Целта на християнския живот е човек да очисти сърцето си. „Само чистите по сърце ще видят Бога“ казва Свещеното Писание.

Да, „блажени чистите по сърце, защото те ще видят Бога“. Тук става дума за духа. Защото чистите по дух обичат хората. И в това се изпълнява Божията заповед: „да възлюбиш ближния, както себе си“.

Когато човек съгреши, той се затваря в себе си. Има съвест, но тя не може да се успокои.

Това е като затворено огнище. Около него се индуцира електрическо поле с неправилни заряди.
Поразяват се множество центрове.

Когато се засегне центърът предизвикващ свиване или разширяване на кръвоносните съдове, ето ти хипертония.

Ако бъде поразен центърът за регулиране на стомашно-чревния тракт, следва язва.

Съществува пряка връзка между грях и болест, въпреки че не винаги болестта е следствие от грях.

Затова „повече от всичко друго що пазиш, пази сърцето си, защото от него са изворите на живота“.

Лечението с елекроенергия е добре известно още в древността.

Тогава са изполвали електрическа рампа за намаляване на болката.

В XX век, доктор Самуел Готвард Монел значително е разширил приложението на електрическия ток в медицината.

Той твърдял, че с помощта на ток с висока честота могат да бъдат лекувани: очни болести, хипертония, безсъние и много други заболявания.

При него такива лечения често имали добър изход.

Драката е позната още като Джигра, Христов трън и Кайраче. Има няколко легенди за произхода на драката. Според Библията, когато Адам и Ева прегрешили, Бог ги изгонил от рая и проклел земята, по която стъпват да ражда тръни и бодли. Според друго предание венецът на Христос при разпъването му на кръста е бил направен от клони на драка. От там идва и другото наименование на билката – Христов трън.
Според едно източно поверие при сътворението на света не е имало бодливи и отровни храсти. Всички същества живеели в хармония и всеки вземал от природата само толкова, колкото било нужно за съществуването му. Но в света се появило злото и всеки се въоръжил, както може – с тръни и отрова, със зъби и нокти, а човекът – с лък и стрели. Дали така се е появила драката, няма как да разберем, но бодлите ѝ са толкова остри и дерящи, че името ѝ със сигурност е заслужено.
В състава на драката влизат рамноглюкозиди, дъбилни вещества и флавонолов гликозид рутин. Листата съдържат витамин C.
Плодовете на драка се използват успешно в българската медицина, тъй като имат отхрачващо, спазмолитично и противовъзпалително действие. При магарешка кашлица и хроничен бронхит отварата от драка е отличен лек.
Прилага се също при дизентерия, задух, хипертония и някои кожни заболявания, например обриви и екземи. Макар да се употребяват предимно плодовете на храста, листата също не са за подценяване. Сокът от тях се използва, като средство, укрепващо организма, за изчистване на белите дробове и камъни в пикочния мехур.
Незрелите плодове на растението оцветяват вълна или коприна в жълтеникаво-розов или жълтокафяв цвят. Драката се използва за направата на живи плетове, също за озеленяване на сухи и каменливи склонове. Билката се счита за медоносно растение.
В миналото драката се е използвала за лечение на редица заболявания. Отвара от дрогата се пие за затягане при диария, против нощно напикаване, за пречистване на кръвта и дебелото черво.
Билката понижава кръвното, а направени лапи от драка облекчават ухапвания от насекоми. В някои случаи запарка от драка помага дори при кървящи хемороиди.
Отвара от билката се приготвя, като 1 супена лъжица изсушена драка се залива с 500 мл вряла вода, вари се 8 – 10 минути и се прецежда. Пие се по 1 чаена чаша преди ядене 3 – 4 пъти на ден. Топлият чай може да се подслади със захар или мед.
При стомашни разстройства се пие три дни подред чай от растението. При високо кръвно налягане 1 супена лъжица листа се заливат с 500 мл вода, само докато заврат. Отварата се оставя да се охлади и се изпива на два пъти сутрин на гладно.
Макар и полезна, драката също може да бъде опасна. В превишени дози билката дразни бъбреците и храносмилателния канал. Препоръчително е да се употребява под лекарски надзор.

Глогът се използва за лечение на сърдечносъдови заболявания – леки форми на хипертония, сърдечни неврози, гръдна жаба, атеросклероза, безсъние, нервна възбуда, повишена функция на щитовидната жлеза и други.
От глогът се използват листата с цветовете, само цветовете или плодовете.
Ето как се употребява и глогът.
Прави се запарка от глогов цвят, като 1 супена лъжица от билката се залива с 250 мл вряща вода и се оставя да кисне 2 часа. Пие се по 1 винана чаша, около 200 мл 3 пъти дневно.
В аптеките се приготвя и отпуска глогова тинктура, от която се взема по 20 капки 2-3 пъти дневно. У нас е създаден препарат от глог, който се прилага за лечение на коронарна болест.
Главните действащи вещества в глога са флавоноидите – хиперозит, крерцетин, витексин и други, общо над 15 на брой. От другите фенолни съединения се съдържат кафената и хлорогенова киселина, левкоцианидин, както и катехин.
Глогът се среща из горите и храсталаците в цялата страна до 1500 метра надморска височина.

Аспарагусът има диуретично действие, разширява кръвоносните съдове и снижава повишеното артериално налягане. Забавя сърдечната дейност, потиска обмяната на веществата, засилва сърдечните съкращения.
В народната медицина отвара от него се прилага при отоци и задържане на течности в организма, при хипертония и други заболявания на сърдечносъдовата система.
Прилага се още при бъбречнокаменна болест, трудно уриниране, заболявания на простата и заболявания на черния дроб. Препоръчва се като средство за увеличаване на млякото у кърмещи жени.
Ето и как се употребява.
Приготвя се запарка от 2 чаени лъжички от билката и 250 мл вряща вода. Пие се по 1 винена чаша 3 пъти дневно.
От коренището на растението се развиват вертикални издънки, които носят спирално разположени едри люсповидни листа. Тези издънки се използуват като деликатесен зеленчук. От диворастящото растение са горчиви и не се употребяват за ядене.
Билката се прилага под форма на запарка. Две супени лъжици от зайчата сянка се запарва с 500 г кипяща вода. Оставя се да кисне в продължение на 60 мин. Запарката се прецежда и от нея се пие 3 пъти дневно по 150 г 15 мин преди ядене.
Аспарагус съдържа следните лечебни съставки: инулин, аспарагинова киселина, 8 фруктоолигозахариди.
Изолирани са още ситостерол, сарсасапогенин и 9 стероидни гликозида, наречени аспарагозиди. Другите съставни съединения включват аспарагин, тирозин, сукцинова киселина, аргинин, мазнини и захари.
Аспарагус се среща като диворастящо растение из влажните, тревисти места и храсталаци на страната.