Изследователи от университета в Лунд са изобретили най-бързата камера в света. Тази джаджа снима със скорост пет трилиона кадъра в секунда, достатъчна за да се визуализира движението на светлинния лъч.

На новата камера може да улови едно събитие, което се случва за 0.2 трилиона част от секундата.

За да демонстрират работата на технологията, учените са снимали движението на фотоните. В резултат на това на снимката изглежда бавна, но скоростта на частиците в изображенията е 617 милиона мили в час.

Технологията работеща с устройството се отличава от обикновена камера.

Кадърът съдържа четири изображения, последователно снимани с лазер. Всяка светкавица съдържа уникален код, чрез чиято комбинация се декодира и разделя изображението с помощта на ключ за шифроване.

Оптимизирайки всеки кадър, учените увеличават скоростта на снимките и създават поредно изображение с по-голяма продължителност и детайлизация.

Те искат да използват технологията за изследване на химичната реакция при горене на молекулярно ниво.

Създателите на новата камера са сътрудничили с немска фирма за изграждане на работещ прототип. Очаква се, тя да бъде готова след няколко години.

В наше време са се появили множество различни неясни чужди думи. Защо ли не използваме познатите вече слова, за изобразяване на тези и други дейности?

Ето ви няколко примера със съвсем просто обяснение.

Дауншифтинг – преместване от град в село или в съвсем диви и безлюдни места.

Кетъринг – е обикновено хранене. Т.е. организирането на сватби, банкети и приеми със силите на мобилни готвачи и сервитьори.

Клининг – почистване на апартаменти и офиси. Обикновената чистачка сега патетично се нарича клининг специалист.

Консалтинг – консултиране и даване на съвети по разни въпроси, свързани с бизнеса.

Мърчандайзинг – правилно оформяне на витрини, лавките, така че нужната стока да се набива на очи.

Нейминг – измисляне на имена на различни фирми, стоки, предприятия, ….

Рекрутинг – просто набиране на работна ръка.

Списъкът може да бъде много по-дълъг, но до тук ще спрем.

Все повече дизайнери се интересуват от екологията, в резултат на това, отпадъците се превръщат в нови модели на модата.

Така Саша Лорен от Калифорния използва отпадъчни продукти от бактерии, които остават след приготвяне кисело ферментирал гъбен чай комбуча.

Изсушен този материал прилича на изсъхнала кожа. Лорин шие от него изделия на висшата мода – рокли, сака, поли.

В Сицилия след преработка на цитрусови плодове от оставащите, след отнемането на сока, кожа и семена се прави изкуствена прежда.

Малка лондонска фирма помага на филипинските фермери да отглеждат ананаси. От листата на тези плодове произвеждат тъкан, подходяща за шиене на обувки, чанти и калъфи за лаптопи.

Милена бе работила в една фирма дълги години. Там имаше успех и много я харесваха. Работата ѝ се ценеше.

Веднъж нейното място бе заето от племенницата на някакъв нов член на управителния борд. Това я огорчи, но тя реши с нищо да не го показва. Несправедливо постъпваха спрямо нея, но тя не искаше да отвръща със същото.

На Милена нищо друго не ѝ оставаше, освен да си прибере нещата и да си тръгне.

Преди окончателно да потегли към дома, тя почисти компютъра, на който толкова време бе работила. разтреби кабинета. Подреди лавиците и дори остави моливите идеално подострени.

Написа упътвания с някои ценни съвети, на тази която ще я замести.

А на останалите каза:

– Благодаря ви за помощта и съдействието, което ми оказвахте в съвместната ни работа.

– Защо направи всичко това за тях, след като те гонят без причина? – попита я  една нейна колежка. – Нима смяташ, че някой ще ти благодари за това или ще е потупа по рамото? Това са безскрупулни хора, които са готови да те смачкат, щом могат да завържат по-добра сделка.

– Искам името ми да се свързва с добри неща, – засмя се Милена. – Намирам за уместно да отдам любовта, която дълго време чувствах на това място.

Колко е трудно, но същевременно и хубаво в моменти на връждебност, да показваме любов и милост към всички хора.

Когато човек реши да прости, вместо да отговори с гняв, Бог му дарява мир.

Семейството на бъдещият бизнес магнат избягало от от континенталната част на Китай в Хонг Конг по време на Китайско-японската война.

Бащата на Ли бил начален учител. Той умрял от туберкулоза.

За това 14 годишният подрастващ Ли трябвало да напусне училище и да започне работа във фабрика за каишки на часовници. След това се преместил във фабрика, където правели изкуствени цветя. Там работил по шестнадесет часа на ден и почти всичките изкарани пари ги давал на майка си.

Ли Кашин никога не е посещавал колеж или университет, но е четял ненаситно.

Една от главните компоненти на неговия успех е умението да придобива самостоятелно знания.

Когато станал на 22 години открил фирма за производство на изкуствени цветя и други пластмасови изделия. Той сам водел счетоводните книги. За целта просто взел учебници и ги изучил, така разбрал как да води счетоводството на фирмата си.

Такава работоспособност и обучаемост, съчетана с рядка честност  в бизнес средите, направи Ли Кашин най-богатия човек в Хонконг и втория в Азия.