните хора не могат да станат „нови създания“ благодарение на своето покаяние, а поради Божието дело в Исус Христос, което предшества това, което става с нас.

Непоколебимият залог на оправданието и освещението е Самият Бог. На нас не ни е нужно да се напрягаме и да правим нещо със собствени сили, то вече е направено.

Свръхестественото е станало естествено благодарение на Божието чудо и ние разбираме, какво Исус Христос е направил за нас, когато каза: „Свърши се!“

Здравето и живота не се купуват с пари. Стоян Малинов печелеше много, но не това бе най- важното в живота му.

– За да те запомнят хората, трябва им се отдадеш безвъзвратно, – каза той на бай Горан.

Двамата бяха станали приятели при един спешен случай, когато спасяваха пострадали хора.

– Не се ли изразходваш прекалено много? – попита бай Горан.

– Но умираш щастлив, – каза възторжено Стоян .

– Доста си известен дори и в Интернет. Не се ли затваряш много в Мрежата?

– Интернетът не е затвор, а прозорец към света. Имаш възможност да общуваш с много хора на различни теми. Чрез него можеш да се самообразоваш, дори да получиш квалификация от няколко университета.

– Да, – съгласи се Горан, – разширяваш мирогледа си. Но информацията е стока, а в Интернет я получаваш напълно безплатно, а има търговци в мрежата, които продават доста умело.

– В Нета се продава и купува всичко. Ако прочетеш какво е написано за теб там, ще се видиш съвсем различен, а това „огледало“ често лъже.

– И ти е хубаво да пребиваваш във виртуалния свят?

– Понякога Интернетът е отвратително реален. Създаден от Пентагона за нуждите на ЦРУ, днес мрежата се е превърнала в колосален изповедник. В него можеш да намериш всичко, дори това, което не ти трябва. Свобода и насилие, любов и измама, производство и пазар, политика и реклама, порнография и изкуство.

– А ти какво всъщност търсиш в Интернет?

– Забавлявам се. Често ме занимава не експлоатацията на човек от човека, а наглостта на човешката личност. Лишаваме се от чувства и свободата да мислим. Харесва ни да сме роботи. Превръщаме удоволствията си в спорт и бизнес. Не може от всичко да се печели, понякога човек губи. Представи си любов без мъка.

– Не е ли Мрежата, Стояне, един „отвъден“ свят? В който няма съприкосновение, истинско разбиране. В него можеш ли да усетиш мощна мишца, която те подкрепя? Като, че ли всичко е толкова далече там, на хиляди километри от теб.

Стоян се засмя, той не можеше да разбере бай Горан, защото ги деляха две поколения, но и Горан трудно го разбираше.

Това е много важно, особено за вас. Забравете и живейте по-нататък.

Повечето от гнева, чувството за неудовлетвореност, разочарованията, нещастията и отчаянието в този свят идват от хора, които задържат в себе си минали обиди и проблеми.

Колкото повече ги превъртате в ума си, толкова по-големи ще ви изглеждат и толкова по-лошо ще се чувствате.

Не се борете с нещастието, погледнете го отстрани. И вие ще намерите повече плюсове, вместо малки минуси.

Направете това и по този начин ще лишите миналото от възможността да ви наранява.

Пламен поиска да върне Павел към темата  за смисъла на съществуването. Той знаеше на какво държи приятелят му, но искаше да го убеди в това, което той вярваше.

– Според теб някои от нас изпушват живота си така ли?

– Не си ме разбрал добре. Едни ухаят приятно и хората се увличат около аромата им. Така животът им става по-красив и полезен. Нима такъв живот не ти харесва?

– В бъдещето или в миналото остава повече истина? – Пламен не искаше да се откаже така лесно.

– Към какво се опитваш да ме насочиш, приятелю? Забравата е валидна за всички, в края на краищата паметта се уморява. И нас ще ни забравят.

– Именно. И сега , и някога повечето хора се превръщат в сива пепел, която вятърът разнася небрежно по земята, защото животът им остава незабележим. Такъв живот излишен ли е?

– Няма излишен живот! Мравката събира семенца, пчелата трупа мед, но тях никой не е издигнал или наградил за труда им. Много хора обичат разрушението повече от изграждането, убийството от спасяването на живота, но аз предпочитам да обичам и да лекувам пациентите си.

– Не вярвам да пренебрегваш богатството?

– Обичам музиката, поезията и всичко красиво, което прави така, че на човек да му е хубаво. Има две измерения любов и свобода. Колкото повече имаш, толкова повече губиш. Ако човек не твори, не създава и се обрича на жалко съществуване.

– Парите не вършат ли същата работа? Нима не дават сигурност?

– Те създават повече грижи. Има хора, които живеейки върху купчина злато и пари, се изявяват като недосегаеми и вечни. Животът на такива е излишен.

Спорът можеше да продължи още много и всеки да държи на своето, но те бяха приятели и решиха да завършат вечерта с нещо по- приятно и излязоха на разходка.