Ходенето в зоологическата градина за много от нас  е свързано с едно от най-запомнящите се детски впечатления.

Разкошни птици, очарователни тревопасни и страшни хищници. Малко са хората, които са наблюдавали животните от безопасно разстояние в естествената им среда.

В чилийския град Ранкагуа работи първият в Латинска Америка зоопарк Safari Lion Zoo, където в клетки седят не животните, а самите посетители на зоопарка.

Идеята за този вид атракция идва от желанието, хората да видят животните в естествената им среда.

На всички желаещи се предоставя възможността да се приближат до лъва на максимално близко разстояние. Района се опознава в автобус със солидна стоманена решетка, която е единствената преграда, която разделя животните от любопитните зрители.

За да се привлече вниманието на дивата котка е необходимо парче месо, което посетителите трябва да носят със себе си. Почуствала съблазнителния аромат, тя не се колебае да скочи върху клетката на автобуса и ходейки по нея с интерес да наблюдава хората.

Забранено е да се хранят животните през решетка, но да се снимат и докосват е разрешено. Това правят само най-безстрашните.

Животните са абсолютно свободни и как ще реагират в дадена ситуация никой не знае. За това, когато хората протягат ръка, за да ги докоснат не трябва да забравят непредсказуемите им действия.

Разпространено е поверието, че вълците вият срещу луната.

В действителност за вълците няма значение дали има на небето луна и в каква фаза тя се намира.

Воят за тези хищници е важно средство за комуникация и социално поведение, с помощта на които те предават сведения за лова, координират действията си за него и заявяват своите права на дадена територия.

Когато вълците вият, вдигат глави, за да обезпечат разпространението на звука във всички посоки.

А на хората им се струва, че те вият на луната, защото в лунните нощи времето е ясно и няма вятър.

Забравете за камуфлажа, хитрите риби манипулират светлината, за да останат незабелязани от хищниците.

Ново проучване изяснило, че някои риби в клетките на кожите си или тромбоцитите, имат микроскопични структури, които под водата излъчват поляризирана светлина.

Отразявайки околната среда, те могат практически да останат невидими.

За нашите очи открития океан изглежда като еднообразна среда, но за животните е като разходка през калейдоскоп. Те са развили средства за маскиране.

В рамките на пет годишно изследване се е изучавало, как рибата може да се адаптира към измененията на поляризирана светлина в тяхната среда.

По-голямата част от светлината обаче не се поляризира, а излъчва вибрации.

Изглежда всички обитатели на нашата планета отдавна са извесни, но тя не представа да ни изненадва. Съществуват нови открити животни през 2014 г. някой от тях доста ще ни учудят.
Днес ще ви представя един интересен нов вид, открит миналата година.
Това е паекът акробат.
Cebrennus rechenbergi на английски език се нарича „флик флак паяк“.
Паякът е открит от Инго Рехенберг, немски професор по бионика.
Паякът живее в пустинята Irk asz-Szabbi в югоизточната част на Мароко. Той е нощно животно и се храни с молци.
През деня се крие от хищниците и горещото слънце в специални дупки, които приличат на дълги тръби в пясъка.
Когато усети заплаха бяга. Да, това е нормално, но това, което прави може много да ви изненада.
Той използва ефективния метод флик флак, т.е. прави акробатични превъртания, като развива скорост до два метра в секунда.

Човекът е доста бавен. Той би загубил състезанието с почти всички големи хищници. Но необичайни обувки, наречени Bionic Boots позволяват дори на най-посредствения бегач да ускори до 40 километра в час.
Едно от най-бързите сухоземни животни е щраус, който може да се движи със скорост от 70 километра в час. Американският инженер Keehi Seymour от детството бил запленен от тази скорост на птицата. Като тийнейджър, си обещал, че ще помогне на човека също толкова бързо да се движи. Именно така се появили обувките Bionic Boots, които са спечелили прозвището „щраусови крака“.
Bionic Boots са пружиниращи обувки, който помагат на човек да извършава големи скокообразни крачки, което  увеличава скоростта на предвижване.
Средната скорост от 40 километра в час позволява на собствениците на необичайни обувки Bionic Boots да се конкурират не само с моторите, но дори и с колите. С тези обувки, не можете да се върви по тротоара, а по черни пътища и неравен терен.
Въпреки това, когато се използвате  Bionic Boots трябва да бъдете много внимателни, колкото по-бързо се бяга, толкова по-трудно става придвижването. Падането на скоростта под 40 километра в час, може да доведе до сериозни наранявания.
Инженер Keehi Seymour обещава да не се спира до тук. Той все още мечтае с помощта на Bionic Boots човек да се премества с „щраусова“ скорост от 70 километра в час.