През 1789 г. членовете на Френското Национално събрание, поддържащо краля, заемали местата от дясната страна спрямо председателя, а привържениците на революцията седели от ляво.

При замяната му със Законодателното събрание разпределението се запазило. Привържениците на Конституцията сядали от дясно, а новаторите от ляво. Умерените депутати заемали централните места.

От тогава се наложила традиция, която деляла политиците на „десни“ – консерватори, капиталисти, монархисти, фашисти, „центристи“ и „леви“- социалисти, комунисти, зелени, анархисти.