Ръководителите на фирми и правителствени организации не само поддържат дневния сън на подчинените си, но им прилагат издевателски начин, за да ги уволнят.

Всичко се прави в рамките на закона и никой не може да го оспори.

Как става това?

Във всяка по-голяма структура има специално помещение, стая на мързела. Ако за дадения сътрудник няма достатъчно работа по специалността му, го изпращат в нея, занимавайки го с безполезни и скучни операции.

Човекът известно време работи това, но това му носи минимална полза, за него тази работа става непоносима и отегчителна.

Скоро на бюрото на началника му се появява молба за уволнение. Освен това никакви компенсации не се изплащат.

Икономично нали?!

Според създателят на популярния интернет браузър „Mozilla Firefox“ името „Firefox“ се превежда като „малка или червен панда“.

Въпреки названието си, на логотипа е изобразена огнена лисица.

Причина за това е, че дизайнерът е сметнал за невъзможно да реализира разпознаваем образ на панда в толкова малка форма.

Повече от сто години на логотипа на фирмата Nestle е била изобразена птица и три птиченца в гнездо.

През 1988 г. в хода на ребрандирането – промяна на марката или нейните компоненти: име, лого, слоган – запомняща се сентенция, фраза или мото, визуален дизайн,  едно от пиленцата било премахнато.

Една от причините е, че по това време в едно средно семейство от западните страни, има две, а не три деца.

Боби Фишер не можел да се преструва, да мами и да прави компромиси.

Един ден му предложили да рекламира „Фолксваген“ за голяма сума пари.

За разлика от актьорите, които в такива случаи се интересуват предимно от размера на хонорара, Фишер внимателни и обстойно разгледал автомобила на известната фирма и се отказал от изгодния договор.

Когато го попитали:

– Защо се отказваш така лесно от толкова много пари?

Той отговорил:

– Не мога да рекламирам кола, която е подходяща само за самоубийци.

Докато компанията BBN си блъскала главата, как да опрости взаимодействието между човек и компютър, Tomlinson решил да намери начин да оставя на човек съобщение независимо от това, дали той ще му отговори веднага или по късно.

Той много се дразнел от това, че колегите му от съседните фирми не отговарят на телефоните повиквания, защото не са били по местата си.

Тогава Tomlinson, който бил студент в Масачузетския технологичен институт решил да направи такава връзка между компютрите, че човек да може да прочете изпратеното съобщението и по-късно, но да знае, че е адресирано до него.

Така той създал електронната поща.

Най-голямото изобретение на века останало непатентовано.

Tomlinson никога не е мислил за това как да получи патент или авторско право за изобретението си, което се използва в целия свят.

В едно интервю той е заявил, че е искал само да се разпространи идеята му в света и нищо друго.

„Единственото нещо, което не очаквах е, че ще стане популярна толкова бързо“ – е казал изобретателят.

Случва се понякога майките да изпаднат в отчаяние, та те не са от желязо. Обикновено това става след верига от събития.

Сутрин е. Диди дълго време седя в банята, а след това заявява категорично на майка си:

– Не искам тази рокля, дай ми онази, с която бях вчера.

– Но тя е изпрана и сега съхне на простора, – спокойно обясни майка ѝ.

Как да е двете се споразумяха и Диди облече предложената ѝ рокля. Но когато дъщерята седна на закуска, дълго рови в чинията си, в която имаше пържени яйца, а за капак на всичко изтърва филията с масло на земята.

В това време  техника звънна по телефона и доста грубо заяви на Елена Данаилова:

– Няма да дойда днес, утре ще се видим.

Той не дочака възраженията ѝ, а продължи настъпателно:

– Вие сте много, а аз съм само един.

Елена позвъни във фирмата на техника. От там я успокоиха:

– Ще видим какво можем да направим за вашия случай.

Поолекна ѝ, но остана малка утайка от огорчението.

Тя отвори хладилника и настръхна. Кокошката, която бе купила вчера и щеше да приготви за обяд, миришеше много лошо.

– Сега къде да изхвърля това? – започна да нервничи Елена.

Като добра майка и домакиня Елена съчини на бързо обяда „от въздуха“. След това поигра с дъщеря си.

Дойде време да прибере баткото от училище. Елена оставя дъщеря си да играе, но на малката и трябваше куко. Диди сяда на него половин час, без да става. Майка ѝ я обиколи с любимите ѝ играчки и хукна към вратата.

След малко Елена се върна с по-големия, огледа всичко и въздъхна отчаяно:

– Пак трябва всичко да оправя.

Диди и Ники седнаха на масата да обядват, но се скараха. И за какво? И двамата искаха да ползват една и съща лъжица.

Елена се опитва да ги успокои:

– Ники, дай на Диди лъжицата, ще ти дам друга.

– Но аз първи си я взех, – промърмори недоволно Ники и посягна да я грабне.

– Тя си е моя, – не отстъпваше малката.

Тук Елена не издържа:

– Като си най-малката, това не означава, че светът се върти около теб, – скара се тя на Диди. – Като животните сте. Живея в някакъв зверилник. Ходя след всеки от вас, чистя, прибирам, готвя….  И как се отнасяте към храната и чуждия труд? ….

Елена крещеше неудържимо, разрита играчките по пода, събори книгите от бюрото, хвърли дрехите от дивана на пода, седна на един стола и ……..

Видът ѝ сякаш казваше: „Правете каквото искате вече …“

На масата стана тихо. Диди се разплака. Ники подаде лъжицата на сестра си и съчувствено погледна майка си.

– Хайде да се наядем, а после да нарисуваме всичко, което сме изяли, – каза Ники на Диди.

Малката погледна брат си с разплакани очи и кимна с глава.

– Давай, ти си зоопарк, – каза весело Ники, – а устата ти е клетка. Да подгоним тигъра в клетката. А сега дойде и слона. Бързо го пускай вътре…..

Елена ги погледна и се разплака.

Диди стана от стола, дойде при майка си и я прегърна. След това ѝ се усмихна и каза:

– Ти си най-добрата майка.