Учените отдавна знаят, че възрастните хора прибавят по някой и друг килограм към теглото си, но сега едно ново изследване можа да обясни причината за това. Тя няма никакво отношение към физическото натоварване или неправилното хранене.

Изследователите са открили ензим, производството на които се увеличава с възрастта.

Направен е експеримент с мишки, при който било открито, че гризачите, които са на диета с високо съдържание на мазнини, в които било блокирано производството на DNA-PK, натрупали по-малко тегло.

До сега се е смятало, че наддаването на тегло при по-възрастните хора е от липсата на физически упражнения, нездравословен начин на живот и отсъствието на воля. Но това изследване показва, че съществува генетична програма, която управлява изработването на ензим, който допринася за увеличаване на теглото и намаляването на физическата активност.

Въпреки, че безпокойството ни кара да се чувстваме некомфортно, можем  да получим от него неочаквана полза.

Секретът е в това, че безпокойството също трябва да бъде умерено.

Безпокойството може да мотивира хората да участват в поведение, което е потенциално полезно за здравето им.

Например, хората, които се притесняват по-вероятно ще използват слънце защитни продукти, които ще помогнат да се предотврати появата на рак на кожата.

Също така по-загрижените жените често ще правят мамография за скрининг на рак на гърдата.

Въпреки негативната си репутация, не всяко безпокойство е разрушително или безполезно. Важното е да „не огъваме пръчката“ на безпокойството прекалено много.

Изглежда, че липсата и излишното безпокойство пречат на мотивацията.

Наталия работеше в заведение, където живееха хора с мозъчни травми. Повечето бяха претърпели катастрофи с кола или мотор.

Някои от тях можеха да общуват с другите и си помагаха взаимно.

Но имаше и такива, които бяха затворени в себе си. Ето, Недялко прекарваше целия си ден в мълчание. Ако някой се опиташе да го заговори, свеждаше незабавно очи и бързо ускоряваше крачка, за да се отдалечи светкавично от мястото на срещата.

Работата на Наталия се състоеше в това, да помогне на тези хора да станат поне малко по-самостоятелни. Това съвсем не беше лека задача.

Тя им помагаше да се хранят, да извършват някои от ежедневните си дейности, показваше им как да играят игри…..

Но точно тук в игрите ставаха неприятните инциденти.

– Ти само на него помагаш, – мърмореше Григор с карти в ръцете.

– Няма да ми гледате картите, – свирепо изгледа всички на масата Огнян.

Достатъчно бе някой да го погледне за миг и той бе готов да набие „нахалника“. За съжаление, травмите от миналото на някои провокираха неочаквани пристъпи на гняв, който можеше да прерасне и до насилие.

Всички от екипа, заедно с Наталия бяха обучени предварително, как да постъпят ако възникнеше подобна ситуация. Бяха ги инструктирали:

– Не приемайте лично тези случаи. Те се дължат на състоянието на болните.

Наталия, като и другите от обслужващия персонал знаеха, че при изявило се раздразнение и ярост, трябваше да запазят спокойствие и да се държат нормално, все едно нищо не се е случило.

При по-тежък случай се намесваха лекарите, които биеха успокоителни инжекции.

Един ден, когато бе мирно и спокойно в трапезарията, Наталия сериозно се замисли: „Мога ли това, което практикувам тук сред тези хора, да използвам в живота си?“

Спомни си, че Исус учеше учениците си, че ако някой го удари по едната буза да обръща и другата.

„Понякога хората, не само в това заведение, а и навън, постъпват неправилно, – каза си Наталия, – заради някоя сътресение или нарушение на нормалния му начин на живот в миналото му. За това на обидата трябва да отвръщаме с любов“.

Тя наведе глава и тихо се помоли:

– Господи, помогни ми да отвръщам с любов на лошото отношение към мен, което е породено навярно от болка, страдание или несправедливост извършена спрямо този човек в миналото му…..

Новият препарат разработен от лекари от Института Солк, може да замени упражненията.

Той прави мускулите по издръжливи и ги кара да изгаря мазнините без спортни натоварвания. Ако той бъде одобрен ще помогне на инвалидите и немощните хора да получат някаква полза без упражнения.

Медиците са получили убедителни доказателства, че препаратът изгаря мазнините и дава ефекта на физическите упражнения при мишки водещи заседнал начин на живот.

Според Рон Еванс, водещ автор на изследването, се подготвя да се пусне по-напреднала версия на препарата под етикета Mitobridge.

Лекарството се давало на мишки в продължение на осем седмици. и веществото карало мускулите на гризачите да горят мазнини.

Това е позволило да се запази повече глюкоза в мозъка, което дава възможност на неактивните мишки да тичат около 70-80% по-дълго в тест за издръжливост в сравнение с контролната група мишки, на които не са давало от лекарството.

Тази увеличена издръжливост имитира ефекта от упражнения. Тя ускорява обмяната на веществата. Това лекарство дава възможност да се движи човек, когато тялото не може вече да издържа умората.

За разлика от предишните препарати, този има предимство в това, че действа без упражнения.

На 22-ри юли 1962 г. Египет е провел изпитания на балистични ракети със среден обсег. В „Мосад“ получили информация, че по проекта работят немските учени и инженери.

Исер Харел, директорът на  „Мосад“, бил уверен, че става дума за смъртна заплаха за Израел.

Първоначално немските специалисти започнали да получават заплашителни писма. Когато тези заплахи не довели до някакъв резултат, започнали атентатите.

Няколко от инженерите загинали при получаване на колети с експлозиви. Други от тях просто изчезнали.

Например на 11 септември изчезва Хайнц Крюгер – мениджърът на Мюнхен клон на компанията „Интра“ в Щутгарт, която е преставяла в Египет ракетните двигатели.

„Мосад“, дори успял да използва бившия германски саботьор, оберщурмбанфюрер от СС Ото Скорцени, чиито колеги взели участие в египетския проект.

През март 1963 г., двама израелски агенти са били арестувани в Швейцария, докато се опитвали да наемат хора, свързани с проекта.

След това Израел започна да действа по-открито и обвинява Египет в създаването на неконвенционални оръжия.

Световното обществено мнение, включително и на германското командване поддържало израелците. Немските учени напуснали и програмата била сведена до минимум.

Въпреки това, във връзка с терористичните атаки, срещу които протестирал израелският премиерът Давид Бен Гурион, директорът на „Мосад“ Исер Харел бил освободен от длъжност.

Операцията била приключена от новият ръководител на разузнаването – генерал Меир Амит.