На една от потъмнелите маси Панайот прикачи един към друг броевете на новите вестници, за които се бе абонирало читалище „Светлина“, на което той беше секретар и библиотекар.

В съседното помещения бяха шкафовете с книгите на читалищната библиотека.

Ако за първи път дойдеше ученик, будно селско момче или любознателен селянин, Панайот му препоръчваше:

– Първо прочети разказите и повестите на Иван Вазов, стихотворенията на Ботев, песните на Чинтулов, разказите на Георги Стаматов и Елин Пелин. Интересна е и сатирата на Стоян Михайловски, смешките на Михалаки Георгиев, Песните на Цанко Церковски. Тук има книги от Пушкин, Гогол, Лермонтов, Шевченко, Джек Лондон, Виктор Юго, Толстой, Тургенев, Горки, и много преводни автори.

Панайот видеше ли, че на някой му доставя удоволствие четенето, му казваше:

– Я сега вземи нещо от чуждите автори. Виж какви повести е написал Иван Петрович Белкин. Запознай се как в Русия се търгува с мъртви души. А тук ще узнаеш как дивото си остава диво – и му подаваше „Белия зъб“ на Джек Лондон.

Когато в библиотеката се събираха повече от двама души, Панайот изказваше „философските“ си мислите на глас:

– Учените много неща обясняват, но пред тайните на Библията вдигат рамене.

И като придобиеше вид на пророк, повтаряше  трите тайнства, които силно го бяха впечатлили:

– Как лети орел без да си маха крилете? Как пълзи змия по отвесна скала? Какви са неведомите пътища на жената към мъжкото сърце?

Понякога в библиотеката се отбиваше Дамян Бедния, да си вземе някоя книжка.

– Дай ми една, но нека да бъде тънка и с едри букви, – поръчваше си Дамян.

Веднъж, когато прочете „Книга за оскърбените и онеправданите“от Стоян Михайловски, Дамян каза на библиотекаря:

– Бай Панайоте, то наред със сиромашията, имало и друг свят на книгите, ама и той бил беден.

Повечето от училищата не могат да се похвалят с оригинален дизайн. Техните еднотипни стени са доста скучни и неинтересни за учениците.

Едно училище в Париж за цял месец се е превърнало в празник на изкуството и творчеството.

Майстори на графита били поканени на организиран фестивал и получили пълна свобода на действие. Тяхното въображение, щедро се изляло върху стените, подовете и таваните на сградата.

Освен това, известно време училището било открито за широк кръг публика. Така всеки желаещ е могъл да се наслади на прекрасните шедьоври на съвременното изкуство.

За съжаление, стените на училището ще бъдат покрити за малко време с тези странни рисунки. Художниците били предупредени, че техните произведения скоро ще бъдат заличени, тъй като се предвиждал ремонт на училището.

Майсторите на графите не се обезкуражили от това и се отнесли към въпроса философски. Те извикали фотографи, за да запечатат тази красота.

Така любители на графитното изкуство, могат да се насладят за много по-дълго време на шедьоврите, които за много кратко време просъществували.

Ако плътския човек не отговаря на удара с удар, той е страхливец. Но ако на удар не отговаря вярващ в Бога човек, той е син на Бога.

Ако ви оскърбяват, вие не само не трябва да се възмущавате, но и да използвате случая, за да изявите на хората Божия Син.

Да се имитира Божия Дух е невъзможно, Него или Го има, или Го няма.

Проповедта на планината ни учи, че не трябва да вършим това, което сме длъжни, а да правим това, което на никому не дължим.

Ако сме ученици на Христос не можем да кажем: „Повече не мога. За мен говорят всякакви глупости и преобръщат думите ми“.

Всеки път, когато държа на своите права, аз причинявам болка на Божия Син.

По-добре да приема укора насочен към Христос, като приема удара върху себе си. Това означава да „допълням недостатъка на скърбите на Христа в моето тяло“.

Ученик на Христос осъзнава, че животът му говори за честта на Господа, а не за собствената си чест. Не търси съвършенство в другите, но не спират да се стремим, да се усъвършенства.

Проповедта на планината ни учи: „Не търсете справедливост за себе си, но никога не спирайте да постъпвате справедливо спрямо другите „.

Чувството за хумор е способност да се разбере шегата, да се възприеме смешното.

Това е комплексно чувство. То е морално, естетическо, интелектуално и емоционално.

Много смятат, че това чувство е вродено. Може би е така.

Но то се среща много рядко, затова се цени, като редки и скъпоценни камъни, или късчета злато и платина.

Навярно за това и хумор трудно се създава. Но не трябва да се смята, че чувството за хумор не се подава на възпитание и развитие.

Шегата е това, което се прави или говори несериозно, а просто за забавление и веселие.

Иронията е тънка скрита насмешка, можем да се каже подигравка. Например, над необосновани претенции или когато се говори за желаното, като съществуващо в действителност.

Ученик на брега се сблъскал с учителя си и нищо не казал.
– Извинете, – казал учителят, – че не ви отстъпих място на пътя, следващият път ще бъда по-внимателен.

Веднъж един ученик попитал учителя си:

– Защо съществува трудности, които ни пречат да достигнем целта, отклоняват ни в страни от избрания път, опитват се да ни накарат да признаем своята слабост?

– Това, което наричаш трудности, – отговорил учителят, – всъщност  се явява част от твоята цел. Престани да се бориш с това. Просто помисли за това и вземи го под внимание, когато избираш пътя си. Представи си, че стреляш със лък. Мишената е далеко и ти не я виждаш, защото над земята се е спуснала мъгла. Нима ще се бориш с мъглата?

Не, ти ще почакаш, когато духне вятър и мъглата се разсея. Сега мишената се вижда, но вятърът отклонява полета на твоята стрела. Смяташ ли да се бориш с вятъра? Не, ти просто определяш посоката му и правиш корекция, стреляйки под друг ъгъл. Твоя лък е тежък и твърд. Ти нямаш достатъчно сили, за да опънеш тетивата. С лъка ли ще се бориш? Не, ти тренираш мускулите си и всеки път все по-силно опъваш тетивата.

– Но има хора, които стрелят от лек и гъвкав лък в тихо време, – казал ученикът обидено. – Защо само моят изстрел ще срещне толкова препятствия на своя път? Дали светът се съпротивлява на движението ми напред?

– Никога не гледай на другите, – усмихнал се учителят. – Всеки си има свой лък, своя мишена и свое собствено време за изстрела. Едни правят точно попадение в целта, а други смятат, че са получили възможност да се научат да стрелят.

Учителят понижи гласа си и се наклони към ученика си:

– Искам да ти открия една страшна тайна, моето момче. Мъглата не се спуска към земята, за да попречи на твоя изстрел. Вятърът не започва да духа, за да отклони стрелката ти в страни. Якият лък не е създаден, за да осъзнаеш своята слабост. Всичко това съществува само по себе си. Ти си решил в тези условия да поразиш мишената. За това престани да се оплакваш от трудностите и започни да стреляш, но усмири гордостта си и избери по-лека мишена. Цел, в която можеш да стреляш от упор.