В тунизийската пустиня като мираж се появило голямо пространство с тюркоазена вода и то само за една минута на място, където преди е имало само горещ пясък.
За местните жители, изгарящи от четиридесетградусова температура,  това било голямо изкушение, тък като това им давало възможност да се поразхладят. Много скоро всички опасения по повод тайнствения басейн били преодолени.
Стотици хора бързо се спуснали към езерото, което станало известно като Лак де Гафса или Гафса. Край езерото се появил плаж. Хората запонали да се къпят, гмуркат и да скачат от скалите в езерото, без да обръщат внимание на предупрежденията, че водата може да бъдат замърсени с канцерогенни химикали, да съдържат патогенни бактерии или дори да бъде радиоактивно замърсена. Дори и след като водата станала мътно зелена, хората продължавали да пристигат на тълпи.
– Някои казват, че това е чудо, а други го наричат инцидентно проклятие,  – казва Лахдар Соуид, тунизиец журналист.
През първите няколко дни, водата е била кристално чиста, имала е тюркоазен цвят. Сега тя е зелена и пълна с водорасли, което означава, че езерото не се пълни с повече вода.
Възникналото езеро е открито от трима овчари.
Смята се, че то е дълбоко 18 метра и се разпростира върху площ от един хектар.
Местните геолози предполагат, че езерото се е появило в следствие на сеизмична активност. Възможно е, да е възникнал пробив над нивото на подпочвените води, който е открил проход на водата към повърхността на скалата.
Други предполагат, че каньонът просто се е образувал от събралата се дъждовна вода.

Това е доста интересна история, която разказват местните жители. Става дума за град Бяла, който се намира между Бургас и Варна, на брега на Черно море.
Всичко започнало с това, че един немски бизнесмен решил да закупи земя в района на град Бяла и да построи там жилищен комплекс. Казано – сторено. Комплексът бил построен. Но бизнесменът не спрял до тук.
Той закупил парче земя от нос Св Атанасий и планирал там да построи жилещен комплекс. И според местните, желаещи строители имало много.
Земята била закупена и се започнало строителството. По време на строителните работи открили древни археологически останки.
Независимо от това строителството на дома продължило и било завършено.
Но за архиологическите находки се разчуло и тук на нос Св. Атанасий започнали интензивни археологически дейности. Основно работата била в интервала 2009 до 2012 г. През 2013 г. работата продължила, но е вече към своя край.
Била открита древна крепост от IV-VII век, древно селище, ранно христиански комплекс.
Тази крепост е била разположена като триъгълник вдаден в морето. Такова разположение е позволявало крепостта да бъде защитена в малкия залив и до нея се идвало с плавателни съдове.
Крепостта е била добре укрепена със висока стена пред, която бил изкопан дълбок ров. Дължината на стената е 250 метра. Тя обгражда площ от 35 хектара.
На мястото на разкопките е намерен християнски комплекс, в който влизли – обществена баня, здания, съоръжения, водопровод, канализация, винарна, пещи за изпичане на керамика.
Всичко това говори, че в крепостта е кипяла бурна дейност, имало е търговия, развивало се е земеделието и риболовството.
Кръщението е било едно от най-важните ритуали в раната църква.
Зданието за кръщение е изградено на здрава основа. Стените са изпълнени с надписи и стенописи.

Жителите на Берлин защитиха летище Темпелхоф, който строителите искаха да превърнат в нов район на града.
65% от жителите на Берлин гласувха за бившето летище Темпелхоф да стане обществен парк.
То заема площ от 300 хектара и се намира в центъра на германската столица. Терминалът на аеропорта е построен в интервала 1936-1941 година. Той е типичен образец на нацисткия архитектурен гигантизмът, но жителите на града не са гласували за запазване на сградата, а за съхранението на парка, пистите, където могат да се занимават с уиндсърф, каране на велосипеди и скейтбордове, разхождане на кучетата си и препичане в горещите летни дни.
Кметът Клаус Воверайт вече призна поражението си и сега ще търси друго място за строителство, а зелени площи, сравними по размер с Central Park в Ню Йорк, ще останат за парк.

В индийския щат Керала се внедрява нова биотехнология за отглеждане на сладководни скариди. Новата технология може значително да увеличи производството им.
Тя е разработена от израелския професор Амир Саджи. Прилагането на технологията позволява на мъжките скариди за шест месеца да достигнат тегло 80-130 грама и женските – 15-25 грама. Тя не е свързва с химикали, хормони и генетични модификации.
Първия опит е проведен на опитен участък в Андра Прадеш. Полученият положителния опит ще се използва в частна акваферма в Мутхалмаде.
Според учените, новата технология позволява производство на 3.2 тона на хектар скариди годишно. Цената на 1 кг сладководни скариди е около 500 рупии, около 8 долара, което означава, че общият приход от 2 хектара може да достигне 2 милиарда рупии, около 32,3 милиона долара.
Индия е първата страна използваща новата техника за отглеждане на скариди. До днес тя е била използвана във Виетнам, Китай и Мианмар.

В превод Тирта Ганга означава  „вода от Ганг“. С това име в Бали се нарича двореца на водата, построен през 1946 г. от крал Карангасем. Това има включва и цялата територия, около двореца, заедно с живописните селски райони наоколо.
Тук идват много туристи, почиващи в съседните курорти Ахмед и Кандидаса. Мястото е добре подготвено за това. Прокарани са километри специални пешеходни пътеки. Минавайки по тях могат да се изследват всички забележителности. Самият дворец на водата представлява удивителен лабиринт от басейни и фонтани, заобиколени от пищни градини с множество статуи и красиви фигури.
Комплексът  е бил построен на площ от един хектар през 1963 г. През 1963 г. изригва вулкана Агунг и парка практически е унищожен, но по-късно е бил възстановен в първоначалния си вид. Тук цари атмосфера на истинско кралско великолепие. Гордостта на парка са 11-те амфитеатрално разположени фонтани. Тук можеш да се окъпеш в предлаганите многобройни басейни.