Архив за етикет: хайвер

Неверният кантар

imagesПреди Нова година Наталия купи хайвер. В къщи го харесаха и тя реши на новогодишния трапеза да има и от него. За това реши да купи още малко хайвер.

Наталия отиде в магазина и поръча:

– 100 грама хайвер, но може и малко повече.

Продавачката взе пластмасов буркан, който бе наполовина пълен и го постави на кантара. Стрелката отчете 264 грама.

Продавачката попита:

– Много ли е?

Наталия бързо пресметна на ум: „Вместо 6,40 трябва да дам близо 17 лева, а тази сума не бе планирана от бюджета. Не сме чак такива фенове на хайвера, така да си играят с нас“.

– Да, много е, – каза Наталия.

– Прекалено много или става? – с надежда попита продавачката.

Наталия погледна буркана и не можа веднага да разбере. Последния път взе същото количество, но тогава то струваше много по-евтино …

Досещайки се, че тук има измама, Наталия попита:

– Какво, нима в този буркан има 260 грама?

Продавачката изрази явно недоволството си. Тя погледна Наталия, след това буркана и го свали от кантара….

И ето, без всякакъв товар, кантарът показваше 140 грама. Продавачката нулира индикатора и отново постави буркана на кантара. Стрелката сочеше 124 грама.

След това продавачката попита:

– А сега става ли?

Разбира се, че ставаше, нали нямаше да плаща несъществуващите грамове.  Наталия заплати хайвера и усмихната напусна магазина.

Семената му превъзхождат истинските зърнени култури

stir-amaranthusОсвен като красиво цвете, щирът е отглеждан от индианците векове наред като втора по значение, след царевицата, зърнена култура. В негова чест са устройвали ежегодни празненства, на които го почитали като божество. Испанските завоеватели обаче го провъзгласили за дяволско растение и забранили употребата му. С постепенното навлизане на европейските култури в Южна Америка щирът бил забравен като култура.
Чак в наши били преоткрити ценните му хранителни свойства и той заел подобаващото му се място сред селскостопанските култури. В САЩ и други страни се финансират специални програми по изучаването му и внедряването му в хранителната промишленост. С времето щирът се разпространява и в Европа и Северна Америка. В наши дни по-широко се отглежда в Мексико, Перу, САЩ, Непал, Индия.
В България някои видове щир са широко разпространени, като тези растения основно се приемат за плевели. Едни от най–често срещаните видове у нас са метличестият щир и обикновеният.
Зелената част на щира съдържа холин, бетаин и витамин С. Някои видове съдържат и микроелементи като калций, калий, магнезий, натрий, фосфор, селен и желязо, малки количества витамин А и протеин.
Семената на зърнения сорт щир имат висока хранителна стойност и дори превъзхождат истинските зърнени култури с високото съдържание на суров протеин и лизин. Съдържат още мастни киселини 6 – 10%, 3/4 от които са ненаситени, пектин, фибри, желязо и калции и други микроелементи. Те не съдържат глутен, което ги прави подходяща храна за хората с непоносимост към глутен. Брашното от семената има широко приложение и се използва успешно в смеси за безглутенови брашна.
В миналото метличестият и обикновеният щир са отглеждани като зеленчукови култури. Сега се употребяват в народната ни медицина при хемороиди, обикновено външно — за налагане. Други видове щир се прилагат за спиране на силна менструация, като гаргари за успокояване на възпаления в гърлото и като вода за уста за лечение на гангрени. Отварата от щир не само спира силно менструално кървене, но също и прекомерно вагинално течение, диария и дизентерия. Стягащата способност на билката е полезна за намаляване на кръвозагубата и за лечение на диария.
От семената на опашатия щир се извлича масло с уникален биохимичен състав, което широко се използва в медицината и козметиката. То има приятен мирис и орехов вкус. Най-ценната му съставка е скваленът, който се съдържа също в човешката кожа и съдейства за насищане на организма с кислород. Поради това маслото се употребява за повишаване на имунитета и при лечението на много заболявания.
Щирът има антибактериално действие. Нашата народна медицина препоръчва бани с щир против гъбички по краката. За да се отървете трайно от неприятното усещане, използвайте следната лесна рецепта: Една шепа щир се залива с 2 литра вода. Отварата се вари 5 минути на бавен огън и се прецежда. Правят се бани на краката с нея в продължение на 10 минути сутрин и вечер.
Повечето видове щир, които развиват едра листна маса, са годни за консумация. Обикновеният щирът – Amaranthus retroflexus, който е много разпространен в България, също може да се употребява за готвене, докато не е образувал семена. Използва се като добавка в супи, плънки за зеленчуци, гарнитура за месо.
Младите листа на щира успешно се комбинират с всякакви зеленчуци от градината. Щирът е подходящ за вкусни и диетични яхнии, свежи салати, баници и леки супи. Последно време тази култура се оценява високо от привържениците на здравословното хранене.
Зърната на щира се употребяват за гарнитура и спокойно могат да заместят ориза. Сварени във вода те имат вид на дребен хайвер. Използват се и за направата на пуканки. Брашното участва в състава на тестени изделия, бисквити, сладкиши, палачинки и дребни сладки и други.
Диетична салата с щир
Необходими продукти: щир – 300 г листа, лук – 1 глава, домати – 2 броя, краставици – 1 брой, чесън – 1 стрък, царевица – 1/2 консерва, босилек, магданоз, копър, лимонов сок – 2 супени лъжици, зехтин – 2 супени лъжици, черен пипер, сол
Начин на приготвяне: Измийте щира, доматите, лука, чесъна и краставицата и ги нарежете. В дълбока купа смесете, нарязаните продукти, като добавите царевицата, босилека, магданоза и копъра. Овкусете със зехтин, лимонов сок, черен пипер и сол. Разбъркайте добре и поднесете.

Да подслушаш разговора на рибите

Не това не е фантастика, рибите не са мълчаливи, те също издават звуци. Разговора на рибите са подслушали новозеландски учени. Записите са направени в морския резерват Лий. Оказало се, че рибите са доста словоохотливи и могат да издават различни звуци.
Почти всички риби издават звуци, но не всички могат да бъдат чути. Силата и честотата на звука зависят от вибрациите на мускулите разположени по продължение на въздушните мехури, които рибите използват като резонатори.
Рибите разговарят, за да привлекат индивиди от своя род, да изгонят хищниците или да се ориентират в местността.
За да получат такива оригинални записи на рибешките беседи, учените са се спуснали не само на морското дъно, но са поставили уловената риба в огромни аквариуми. Когато преминат процеса на адаптация, рибите започват да говорят по между си. Следващия етап от изследването ще бъде разшифроването на тези разговори.
Учените са забелязали, че рибите са склонни към разговор при особени случаи, например по време на хвърлянето на хайвера. Предполага се, че това става с цел синхронизацията в процеса на оплождането.