Един отшелник се оплакал на учителят си:
– Всеки ден в девет часа сутринта, когато съм в уединение, чувствам страшен глад. Когато по-рано бях в манастира, където живеех, това ми се отдаваше без голямо усилие и по няколко дена изкарвах без храна.
– Не се изненадвай от това, сине мой, – казал му учителят. – В пустинята няма никой, който да бъде свидетел на твоите постове, да те поддържа и да те подхранва с похвали. Преди в манастира твоята горделивост ти е служила за храна. Ти си изпитвал удоволствие да се отделяш от другите със своето въздържание, а това е било за теб по-сладко от храната.

Поради притока на много хора в сградата и в околните здания, ставало много шумно.
Това дразнело учениците, но не и учителят им.
Той добре приемал и тишината, и шума.
Веднъж учениците силно негодували от силната музика, която се разнасяла от съседната сграда.
Тогава учителят им казал:
– Тишината не е отсъствие на звуци, а липсата на его.

Пътешественик се обърнал към учениците на един мъдрец:
– Изминах толкова дълъг път, за да чуя учителя ви, но не намирам в неговите думи нищо необикновено.
– Не слушай думите, улавяй същността им.
– Как така?
– Хвани се здраво за предложенията, които той ти казва. Разклати ги добре, докато изпаднат всички думи. Това, което остане, ще запали сърцето ти.

Учител помолил ученик да направи маса.
Когато тя била почти завършена, трябвало да се забият няколко пирони в капака.
Ученикът забил първите пироните с три точни удара. Но следващият се забивал много трудно и ученикът трябвало да изразходва за него още малко време. Четвъртият удар забил пирона твърде дълбоко и дървото се напукало.
– Твоята ръка удари с чука три пъти точно, – казал учителят. – Когато някое действие стане нещо обичайно, то губи своето значение и това може да причини повреждания. За всяко действие, което е твое, има само една тайна, за да бъде точно изпълнено: Никога не позволявай навикът да управлява движенията ти.

Веднъж ученици попитали учителя си:
– Кажи ни, съществува ли ден от годината, който е най-благоприятен за начало на важни дела?
– Ден? – удивил се учителят.
– Може би ден от седмицата или някоя дата от месеца.
– А, ден от седмицата… – въздъхнал учителят. – Да, разбира се. И този ден е четвъртък, – казал той и хитро погледнал питащите.
Учениците отворили тетрадките си и започнали да записват казаното.
– А ти защо не записваш? – строго попитал учителят един от учениците, който го гледал, като се усмихвал.
– Защото зная какво ще кажеш след това.
– И какво от това? – намръщил се учителят.
Всички замръзнали в очакване.
Тогава ученикът, който нищо не записвал, казал:
– Това е също вторник, сряда, петък, събота, понеделник и неделя.
– Ти си прав, – казал учителят.
Околните зашумели, удивени и радостни, че един от тях е дал правилния отговор. След това едно от момчетата попитало:
– А защо в такава последователност?
Учителят погледнал ученика, който дал правилния отговор и му казал:
– Отговори им.
– Само един ден, казал той – и този ден е днес.