Димитър харесваше работата си, заплащането беше добро. Беше само на осемнадесет години, но  живееше още при родителите си. Хубаво беше, че може да работи само нощна смяна и да съчетава работата с учението.

Най-много му харестваше да си стои в кабинката. Тук имаше всичко, от което се нуждае стол, маса и компютър с Интернет.

Димитър беше млад, но много добре се оправяше в Интернета. Беше го открил още в детството си, тогава нещата не бяха толкова мащабни. Разглеждаше само няколко хиляди страници, а сега беше друго. Световната компютърна система се беше разраснала неимоверно много.

Димитър беше слабо и хилаво хлапе, но умът му беше бърз и находчив. Той можеше да обиколи света, да спори с някой отдалечен от него на хиляди километри, да следи спорттните състезания, които се играеха в друг континент. Можеше да проникне във всяко кътче на човешкото познание, Интернет му осигуряваше това.

Често се срещаше и с неща, които не му харесваха. Още, когато бяха малки каза на приятеля си Петър:

– Искам да напиша една програма, която да проникне в компютрите на злите и само да натисна едно копче и да изтрия пагубните им планове.

Той от малък беше възприет от приятелите си като хакер. Всичко започна, когато беше на 15 години, но имаше други, които почваха много по-рано.

Петър не веднъж му каза:

– Нали знаеш разни трикове. проникни в списъците на НАТО, изключи системата на Пентагона, така няма да има повече война и убийства.

Но Димитър клатеше глава:

– Тогава ще стане хаос, а това ще причини още повече страдания на хората. Така не става.

От дългото сърфиране из мрежата беше научил, че в света и без това има много беди.

Но сега беше весел. Беше създал вирус, който се  разпространяваше из всички компютри по света, бързо можеше да унищожи творенията на други вундеркинди като него, които имаха лоши намерения.

Докато хората пишеха електроните си писма или сключваха сделки по мрежата, неговото творение обикаляше всички компютри. Той зададе на програмата си определени цели и както всички останали исползваше търсачката на „Google“. Резултатите се връщаха при него и той съставяше списък.

Вирусът му получаваше всичките „дразнители“ и носеше част от тях закодиран в себе си, така той се усъвършенствуваше, сякаш беше живо същество. На технически език това е „генетичен алгоритъм“, програма способна да се изменя и еволюира.

Вирустр му променяше броя на „дразнителите“ и начина им на разпространение. Дори никога да не седне повече на компютъра си, програмата му щеше да работи без него.

Вирусът му поразяваше „вражеските“ страници. Така в рамките на един час щяха да изчезнат всички интернет страници с детска порнография, а тези, които искаха да влязат в тях, щяха да прочетата само следния надпис: „Грижете се за децата, те са цвета на света!“

И не само тези, но и други заплашващи със смърт и унищожение.

Светът щеше да стане по-добър.

Обикновенно вярваме, че хората се учат от провалите си, макар практиката да опровергава това твърдение.

Мозъкът ни всъщност регистрира успехите и ги взима за „пример“ при следващото житейско изпитание.

Изследователите от Масачузетския технологичен институт наблюдавали промените, които настъпват в мозъчните клетки, когато животните правят нещо правилно и когато грешат.

Учените установили, че животните се поучават само от опита, придобит с положителни преживявания.

Били направени снимки на процеса при учене. Учените наблюдавали в реално време как единичните клетки променят отговора си на информацията, постъпила след правилно и след погрешно действие.

Установено било, че мозъчните клетки следят дали скорошни действия са довели до положителен или отрицателен резултат.

Нещо повече, когато поведението е успешно, те се привеждат в съответствие с това, което животното е научило. След неуспех клетките не отчитат никаква промяна и следователно мозъкът не се променя.

Да дишаш замърсен въздух е все едни да взимаш хапчета за оглупяване. Ако се подложиш на въздействието на такъв въздух, рискуваш да получиш физически изменения в мозъка, които засягат паметта, способността за учене и стресоустойчивостта.
При изследване на мишки е установено, че замърсеният въздух е пряко свързан с депресията и други тревожни състояния.
В продължение на 10 месеца екип от изследователи от САЩ са наблюдавали две групи мишки. Половината дишали филтриран въздух, а останалите наситен с прахообразни частици, които се отделят от автомобилите и промишлените производства. Концентрацията на вредни вещества в използвания замърсен въздух при опита е била същата, каквато дишат хората в по-големите градове.
След 10 месеца мишките били подложени на редица поведенчески тестове. Установено било, че на мишките, които вдишвали замърсеният въздух им трябвало много повече време за обучение в дадено действие, отколкото тези, които дишали филтриран въздух. Освен това те бързо забравяли и наученото. При други подобни опити с гризачи се наблюдавало висока степен на депресия и нервни разтройства.
Получените резултати свидетелстват, за това какво е въздействието на замърсеният въздух върху мозъка и здравословното ни състояние. А като си помисля колко много хора са под въздействието на такъв въздух….