Знаете ли наистина какви оценки е получавал Айнщайн по математика в училище?
В много източници, оправдаващи лошата успеваемост на учениците, се говори, че по математика Айнщайн е бил зле в училище и така било по всички предмети.
Всъщност нещата не стоят съвсем така. Алберт още в ранна възраст е започнал да проявява таланта си по математика. Още тогава той е знаел по този предмет много повече отколкото се е преподавало в училище.
По-късно Айнщайн не е могъл да постъпи в Висшето политехническо училище в Цюрих. Той показал високи резултати по физика и математика, но не му стигнали точките в бала по другите дисциплини.
Наблягайки на другите предмети, след една година на 17 години Алберт станал студент в даденото учебно заведение.

Един човек чул, че никой не бил в състояние да изплати дълга си към родителите си. Той бил успешен бизнесмен и добър математик.
Сметнал колко пари са похарчили за него родителите му, като отчел безсънните нощи, дадените реални пари, дори взел под внимание и подкупите, който родителите му дали, когато постъпил в детската градина, училище, университета и на работа. Тук били включени и всички подаръци, които получил от тях. Не забравил да отчете ефективността на майчинския труд, като се почне от носенето му девет месеца в майчината утроба и стойността на млякото, с което го е кърмила……. и всички останали грижи…
Събрал общата сума и се получила голяма купчина от пари. Той ги занесъл на родителите си и им казал, че ги обича и цени, както преди., но нека никой не казва, че не може да се върне дългът към родителите.. Той превърнал всичките им грижи и любов към него в пари и ги дал на родителите си.
Старият баща погледнал купчината пари, лежаща пред него и казал:
–  Сине, всичко си  сметнал  точно и вярно. Не се съмнявам, че тук лежат всички пари, които ни дължиш,  като дълг спрямо нас. Но имало един малък нюанс, който си забравил.
Синът погледнал баща си в очакване да разбере какво е пропуснал.
– Когато ти се роди, – казал бащата, – през първите три години, ние с майка ти ежедневно целувахме мекото място намиращо се под гърба ти. За това ти едва ли си спомняш, но ние помним и това са едни от най-хубавите ни мигове. Ако ти наистина искаш да изплатиш дълга към родителите си, ти трябва в продължение на три години да целуваш тези наши места. Едва тогава можем да кажем, че си изплатил синовния си дълг.

Хората се раждат, живеят, женят се, добиват деца, умират и това всичко, като че ли правят на сън. Ако човек не се събуди никога няма да разбере красотата и очарованието на живота.
Една история ми направи силно впечатление. Баща чука на вратата на сина си:
– Сине, ставай, събуди се!
– Не искам, татко.
– Време е за училище, ставай! – крещи бащата.
– Не искам да ходя на училище. – отговаря сина.
– Защо? – недоумява бащата.
– По три причини, – казва сина. – Там ми е скучно, дразнят ме и трето мразя това училище.
Но бащата продължава да упорства:
– Тогава аз ще ти назова три причини, поради който трябва да отидеш на училище. Първо това е твое задължение, Второ ти си на 45 години. И трето ти си директор на това училище.
Станете, събудете се! Вие сте вече възрастни. Оставете играчките за децата.
Единственото, което хората искат е да им върнат играчките. Нима не сте чували реплики като: Върнете жена ми. Върнете ме на старата работа. Върнете ми изгубените пари. Върнете ми доброто име и миналите успехи…..
Това на тях им е нужно. Те искат да получат обратно старите си играчки.
Например хората не желаят напълно да се възстаноявят след боледуване, те искат само утешение, защото лечението е свързано с много болка.
Събудете се! Ако вие не се възползвате от това повикване, съжалявам, никой не може да ви помогне. Една арабска пословица гласи: „Градинските рози и блатните тръни се захранват от един и същ  дъжд“.

Дори и да не искаш да се занимава с политика в тоталитарна държава всяка обществена дейност се смята за политическа.
Например, ако искахме да се занимаваме с възпитание на гражданско чувство в училищата, защото родителите не могат да научат децата си да бъдат свободни граждани, щом самите те никога не са били свободни, не може.
Забранява се преподаването в училище на свобода и гражданско чувство. Това било политика. Разрешават само да се купуват компютри за училищата и да се инсталира Интернет.
Това решава ли проблемите?

За това, кога човешкия ембрион получава душата си в дар, разговаряли един равин, един ректор на духовно училище и римлянина Антоний. Антоний попитал:
– Кога душата се вгражда в човешкото същество, в мига на зачатието или по време на формиране на ембриона?
– Вероятно по време на формирането? – казал равинът.
Тогава другият отговорил:
– Възможно ли е къс месо да остане не осолено и да не се развали? Това  със сигурност трябва да става в мига на зачатието.