Американските ученици повече няма да пишат на ръка. Властите в щата Индиана са приели, че през новата учебна година децата няма да се учат на калиграфско писмо, а майсторски ще пишат чрез компютърната клавиатура.
Отказа от ръчното писане в училищата на щата Индиана ще предизвика разцепление в обществото. Има различни мнения по въпроса. Кое ще надделее?
Наредбата за смяна на ръчното писане с програми обучаващи бързо компютърно набиране е от април, а ще влезе в сила през есента.
До какво ще доведе това? Ще загубим ли нещо с такова обучение?
Интересно, а как ще се подписват, обучените чрез тази програма? Достатъчен ли ще бъде електронния подпис?
А ако спре тока, как ще се пише на компютъра? При изтощаване на батерийте и по-дълъг период без електричество, навярно ще породи стрес сред „непишещите“.

Един човек отишъл в града да търси известен мъдрец. Оказало се, че мъдреца живеел в порутена барака в покрайнините. В жилището му имало малко вещи. Един счупен креват, затрупана с книги маса и стол, на който седял старец и четял. Човекът се обърнал към четящия:
– Къде живее мъдрецът?
– Навярно мен търсите – отговорил му стареца. – Какво ви изненада?
– Не разбирам. Вие сте известен мъдрец, имате много ученици. Името ви е известно навсякъде. Очаквах да живеете в дворец.
– А къде живеете вие?
– Аз живея в голяма и богата къща.
– А как изкарвате прехраната си?
Гостът казал, че той е търговец и два пъти в годината отива в големия град за стоки, които после продава на местните търговци. Старецът го слушал внимателно, след което се заинтересувал, къде отсяда в чуждия град.
– В някоя малка стая на хотела – казал той.
– Ако някой ви посети в тази малка стая, би могъл да ви попита: „Вие сте богат човек, защо живеете в тази малка стая“? А вие ще му кажете: „Аз само минавам и тук съм за малко. Тук има всичко, от което се нуждая. Елате в моя истински дом и ще видите, че той е съвсем друг“. Същото се отнася и за моето убежище. Аз съм тук само прихождащ. Този материален свят е само място за временно пребиваване. Елате в моето духовно жилище и ще видите, че аз живея в дворец.

Майсторът със сложното китайско име Чжан Де Чун се опитва да възроди едно полузабравено древнокитайско изкуство. То е свързано с направа на картини, по точно портрети, от човешки коси.
В Китай тази техника се нарича Мо Шу или „Черни бродерии“, тъй като косите на китайците са черни, а от тях са изработени съответните портрети.
Китайският майстор се смята за единственият в света, владеещ  това изкуство. Неговият учител отдавна не е между живите, а да си намери ученици се оказало много трудно, тъй като техниката се оказала изключително сложна.
Опитът на майстора е солиден 54 години.
За сега търси ученици, на които да предаде майсторството си.