Той е само на седем години, но това, което преживя през тези часове беше страх и ужас. Сега лежеше на леглото в болницата и се чувстваше изтощен, но не можеше да заспи.
Спомените от случилото се въртяха като на лента от някой филм на ужасите.
Беше си до дошъл от училище. Мама и татко бяха на работа. Реши да излезе на балкона и да простре изпраните си панталони. От височината му се зави свят. Загуби равновесие и падна върху стъклото. Видя как то се пропука и дясната му ръка беше почти отрязана.
Пригади му се от кръвта, но се надигна и едва се добра до телефона. Набра номера на Бърза помощ. Не дочака да го попитат, а бързо изстреля:
– Ръката ми… ударих в стъкло.. много кръв.
От отсрещната страна затвориха без да попитат за адреса. Момчето помисли, че линията бе прекъсната и отново набра номера, почти извика в слушалката:
– Моля изпратете линейка….
Отново се чу писукащия звук, оповестяващ за прекратена връзка.
Опита пак…. Не помнеше колко пъти бе звънял. Всеки път уплашен крещеше отчайващо в слушалката.
Накрая остави телефона и едва излезе от стаята. Кръвта му се стичаше на пода като пусната на воля чешма. Тръгна към пътната врата, но в антрето усети как го обви мрак, краката му омекнаха и той загуби съзнание.
Една жена със свито сърце бързаше към дома. Нещо се бе случило. Тя бе изтръпнала цялата, а мислите ѝ рисуваха зловещи картини. По-бързо, но краката, като че ли от напрежението отказваха да я слушат. Жената имаше чувство, че всичко край нея се движи, като в забавен кадър, а тя едва отмества краката си.
Най-сетне, ето я и кооперацията. Нахълта във входа и за секунди се озова пред дома си. Бутна вратата и извика. Синът й лежеше в локва кръв. Притича до телефона и звънна…
След 10 минути линейката пристигна. В микрохирургията 4 часа пришиваха ръката, но детето бе в безсъзнание. Беше загубило много кръв.
В Бърза помощ не отричаха да са получили съобщение по телефона, но оправданието звучеше нелепо и смешно:
– Може би е отказано на детето, защото в последно време ежечасно при нас постъпват лъжливи повиквания от деца, които си играят с мобилните телефони, понякога и от юноши, даже и от не много трезви възрастни хора. За да дойде линейка по-добре нека звънне възрастен.
Малкият, когато се оправи, така и запомни: „Ако ти се случи нещо лошо звъни първо на майка си, тя е по-бърза от линейката и няма да закъснее“.

Не ви трябва филм за възкресение на мъртвите. Скоро това се е случило в Китай. Стара жена погребана в гроб, след 6 дена станала от него, за да похапне.
На 17 февруари 95-годишната Лю Сюфзън била намерена от съседа си без признаци на живот. По неговите думи жената лежала в кревата, не дишала и била напълно студена. Никой не се усъмнил в нейната смърт и организирали погребението й.
На 24 февруари един от съседите минал пред дома на покойната и бил ужасен. Гробницата била празна и в кухнята миришело на печено месо. Съседът едва не припаднал, когато видял погребаната жена на вратата и а чул да казва:
– Искам да ям. Защо сте ме сложили в гроб?
Оказало се, че това не е зомби, а нормална възрастна жена. Според лекарите през тези 6 дни жената е била в дълбока кома, причинена от травма на главата. И само чувството за глад, възвърнало жената към живот.

Японски учени от университета в Кейо са създали робот, наречен TELESAR V. Устройството позволява на оператора не само дистанционно да контролира робота, но и да усеща нещата, които той докосва.
За да контролира робота, операторът трябва да надене специален шлем и ръкавици. TELESAR V е снабден с множество камери и сензори, чрез тях той може да предава информация за околното пространство и предметите наоколо. Ръкавиците на оператора имат проводници, които му позволяват физически да усеща това, което „чувствува“ роботът.
Благодарение на ръкавиците операторът може да усети не само структурата на обекта, но и температурата му. TELESAR V е оборудван с микрофони, така че операторът може да чуе какво става около него. Според изследователите, всичко това напомня на филма на Джеймс Камерън „Аватар“.
TELESAR V има практическо приложение. Тези роботи могат да бъдат използвани, например, при разглеждането на опасни за човека обекти, като например атомната електроцентрала във Фукушима.