Всеки от нас в този свят има своя собствена задача, своя собствена роля. Можем да си представим света като цветна мозайка, където всяко „стъкълце“ със своя цвят и форма стои на своето място, допълващо общата картина в света.
Разнообразието е прекрасно, защото в основата му лежи животът. В ежедневието ние рядко мислим за това. И често приемаме едни хора за умни и интелигентни, а други за глупави. Но това е грешен подход. Те не са „глупави“, само мислят и действа по различен начин.
Но тук нищо не може да се направи. Хората винаги се стремят да дадят някаква оценка. И човек често забравя, че „другите“, не означава нещо „лошо“. Но така се увеличава взаимната толерантност и интерес.
Разбирането е единствения начин да се намали враждебността, която хората изпитват едни към други.

Съществува един доста интересен паметник. Бих го нарекла просто „Ужас“.
Трудно ще намериш  човек, който, виждайки паметника за първи път, не бих казал,: „Какъв кошмар!“
Първоначално създателите на паметника вероятно са искали да направят място, където тълпи да идват, за да си направят сватбени фотографии. За това е измислена и такава форма във вид на арка. Все едно влюбените се привличат един към друг и се сливат в една целувка.
Абсолютно неестествените пози, непропорционалността и непривлекателността на фигурите е породило различни хумористични наименовния като: „Камасутра от Освиенцим“, „Любовен гладомор“, „Жертви на анорексията“, „Глисти в несвяст“…..
Студентите, когато си уговарят среща около него обикновено казват: „При глистите“.
Хората от Харков „обичат“ този паметник. В един от форумите за този паметник се казва:“Авторът е искал да предаде идеята, че за влюбените единствената опорна точка е целувката“.

Немските инженери от Фраунхофер са разработени еластомери, които не само  забавят нежеланите вибрации, но произвеждат и електроенергия.
В разработката на инженерите  се използват електроактивни полимери. Тези вещества променят своята форма при прилагане на електрически ток към тях. В роботиката, те се използват като линейни двигатели
Авторите с помощта на електроактивни полимери са създали многослойно устройство, където се редували слой полимер с метални електроди, които контролират свиването и разширяването на полимера. При прилагане на това устройство към вибрациите, чувствителни сензори активират движението на полимера в противофаза към вибрациите.
В резултата вибрациите напълно се поглъщат от устройството. Учените са го нарекли „активен еластомер“.
Освен това авторите са показали, че при пасивен режим това устройство може да изработва енергия, поглъщайки външните вибрации. Количеството на изработената енергия не е голямо, но достатъчно да захрани няколко сензора , нуждаещи се от автономно зареждане. Например, такива са датчиците при вибрациите на мостовете.
Най-сложния елемент на устройството се оказали електродите, които трябвало добре да издържат вибрациите. С тази задача най-добре са се справили тънки метални пластинки, имащи много голяма площ от перфорации.
Инженерите се надяват, че устройството може да се използва в автомобили за намаляване на вибрациите и да за създаване на автономни енергийни източници.

Ние често използваме привичния за нас маркер с кръгла основа. И дори не сме се замисляли, че тази форма не е най-подходящата.
На плоска хоризонтална повърхност той се търкаля и се скрива в трудно достъпни места. За да се избегнат тези неудобства е разработен маркер с ъгли и магнитна капачка.
Тази форма на маркера го предпазва от претъркаляне. Намагнитената капачка помага маркера да се закрепи на вертикална повърхнина.
Интересно е как съобразяването на такива дребни неща облекчават живота на човека. Представете си колко е досадно да не намерите веднага това, което ви трябва.

Един делфин може да направи разлика между две различни метални монети под водата в пълна тъмнина и на разстояние от 3 километра. Дали той вижда толкова надалеч? Не, той прави това без да вижда. Делфинът може да „засича“ чрез съвършена ехолокационата система разположена в черепа му. Той събира много подробна информация за формата, размера, скоростта и структурата на близките предмети. На делфинът му отнема известно време, за да овладее уменията необходими за използването на една такава сложна система.
Понякога делфините се събират на групи по време на хранене и издават пронизителни звуци, които са толкова силни, че смайват плячката им, която вече е готова за улов. Един възрастен делфин произвежда звуци недоловими от хората от 20,000Hz. и нагоре. Съсредоточаването на звуковите вълни става в няколко области в главата на делфина. Областта наречена „пъпеш”, която представлява мастна структура на челото на делфина, служи като звукова леща и събира вълните на делфина в тесни насочени електромагнитни вълни. Следователно делфинът може да насочи вълните, на където пожелае, раздвижвайки главата си.
Звуковите вълни се отразяват незабавно назад след като попаднат на някаква пречка. Долната челюст действа като рецептор, който предава отразените сигнали към ухото. Синусните кухини между долната челюст и ухото са изпълнени с мастно съединение наречено „липид”. Това вещество се намира там, за да предаде възприетата вълна към ухото. Ухото от своя страна пък предава данните към мозъка, който анализира и тълкува значенията им. Подобно липидно вещество съществува и в хидролокаторът на китовете.
Различните липиди насочват свръхзвуковите звукови вълни минаващи през тях по различни начини. Те трябва да бъдат подредени в правилната форма и последователност, за да могат да съберат отразилите се звукови вълни.
Всеки отделен липид е единствен по рода си и се различава от обикновената китова мас, той се получава в резултат на сложен химичен процес, който изисква редица различни ензими. Освен това съдействащите системи като долната челюст, слуховата система и аналитичния център в мозъка, всички те трябва да бъдат напълно развити. Не е ли чудно всичко това?