Пръстените на олимпийския флаг често са свързани с частите на света в този ред: синьо – Европа, жълто – Азия, черно – Африка, зелено – Австралия, червено – Америка.

Това разпределение е присъствало в официалния справочник на МОК до 1951 г.

Но след това е било отстранено, тъй като не е имало нито едно доказателство, че основателят на олимпийското движение Пиер дьо Кубертен, измислил тази символика, е положил цветовете по тази причина.

Неговата идея била малко по-различна.

Броя на пръстените наистина съответствал на частите на света, но цветовете били подбрани така, че поне един от тях се намирал на флага на всяка страна.

В началото на 20 век на датчани, живеещи в северната част на германската провинция Шлезвиг-Холщайн,  било забранено да издигат датското знаме.

В отговор на това те се опитали да нанесат рисунък на флага върху прасетата, което довело до една нова порода с вертикална бяла ивица, известна като „датски протест“.

През 1968 г. породата се считала за изчезнала, но после отново открили прасета с подобен фенотип.

Днес властите на Шлезвиг-Холщайн насърчават развъждането на тази порода, отбелязвайки културната ѝ ценност.

Туристите бъркат сградата на швейцарския парламент с църква. За да се избегне объркването, федералното правителство е решило да не се премахва от покрива на зданието националното знаме.
Това решение било взето в отговор на предложението на члена на парламента Ивет Естерман, която заявила, че туристите често бъркат сданието на парламента с църква, заради кръста, който се намира на фасадата на сградата.
Строителството на сградата на парламент е започнало през 1852 г., а през 1884 и 1902 година било разширено. Оттогава сградата е увенчана с две кули с куполи, които създават впечатление за църква.
Националният флаг се издига над сградата по време на парламентарните заседания, но сега, за да се избегнат грешките знамето ще се вее над сградата през цялата година.

За да замине в чужбина за първи път, Лев Дуров трябвало да  яви на малък изпит пред партийна комисия, съставена от различни групи болшевики и активисти.
Задавали му най-глупавите по възможност въпроси:
– Какъв е флага на съветския съюз?
– Череп и кости, – отговарял Дуров
– Назовете няколко от столиците на Съветските републики.
– Воркута, Череповец, Магадан, Кострома …. – казал Дуров.
Тези шеги не били добре оценени от изпитващите и отиваненето му в чужбина за снимане на негов филм било забранено.
В резултат на това сцената с убийството на Клаус във филма „Седемнадесет мига от пролетта“ била снимана не в Германия, а в Подмосковието.

Жената на стрелочник донесла обяд на мъжа си и останала доста изненадана, като не го намерила в кабинката му. Чула приближаващ се влак. Очаквайки, че мъжът й може да остане без работа, ако не е на поста си, тя взела бързо сигнален флаг и хукнала към железопътната линия.
Вече се чувал грохот от приближаващия влак. Изведнъж се раздал пронизителен сигнал, колелата забавили движението си и влака спрял. Началникът на влака и обслужващия персонал изскочили от вагоните и учудени попитали жената, защо сигнализира с червения флаг. Оказало се, че тя не знаела кой флаг за какво е и взела първият, който й попаднал.
Нещастната жена разказала за изчезването на съпруга си. Скоро нейните думи били прекъснати от тревожен вик. Някакъв човек с вързани крака и ръце лежал на релсите. Всички хукнали към този човек. Вързаният човек се оказал изгубения стрелочник. Двама зложелатели си отмъстили по такъв начин на мъжа за това, че не взел участие в запоя им.
Няколко минути по-късно стрелочникът и жена му горещо благодарили на Бога за избавлението и спасението от неизбежната смърт.
Спасението и избавлението на човека от опасност е Божие дело. Това не е по силите на човек, но за Бог всичко е възможно. Ако се надяваме само на себе си, ще се провалим. Само Божията любов и благодат могат да ни избавят от неприятностите и да ни спаси.