В магазина бе пълно с хора. О, нима може да не е така, щом докараха нова стока?! Въпреки навалицата, когато Мирослав Никодимов влезе в магазина млад мъж привлече вниманието му.

Той беше от друга раса. Имаше особена прическа. Облеклото му беше доста странно. Някак не пасваше на обстановката в този магазин.

Никодимов натовари покупките в количката и се насочи към касата. Изведнъж, той почувства нечия ръка на рамото си.

Обърна се и видя същият млад мъж. Трепна от изненада. Младежът му подаде портмонето му и се извини:

– Съжалявам, че ви стреснах, но мисля, че това е ваше.

– Дори не съм забелязал, кога съм го изпуснал, – каза Никодимов. – Благодаря ви.

Мирослав се засрами за начина, по който бе преценил този млад човек. Той бе по професия учител и бе обучавал ученици от различни националности.

„Знам, че е глупаво да си правя преценка по външния вид на човека, но ето направих го. Колко е хубаво, че Бог не ни оценява по това как изглеждаме“ – помисли си Никодимов.

Мирослав наведе глава и тихо прошепна, едва доловимо с устни:

– Боже, помогни ми да не правя повече такива прибързани оценки и нека да виждам най-доброто във всеки човек. Не искам да съдя за никого по външния му вид.

Да, Бог наистина не гледа на лице, защото Той знае какво има в сърцето на човека, преди някой да Му е казал това.

Знаете ли, че има животни, които постоянно остават безразлични?

За тях няма значение, какво се случва около тях.

Те остават спокойни, безучастни и апатични във всяка ситуация.

Тяхното поведение напомня на хора, които живеят по свои собствени правила.

Пролетта дойде. Цветята разтвориха красивите си цветове, но това не радваше Димо, Любка и четирите им деца. Те бяха останали без дом. Живееха в старата си кола, която вече не беше в движение.

Миеха коли по бензиностанциите, събираха хартия, желязо, найлон, стъкло и какво ли още не, за да изкарват прехраната си. Всеки ден водеха борба за оцеляване.

Не веднъж се бяха обръщали към приятели и роднини за помощ, но освен осъждания, присмех и подигравки, нищо друго не получиха.

Много хора виждаха как живеят, но ги отминаваха, сякаш не съществуваха.

Продадоха всичко, за да си намерят подслон някъде, но не сполучиха. Оставиха си само малко дрехи, одеяла, съдове и Библията.

Вечерно време на уличната лампа загрижените Димо и Любка четяха от Словото.

Любка постоянно плачеше и питаше Бога:

– Защо, Господи, ни дойде това на главата? Какво да направим, за да си осигурим подслон и нормален човешки живот?

– Не плачи, – успокояваше я Димо, – няма да бъде все така. Бог ще ни даде изходен път.

– Кога? – едва не крещеше Любка.- Отчаяна съм до смърт. Повече не мога да издържам.

Тази вечер отново отвориха Библията, за да прочетат нещо за насърчение. Любка прочете на глас:

– „За всичко имам сила чрез Онзи, Който ме укрепява“. – Тя ги повтори няколко пъти тези думи и усети силата, която носеха в себе си.

Осъзна ги напълно и каза смело:

– Каквото и да се случва, колкото и да ни е тежко, Бог ни е дарил със сила, за да се справим със всяка ситуация.

Димо ѝ се усмихна, а тя продължи:

– Сега преживяваме неща, които ни сломяват. Всичко това ни изглежда невъзможно за преодоляване, но нали сме в Божиите ръце. Помощта ни е от Него.

Скоро дойдоха две семейства и им помогнаха. Те вече не живееха в колата.

Скоро след това Любка се усмихна на Димо и каза:

– Сега знам, че в коя да е борба, която водим, не сме сами. Всяка победа получаваме от Бога чрез Исус Христос.

Бог никого няма да остави, но ще го укрепи и привдигне.

Нашите убеждения определят нашето поведение. Те ни мотивира да заеме позиция и да действаме в съответствие с нашите ценности.

Когато за първи път човек стане християнин, често прави неща, просто защото други  около него така правят. Моли се, чете Библията, помага на другите, защото вижда примерите на останалите повярвали.

Това е добре за нов християнин; малките деца се учат по същия начин. Въпреки това, както човек израсте във вярата, трябва да развият свои собствени причини за това, което прави. Тези причини стават убеждения.

Библейски убеждения са от съществено значение за духовен растеж и зрялост на християнина. Колко смешно е днес, че хората често имат силни убеждения относно футбол, мода и т.н., но не се интересуват за такива важни въпроси, като кое е правилно и кое не е…..

Бог ни подкрепа, докато се развиват убеждения ни, които определят вашата вяра.

Отдавна хората са обърнали внимание на това, че растенията се подчинява на определен ритъм, което е свързано с редуването на сутрин, обед, вечер и през нощта.

При растенията са се изработили приспособителни реакции за тези явления, които са се фиксирали в генетичния апарат. Те имат свой „биологичен часовник“, на който се подчинява целия живот на растенията.

Този дневен ритъм или цикличност е особено очевидна в растенията, които отварят и затварят своите цветове в различни часове на деня.  Изследователи са открили, че работата на „биологичния часовник“ е свързано с действието на захарта в клетките на растенията, образуващи се при фотосинтеза. По някой растение може да се определи точното време на деня.

Още в Древна Гърция и Рим са правели цветни лехи, на които са засаждали растения, разтварящи своите чашки в различно време на деня.

По-късно Карл Линей е съставена таблици с помощта, на които може да се създаде цветна леха часовник от растения, с които да се определя времето.