Човек е източник на затрудненията и усложненията в живота си.

Хората се уморяват от „решаването“ на проблемите си. Не защото намерението им е трудно, а поради факта, че се използват същите методи, които са довели до създаването на самия проблем.

Ето, често можеш да наблюдаваме в семейството, как жената постоянно критикува мъжа си, не го уважава, а после се оплаква от пороците му.

Или пък мъж, който нищо не прави, лежи на дивана, а иска печалбата му значително да нараства.

За да решим, който и да е проблем, трябва да се изкачим на по-високо ниво, но за това ни е нужна помощ от човек, който вече е решил подобен случай.

Не можем да се научим да караме кола по инструкции записани на книга. Можем да пробваме това да направим самостоятелно, но рискуваме да загубим автомобила и живота си.

Животът е много по-сложен от една кола, но ние сме толкова самоуверени, че си мислим, че можем да преминем през всичко, без да се обръщаме за помощ към някого.

По този начин ставаме жертви на собственото си невежество. А при тези, които знаят и могат, отиваме едва тогава, когато нищо вече не може да се промени.

Катедралата на Свети Йоан Богослов в Ню Йорк е една от най-големите християнски църкви в света. Тя се намира в Манхатън, в сърцето на града.

Тази сграда се смята  за една от най-известните в Ню Йорк, но длъжностните лица, отговарящи за списъка на забележителностите в града, очакват зданието да бъде завършено, за да го включат в регистъра.

Строителството на сградата е започнало през далечната 1892 г. Още от самото начало този строеж е бил съпроводен с множество проблеми, като недостатъчни финансови средства и технически въпроси по запазването ѝ от пожар. Да не говорим за факта, че строителите няколко пъти изменяли общият ѝ архитектурен стил.

Официалните представители на църквата, все още се опитват да решат как да довършат катедралата, а през това време тя е получила прозвището „Свети Йоан Недовършен“.

Много от нас си затоплят едно и също ястие по няколко пъти и не мисля за последствията. Въпреки това, не всички продукти са безопасни за консумация след претопляне.

Има някои продукти, които поради своята специална молекулярна структура след претопляне се превръщат в истинска отрова!

За съжаление, само малък брой хора са наясно с този факт.

Съдържанието на нитрати в цвеклото е полезно за тялото ни, но никога не се нагрявайте цвекло два или повече пъти, ако искате да запазите здравето си.

Нишестето съдържащо се в картофите е полезно за здравето, но когато картофите се претоплят няколко пъти, те губят своите хранителни и лечебни свойства и се превръща в отрова, която може да навреди на организма.

Въздействието на високата температура върху яйцата може да бъде смъртоносна. Яденето на яйца след приготвянето им е полезно, но са много вредни, ако се затоплят на следващия ден.

Пилешко месо е вкусно, но трябва да се яде веднага след готвенето му. Претоплянето на пилето на следващия ден, промените структурата на протеините му, което от своя страна води до проблеми с храносмилането.

Пилето съдържа повече протеини от червено месо и се препоръчва да се употребява студено.

Подгряването на гъби може да повлияе неблагоприятно на тялото ви. Съдържащите се в гъбите липиди, фосфатиди и етерични масла при повторна термична обработка се превръщат в истинска отрова за сърцето и червата.
Яжте гъби в свеж вид или веднага след готвене. Но ако искате да ги ядете по-късно, никога не ги претопляйте. Това може да доведе до сериозни проблеми с храносмилателната система и сърцето.

Грехът лежи в човека. Да бъдеш грешник не означава да направиш нещо неправилно, а да го правиш съзнателно, провъзгласявайки независимостта си спрямо Бога.

Грехът наистина съществува и действа на човека. Първото нещо с което Исус Христос се сблъска у хората е тяхното грешно наследство.

Бог е направил Своя Син жертва за греха, за да може грешника да стане свят. Не знаещ грях Той стана жертва за грях. Така Бог е заложил фундамента на Изкуплението за цялото човечество.

Исус Христос възстанови първоначалното състояние на човешкия род, върна му предназначеното от Бога място. И сега всеки може да влезе в съюз със Бога на основание на това, което Господ е направил на кръста.

Човек не може да се изкупи сам. Изкуплението е Божие дело. То е направено перфектно и в него няма никакъв недостатък. А дали ще приеме Изкуплението, това зависи от самия човек.

Трябва да правим разлика между Божието откровение за Изкуплението в живота на човека и осъзнаване на факта за неговото собствено спасение.

„Който за нас направи грешен Онзи, Който не е знаел грях, за да станем ние чрез Него праведни пред Бога“.

Жално мяукане се разнасяше пред вратата на кабинета. Първа го чу Надя Стоилова. Тя бе отскоро стажант в полицията.

– Какво е това? – заслуша се внимателно Надя. – Прилича ми на мяукане на котка.

Когато отвори вратата Надя видя мяукаща красива сива котка на черни райета и бяло на коремчето.

– От къде се взе тази котка? – недоумяваше Надя. – На входа е инсталиран домофон, но от там едва ли се е провряла.

– Истински диверсант.

– Преминала е през стената.

Всички се смееха, но никой не можа да разбере как тази котка се бе промъкнала в полицията.

Но това не променяше факта, че „космат нарушител“ бе проникнал вътре при самите полицаи. Котката бе „задържана“ в кабинета, полагаше ѝ се някакво наказание, за непозволеното нахлуване.

– Изхвърлете я на улицата, – каза строго Стоян Миланов, – какво толкова ѝ ахкате наоколо.

– Не бъди груб, – сряза го Надя, – просто трябва да намерим стопанина му.

– Да бе, нали си нямаме друга работа, – възрази като смръщи вежди Стоил Симеонов, – ще търсим къде да подслоним тази мяукана.

– Какво толкова ви е направило животинчето? – Надя се опита да смекчи коравите сърца на сърдитите мъже.

– Какво предлагаш тогава да направим? – попита я строго Стоян.

– Първо да попитаме местните, дали някой не си е загубил котката, – предложи като начало Надя.

Никой не откликна на това предложение, но поместиха съобщение за котката в интернет.

Докато съобщението събираше многобройни харесвания и препращания до приятели, котката успя да се разходи по масата в полицията и „да провери“ наказателните дела и протоколи.

След това котешкият живот взе ново направление.

Благодарение на старанието на полицаите, „мустакатият натрапник“ си намери нов дом. Котката бе взета, от една възрастна двойка.

– Казаха, че ще нарекат котката „ченге“, – съобщи на колегите си Надя, като се заливаше от смях.

– Какво пък, името е хубаво! – засмя се и суровият Стоян, – Нека лови мишки така, както полицаите ловят мошениците!

Търсейки нови стопани, котката прекара истинска „полицейска школа“ и то не къде да е, а в полицията.