Женската тъкачка е особено пресметлива. Тя може да бъде спечелена само с добро изработено жилище на безопасно място.
Самката оценява не външността на претендента, а здравината на построеното от него гнездо.
В идеалния случай, то трябва да е усукана около тънък клон с тръни, надвесен над водата, до там не могат да се доберат хищниците и змии.
За да угоди на женската, мъжкия тъкач прави около 500 полета и събира  4000  „лентички“ трева, чрез които изтъкава сложна структура, която прилича на обърната кана. Гърлото, на която играе ролята на коридор. Вътрев в „съда“ е скрито обикновеното гнездо.
След като одобри жилището женската се чифтосва с мъжкия и се настанява в новопостроения „дом“.
А мъжкия тъкач отива да строи нов дом. За сезона той е много пъргав и успява да придобие потомство от две или три женски.

На пръв поглед ракът богомолец е странно същество. Освен необикновения си външен вид и опасните оръжия за лов, той притежава удивително зрение. Различава 12 различни цвята, което е много повече, отколкото при човека.
Неочакваното откритие е направено от американски учени, когато се изяснило, че на клетъчно ниво някои от светлочувтвителните рецептори на ракообразния хищник се състоят от „слънцезащитни съединения“.
Оптическата система на фасетните очи на животното му дават възможност да вижда ултравиолетовия спектър. Шест вида светлочувствителни рецептори на рака богомолец функционират не, както рецепторите на човека.
Специални ултравиолетови филтри блокират светлинните вълни, повишавайки светлочувствителността на очите на рака. Изследователите са изяснили, че тези филтри се състоят от така наречените микоспорини, подобни на аминокиселините. Тези съединения влизат в състава на екзоскелета на морските животни и ги защитават от вредните лъчи на слънцето. Това „естествено средство за тен“ поглъща ултравиолетовите лъчи и не им позволява негативно да влияят на организма. При рака богомолец аминокиселините също поглъщат лъчението, но с различна цел.
Според Михаел Бок, един от авторите на проучването от университета на Мериленд в Балтимор, не е ясно защо ракообразното има такава сложна оптична система с голям брой рецептори. Учените се шегуват, че за да си предствим действието на ултравиолетовите филтри в очите на рака богомолец, трябва да си сложим очила с червени лещи. Но и тогава картината няма да е пълна, защото има голяма разлика във възпроизвеждане на изображенията.
Раците богомолци използват своето зрение за навигация  ловене на малки рибки, миди и ракообразни. Тези хищници имат тяло дълго 34 сантиметра и остри захващащи крака. Живеят в тропическите и субтропичените морета и често са обект на риболов.

Американецът Джастин Арнолд забелязал в околностите на Тампа двуглав алигатор. Хищникът е бил видян на брега на река Хилсборо.
Джастин разкарвал кучето си, когато видял, че група хора разглеждат нещо на брега. Когато приближил видял двуглав алигатор.
Когато съобщили на местното подразделение на комисиата по контрол и защита на дивата флора и фауна, там не се изненадали много. Обяснили, че това са еднояйчни близници, които са мутирали и това било доста често срещано явление при влечугите.
В достоверността на снимката се усъмнил професорът зоолог от университета във Флорида Френк Мазоти. Според него подобни мутации наистина се срещат в природата, но е невъзможно такива да оцелеят по-нататък.
Трябва да отбележим, че науката признава съществуването на такива двуглави същества. Например, в Испания била хваната двуглава змия. Друго подобно влечуго се продавало от американски терариум.
Необикновените животни привлекли доста внимание. Например, двуглава костенурка от Тексас има своя страница във Фейсбук.

Вълците отсъствали от Йелоустонския национален парк повече от 70 години. Някога те били знаменитите хищници на парка, но през 20-те години на миналия век, те били напълно изтребени.
Природния баланс се нарушил. Популацията на елените бързо се увеличила. На голяма част от територията на парка започнала „прекомерна паша“ на трева и всякаква зеленина.
Тогава биолозите решили да върнат вълците обратно в Йелоустонския парк. Това направили през 1995 г.
Това дало уникална възможност на биолозите да изучат процесите, които стават, при връщането на хищниците в екосистемата.
Когато хищниците се завърнали, започнали да се променят реките в парка, гората, дори и самия пейзаж.

Бруклинският концептуален художник Джей Робърт Фейл създава цяла поредица от картини „Обърнатия Мондриан: Зрителят не присъства“.
За да се видят „правилно“ тези картини е необходимо да се използва смартфон.
Фелд точно възпроизвежда абстрактните геометрични композиции на холандския художник Пит Мондриан, но обръща цветовата схема.
Променени така картините изглеждат странно познато, но когато се вгледате в тях чрез функцията за обръщане на цветовете на вашия iPhone или Android устройство, приличат на оригиналната композиция.
Фелд отбелязва:
– Хората бързат за музея, като хищници на лов, фотографирайки картини на тяхното устройство, като че ли това може да замени наблюдението на работите.
Чрез използването на AR-технология по такъв начин, художникът се надява да привлече вниманието към отношението на зрителите относно разглеждания обект, както и зависимостта от мобилното устройство, от което ние всички страдаме до известна степен.