Симеон имаше сериозни проблеми с ученето и вниманието. Той се чувстваше изостанал спрямо своите съученици.

Повечето се възползваха от добротата му, а това го разстройваше.

– В такива моменти сякаш лъв реве в мен, – сподели с майка си Симеон.

– Истинската сила не се състои в това да викаш и да се бориш, – усмихна се майка му, – а да бъдеш търпелив и да се довериш на Господа. Той се грижи за теб.

Симеон застана на колене и се помоли:

– Боже, помогни ми да контролирам сърцето си, когато нещата изглеждат несправедливи. Амин.

Когато позволим на гнева да ни управлява, рискуваме да загубим някои от благословенията, предназначени за нас.

Даниела обичаше да придобива нови умения. Всеки ден взимаше уроци на телефона си по немски език.

Често Даниела заявяваше:

– Харесва ми да раста в познанието и да научавам на практика неща, до които мога да се добера. Малко ме плаши идеята да остана невежа за нещо.

И коя бе всъщност причината за това?

Тя самата даваше отговор:

– Това, че не знам нещо ме кара да се чувствам уязвима, невежа и незначителна, а знанието ми дава чувство на самоувереност и контрол.

Да, но …

Един ден Даниела осъзна:

– Аз съм постоянна всезнайка и обичам да съм права за всичко.

И това я стресна. Звучеше ѝ грозно и неприятно.

Тя разтърси глава и започна да разсъждава:

– Ученето е нещо добро, но със знанието идват много проблеми. Ако разчитам само на него, не уповавам на Бог. Освен това от многото си знание мога да се възгордея.

Желанието за знание и да бъдем винаги прави създава огромно изкушение да гледаме отвисоко на другите, които мислят или действат различно от нас, а това ще ни изолира от тях.

Гордостта и любовта не могат да съжителстват заедно.

За да обичаме като Исус, който като Бог знаеше всичко и въпреки това се лиши от статуса Си, за да служи, учи и спасява човечеството, ще трябва да ходим в Неговото смирение.

Да обичаме смирено като Исус означава да наситим всяко знание, което имаме, с Божията мъдрост и проницателност.

Само тогава ще можем състрадателно да се ангажираме с хората, да им задаваме въпроси и да ги ценим точно там, където са в тяхната радост или болка, и в техния грях или невежество.

Петров на курсовете си често даваше неочаквани задачи, които трябваше да бъдат изпълнени веднага след като човек ги прочете.

Обикновено прочелият заданието реагира:

– Защо ми трябва това? Нямам време да се занимавам с тези глупости.

Но ако започне веднага, мозъкът няма да има време да излезе с възражение и човекът може получи нещо добро.

Ако чувствате, че животът ви е неуспешен, тогава най-вероятно имате твърде преувеличени очаквания от живота.

Истинският живот включва всичко наведнъж: радост, преживявания, успехи и провали. Не позволявайте на неприятностите да засенчат красотата на този живот.

Хората се страхуват от новото и непознатото, защото смятат, че могат да загубят контрол над случващото се. Дори ако това „неизвестно“ може да се окаже нещо приятно или полезно.

Човек предпочита всичко да е опитано и доказано.

Често такова избягване е съчетано с оплаквания, че животът е скучен и безсмислен. И това е разбираемо. Ако един ден е подобен на предишния, тогава, разбира се, ще бъде скучен.

Представете си, че животът ви е едно пътуване. Всеки ден научаваш нещо ново и се срещаш с нещо ново.

Процесът на учене е безкраен.

Но някои възразяват:

– Вече съм се опитвал толкова много пъти да променя всичко, но всичко е било напразно. По-добре да се върна в същия коловоз на живота.

Какво е по-добре да направите в такъв случай?

Пробвайте от време на време нещо ново и необичайно. В противен случай ще се вкиснете в монотонния си живот.

Денят бе слънчев, но подухваше малко ветрец. Милена бе излязла на разходка с майка си.

Двете се наслаждаваха на природата откриваща се пред очите им. Зърнеха ли интересно цветче и двете възкликваха.

Изведнъж Милена стана много сериозна. Изглежда нещо я измъчваше.

Накрая се престраши и попита майка си:

– Мамо, аз красива ли съм?

Майка ѝ я погледна , усмихна се и отговори:

– Не, не си красива, но си симпатична.

Милена от този момент започна да възприема думата „симпатична“ за обида.

Тя здраво се хвана и стана една от най-добрите в училище.

Когато я попитаха:

– От къде такава ревност у теб за учене?

Тя се усмихваше и казваше:

– Нямам късмет с външния си вид, за това го наваксвам с ума си.

И никой повече не спореше с нея.

Ако някой роднина или приятел ви каже:

– Грозен си.

Не се притеснявай. Не черпите знания с лицето си.

От такива произволно подхвърлени думи се появява ниско самочувствие, неувереност в себе си и липса на собствено достойнство. Така човек може да живее чужд живот, а не своя.

Потъвате все по-дълбоко и по-дълбоко в своята неудовлетвореност подтиснати желания.

За това по-добре разбери, кой си в Христос и ще бъдеш удовлетворен.

В стаята имаше около петнадесет човека. Те бяха на различна възраст, мъже и жени. Щяха да участват в експеримент.

За някои това бе интригуващо, но за други бе просто печелене на пари за няколко часа. Хората изобщо не се познаваха, но в случая за тях нямаше никакво значение.

Отпред застана мъж с посребрени коси и смешни очила кацнали на носа му.

– Сега ще ви бъдат раздадени листове, на които е написана биографията на един човек. Прочетете я внимателно, – каза той.

След като приключи четенето, мъжът отпред продължи:

– Представете си, че това е биографията на едно от вашите деца. На всеки може да се случи такова нещо в живота. Сега имате възможност да промените историята на вашето дете, като изтриете всичко каквото пожелаете от живота му. Кое ще изтриете първо?

Заваляха предложения:

– Трудното справяне с ученето.

– Катастрофата.

– Финансови предизвикателства.

Изказванията бяха най-различни, но всички си приличаха по едно. Всеки обича децата си и би искал да живеят живот без трудности, болка и неуспехи.

– А сега помислете добре, – предизвика ги мъжът отпред. – Наистина ли това е най-доброто за тях? Вярвате ли, че един подсигурен и спокоен живот ще направи деца ви щастливи?

Тих и нерешителен глас се обади от задната редица:

– Можем да изтрием някоя болка или страдание, но ако това се окаже решаващо в живота им? Чрез това обстоятелство Бог може да предизвиква нашите деца да викат към Него.

Една жена се изправи отпред и каза:

– Ако пропуснат някоя трудна ситуация, децата ни могат да избегнат болката, но няма да бъдат закалени, няма да могат да стоят твърди и непоклатими в живота си.

– Това може да звучи сурово, – добави мъжът отпред, – но най-доброто за правилния растеж на децата са препятствията и трудните моменти. В страданията, неудачите и предизвикателствата в живота настъпва пробуждане.

Повечето в стаята бяха съгласни с това. За тях вече нямаше значение какво пише в поднесената им биографията. Те бяха сигурни, че децата им ще се справят с трудностите и в тях ще се пробуди нещо по-чисто и по-добро.