Наричат го Ponte City Apartments.

Небостъргач е завършена през 1975 г. Височината му е 173 метра.

В края на 1980 г. в околността се активизирали банди. Престъпността се е увеличила драстично.

През 1990 г., почти цялото бяло население напуснало града и страната.

В апартаменти започнали да се заселват бедни хора. Дълго време боклука се изхвърлял във вътрешността на кулата.

Сега 5-я етаж е пълен с отпадъци. По едно време се е планирало сградата да се превърне в затвор.

По-късно небостъргачът е закупен от мобилен оператор заради голямата си рекламна площ.

В тази сграда са снимани филмите: „Съдия Дред“, „Област №9“ и „Чапи“.

Една млада християнка попитала по възрасте във вярата човек:

– Може ли християнин да посещава места, където хората се веселят?

– Може, – казал той, – само, че няма да излезе от там, такъв, какъвто е влязъл.

– Как така? – изненадала се девойката.

– Това е все едно с бяла рокля да влезеш във въглищна мина. Роклята ти ще бъде ли бяла, когато излезеш оттам?

– Разбрах какво искате да кажете, благодаря ви, – казала девойката.

Измита с кръвта на Исус Христос човешката душата е много впечатлителна, затова местата за развлечение, лошите компании, недобрите филми и книги винаги остават своя отпечатък върху нея.

Не е беда, че християнина е лишен от всичко това. Общото умствено и морално ниво от това няма да паднат, а ще останат такива каквито са били, но душата ще се запази чиста.

Душата на всички Божии създания е върховно творение. Няма нищо по-ценно от душата. Както женихът е за невястата, така е Христос за християнската душа. Както невястата се обрича, така и човешката душа чрез вяра се обрича на Христос.

Невястата остава своя дом и родителите си и се прилепва към своя жених, така както християнската душа се обрича на Христос.

Цеността на душата не се определя от способността ѝ да се издига на високо, а да бъде на разположение винаги. Душата е като диамант и се цени по чистотата ѝ.

Ние знаем, че живеейки в този свят трябва да се трудим.

Тогава възниква въпрос:

„Нима в края на този труд няма Божия благодат, а само заплата и пари?“

Има ли смисъл за спасението ми моя труд в този свят?

Само по себе си да се трудиш съвсем не е грешно, дори е необходимо. Бог не покровителства мързеливците и лентяите. Но този труд не трябва да бъде свързан с извършването на грях или оневиняването на греха.

Понякога има хора, които са ангажирани в труд, чрез който съблазняват останалите. Това могат да бъдат филми, телевизия, Интернет,…..

Обикновено се оправдават:

– Какво мога да направя? Това ми е работата.

Човек винаги има избор. Той може да избира да работи усилено, за да бъде угоден на Бога или да постъпи така, че окончателно да няма диалог със Създателя си.

В най-добрия случай човек остава формален вярващ, посещаващ църква, но сърцето му да стои далече от Господа, а в най-лошия човекът губи вярата си.

Ако работим чесно и правдиво, за да помогнем на другите, от самият труд ни става радостно и весело. Нека да работим така.

Филмите ни карат да вярваме в напълно нереални неща. Не става въпрос за някакви фантастични събития, а за обикновенни неща от ежедневието. Така се пораждат и „правдоподобните“ митове.
Във филмите човек много лесно може да заспи за известно време с помощта на хлороформ.
В действителност, ще трябва още и спирт. Освен това, веществото трябва да се вдишва непрекъснато най-малко пет минути.
За да се продължи въздействието, е необходимо постоянно да се въвежда хлороформ у човек.
Когато се прави това е необходимо да се поддържа брадичката, в противен случай езикът ще блокира дихателните пътища.

Оригиналността на този музей се крие във факта, че има доста необичайно местоположение за такива сгради – в бившата водонапорна кула. Той е построен и проектиран от каталунския архитект Илдефонсо Серда през 1850 г., и е предназначен за добиване на питейна вода за жителите. След възстановяването му през 2003 г., през май бил открит интерактивен музей във Валенсия, който се намира в близост до парк Кабесера.
Сред експонатите на музея са включени различни шедьоври на световното изкуство, археологически, исторически документи, както и снимки и рисунки. Колекциите са разделени в осем периоди: древноримски; мавритански; епохата на Средновековието; христиански; по време на управлението на династията на Бурбоните; по време на икономическия подем на града; в близкото минало и настоящето.
Представянето на колекциите се допълва от мултимедийни материали, които възпроизвеждат различни събития от миналото и дава възможност на всеки да се потопи в света на значими исторически събития в този провинциален град.
Също така, можете да видите жителите на града, който преди това са живели в този град и дори да общувате с тях чрез иновативните компютърни технологии. За да се изпълни това на практика, в историческия музей на Валенсия има специални автономни кабини, които са оборудвани с монитори и са посветени на различни исторически периоди. Екраните показват филми за различни епохи от живота Валенсия – като се започне от античния период и завършват в наши дни.
Основният музеен експонат е „Машината на времето“, с която можете да се пренесете във всеки момент от историята на града. Музеят е създаден със съдействието на известни историци на Валенсия, така че експозиция на музея, максимално точно представя реалните исторически факти на града в продължение на двадесет и две столетия.
В музея освен постоянната експозиция се представят и временни изложби. Съществува и зона с универсално предназначение, в която се провеждат майсторски класове за обучение, научни събирания, семинари и конференции. Главната отличителна черта на музея във Валенсия се състои в това, че съчетава  древни археологически находки с автентични исторически документи, които са традиционно допълнения към всеки исторически музей.
Всеки турист, който посещава тази забележителност, изпитва уважение към интересна и сложна история на този красив град, а също така разбира обичаите и културата на гостоприемство по всяко време на народите.