Александър беше труден тийнейджър. Ако продължаваше така, можеше да се намери зад решетките, а не бе глупав, но не знаеше къде да изразходи енергията си.
Учителят му организира юношески духов оркестър и Сашо се записа в него като тръбач. През ваканциите заедно с другите младежи от оркестъра обиколи страната. На концертите и импровизираните им изяви хората ги посрещаха радушно.
Когато завърши 8 клас бе записан в жп училище, но след участието му с духовия оркестър, мечтата му бе да стане певец.
Един ден той престъпи прага на филхармонията. Там го срещна преподавателят по народно пеене Васил Добромиров, който попита шеснадесетгодишния Александър:
– Какво желаете младежо?
– Искам да пея, – каза смело младежът и след като видя скептичната физиономия на преподавателят добави – Моля ви, поне чуйте какво мога.
Преподавателят снисходително махна с ръка и му каза:
– Добре! Давай да видим!
След като го чу, Добромиров веднага усети таланта в момчето. Попита го от къде е какво е учил и т.н. След това вдигна слушалката и се обади на директорът на филхармонията:
– Митко, при мен дойде един юноша. Няма музикално образование, но когато запее просто се преобразява и докосва сърцето. Би ли го прослушал?
– Добре, Васко, прати ми го.
Когато директорът на филхармонията го чу как пее каза:
– Взимам те. Всичко, което не си имал възможност да научиш, ще го усвоиш по време на работата.
Най-напред Александър пееше в хора, а след това стана и солист. Когато запееше, хората се наслаждаваха на изпълението му.
Мечтата му се бе осъществила.

Един отшелник се оплакал на учителят си:
– Всеки ден в девет часа сутринта, когато съм в уединение, чувствам страшен глад. Когато по-рано бях в манастира, където живеех, това ми се отдаваше без голямо усилие и по няколко дена изкарвах без храна.
– Не се изненадвай от това, сине мой, – казал му учителят. – В пустинята няма никой, който да бъде свидетел на твоите постове, да те поддържа и да те подхранва с похвали. Преди в манастира твоята горделивост ти е служила за храна. Ти си изпитвал удоволствие да се отделяш от другите със своето въздържание, а това е било за теб по-сладко от храната.

Поради притока на много хора в сградата и в околните здания, ставало много шумно.
Това дразнело учениците, но не и учителят им.
Той добре приемал и тишината, и шума.
Веднъж учениците силно негодували от силната музика, която се разнасяла от съседната сграда.
Тогава учителят им казал:
– Тишината не е отсъствие на звуци, а липсата на его.

Пътешественик се обърнал към учениците на един мъдрец:
– Изминах толкова дълъг път, за да чуя учителя ви, но не намирам в неговите думи нищо необикновено.
– Не слушай думите, улавяй същността им.
– Как така?
– Хвани се здраво за предложенията, които той ти казва. Разклати ги добре, докато изпаднат всички думи. Това, което остане, ще запали сърцето ти.

Учител помолил ученик да направи маса.
Когато тя била почти завършена, трябвало да се забият няколко пирони в капака.
Ученикът забил първите пироните с три точни удара. Но следващият се забивал много трудно и ученикът трябвало да изразходва за него още малко време. Четвъртият удар забил пирона твърде дълбоко и дървото се напукало.
– Твоята ръка удари с чука три пъти точно, – казал учителят. – Когато някое действие стане нещо обичайно, то губи своето значение и това може да причини повреждания. За всяко действие, което е твое, има само една тайна, за да бъде точно изпълнено: Никога не позволявай навикът да управлява движенията ти.