Знаете ли, че футболист е играл с фланелка, на която е имало номер 0?

Когато шотландския футболен клуб „Абердин“ подписал договор с мароканеца Хишим Зеруали – Hicham Zerouali, феновете му веднага му дали прякор съставен от първите букви на фамилията му „Zero“ или „Нула“.

Ето защо Хишим започнал да играе с фланелка, на която бил изписан номера 0. Такова нещо никога не се е случвало преди.

През следващия сезон, футболните федерации на Шотландия и Англия  забранили да има играч с такъв номер.

Мартин погледна залата и се усмихна. Призванието му не бе да стане проповедник или музикант. Всичко, което до сега бе преживял в живота си, го бе подготвяло за този момент, да споделя наученото с хората.

– Ако искате да имате истински успех, вашето желание трябва да бъде по-силно от това, да печелите пари. Вършейки нужното вие ще имате необходимите средства за всичко.

Мартин се върна назад, когато беше отчаян, неудовлетворен, ….

Беше преминал през какво ли не, но сега знаеше целта в живота си: „Да променя сърцата, умовете и действията на хората в положителна насока, като общувам с тях“.

Бог му бе дал толкова много възможноси, чрез които да стигне до хората: думи, музика, писма, ….И той беше готов да използва всички тези средства, за да влияе положително.

– За да промениш фирмата, – звучеше гласът му в залата, – в която работиш, дома, в който живееш, мястото, където общуваш с приятелите си, ……е необходимо да промениш хората, но тази промяната трябва да започне от теб. Когато всеки застане на мястото си и даде всичко от себе си, положителните промени настъпват.

Хората го слушаха внимателно и съсредоточено.

– Не си мислете, че в живота си трябва да търсите вълнуващи неща. Разберете веднъж и завинаги, начина, по който живеем прави живота ни вълнуващ. Ентусиазмът и целта са добри приятели. Всяка клетка от тялото ви ще кипи, ако живеете и работите с ентусиазъм и имате цел.

Където и да отидеше, хората разказваха на Мартин за живота си. Те бяха от различни сфери на живота:счетоводители, художници, лекари, учители, архитекти, спортисти, домакини, ….И всеки от тях бе използвал дарбите си, за да помага на другите.

– Една жена ми разказа, – започна любимата си част от изказването си Мартин, – че си поставила за цел да спечели достатъно пари, за да открие благотворителна организация и станала най-добрата във фирмата, където работела.Предприемач се захванал със собствен бизнес не само, за да печели пари, но и да помага на хората. Един зъболекар сподели, че си поставил за цел, хората да излизат усмихнати и радостни от кабинета му. Мой приятел, който е футболист, бе решил да прослави Бог на игрището….

Хората жадно слушаха свидетелствата. Мислите им се проясняваха.

– Всички ние имаме таланти и дарби, – говореше Мартин. – Всеки от нас е роден с определена цел, не заради самия него, а за да допринесем нещо за другите. Има време за всичко. За подготовка, сеитба, време на растеж и прибиране на реколтата. Последният етап е време на изобилието. Колкото повече даваш, толкова повече получаваш.

Еритрея е една от най-бедните страни в света. Тя се отличава с много строг режим в сравнение с другите африкански държави.

През 2009 г., по време на турнира в Кения 12 футболисти от националния отбор на Еритрея избягали от лагера, където бил настанен отбора.

След две години 13 играчи от подновения състав на националния отбор на Еритрея също избягали, но в Танзания.

През 2012 г. целият отбор изчезнал заедно с лекаря на отбора, на следващата година още 11 играчи и старшия треньор ги последвали.
Бягствата не престанали.

Въпреки това Футболната асоциация на Еритрея не се предава и постояно набира нови играчи за националния си отбор.

На Британските острови мъглата е често срещано явление.
Благодарение на нея се е случило нещо необичайно на среща между два шотландски отбора.
Мъглата толкова се сгъстила, че играчите дълго търсели топката, партньорите и конкурентите си.
В един момент, на съдията му се сторило, че на полето има твърде много футболисти.
Притичал до резервните скамейки и видял, че те са празни. Арбитърът веднага прекратил мача.
Оказало се, че на терена в същото време се намирали тридесет играчи.

Един неприятен куриоз съпътствал Матеус преди следващия велик знаменателем момент в кариерата му.
През 1984 г. Матеус преминавал от „Борусия“ в „Бавария“ и предстоящия преход е бил известен много преди края на сезона.
Именно тези два клуба са станали съперници във финала на турнира за Купата.
По време на играта не бил излъчен победител. Резултата бил 1:1 и трябвало да се бият серии от дузпи.
От „Борусия“ пропуснали една от дузпите. И кой не забил във вратата решаващият 11-метров удар? Като по поръчка – Матеус. Той все още бил щатен футболист на „Борусия“.
Тази история се оказала много неприятна, въпреки че никой открито не го обвинил в желание да угоди на новите си работодатели.