„Мария Селесте“ е известен призрачен кораб, чийто екипаж е изчезнал без следа през 1872 г., въпреки че на кораба не били открити повреди.

Химикът д-р Андреа Цела провел експеримент, с който можал да обясни това явление.

В товарното отделение на кораба имало около 1700 барела алкохол, които можели да се запалят и да доведат до „невидима експлозия“.

След пожара е последвалата вълна от прохладен въздух, която не е оставила огън и сажди.

Екипажът може да е напуснал кораба по време на пожара и да се е удавил в морето.

През последните няколко века сме направили безброй открития, които са помогнали за значително подобряване на качеството на ежедневието ни и да разберем как е устроен светът около нас.

Да оценим важността на тези открития е много сложно, да не кажем, че това е почти невъзможно.
Но едно е ясно те измениха нашия живот завинаги.

Популярният материал тефлон благодарение, на който вашият тиган няма да загори е изобретен съвсем случайно от американския химик Рой Плънкет, когато искал  да замени хладилния агент, за да обезопаси домашния бит.
По време на един от експериментите си ученият открил странна хлъзгава смола, която по-късно станала известна като тефлон.

След смъртта на великия руски химик Д. И. Менделеев в робата му намерили бележка, на която имало само четири букви „е“, „м“, „м“, „н“.

Първоначално сметнали, че това е зашифровано име на любимата му, но всичко се оказало много по-прозаично.

Какво се крие зад тези букви, ако първата „м“ означава „може“, а „н“ – не може?

Е, сега е ваш ред. За да отговорите на въпроса трябва да знаете, че Менделеев се е занимавал и с други интересни неща, освен подредбата на химичните елементи в таблица.

Които от вас са по-нетърпеливи, могат веднага да прочетат….

Отговор: Еилов може, метилов не може. През 19-ти век известният руски химик Менделеев е разработил теоретичната основа за производството на водка.

Унгарски химик Джордж де Хевеши, бъдещ носител на Нобелова награда, през 1911 г. работил в Манчестър върху използването на радиоактивни изотопи.

Тъй като не разполагал с много средства, Хевеши живеел в общежитие и се хранел в столова.

Подозирайки, че работниците в кухнята са използвали остатъците от неизядената храна, за да приготвят нова, ученият добавил малко количество радиоактивни материали в своята чиния.

След няколко дни той взел образец от подобна храна и страховете му се потвърдили. Намерил радиоактивната храна в току що приготвената с помощта на електроскоп.

Първата запалка е изработена през 1823 г. от немския химик Йохан Волфганг Деберейнер. Т.е.запалката се е появила три години по-рано, отколкото съвременните кибритените клечки. Те случайно са получени през 1826 г. от английския химик Джон Уокър.

През 1830 г., химик от Франция Шарл Сория открива начина за производство на фосфорни кибритени клечки, състоящ се от смес на калиев хлорат, фосфор и бяло лепило.

Тези клечки били много опасни, защото се запалвали от взаимно триене в кутията или чрез триене на всякаква повърхност, например, на подметката на обувката.

Именно тези клечки били любими на самоубийците по простата причина, че бялит фосфор е изключително отровен.

Айсбергът съдържа в себе си повече топлина, отколкото запалена кибритена клечка.

В Русия съществува  музей на кибритените клечки. Той се намира в Рибинск.