Тези гризачи са си намерили работа в армията според силите си. От тях са направили сапьори.

Идеята плъховете да станат сапьори е на белгийците. За целта през 1998 г. те разработили специална програма.

Освен това, според тях най-подходяща кандидатура за сапьори е тази на хамстерските плъхове, живеещи в Африка. Тяхното предимство пред останалите им събратя се състои в това, че те имат по-дълъг живот – 8 години, добър слух, нюх и най-главното най-малко тегло.

Плъховете много добре различават миризмите, за това ги „тренират“ да разпознават мириса на експлозивите.

След това на специална база ги учат, вързани за верижка, да ходят по минно поле и да откриват мините.

Животните се тренират за по-малко от година, а след това се пускат за разминирване. Когато плъхът намери експлозиви, той започва да рови земята около него.

Ползата от плъховете сапьори е голяма. През последните десетилетия в Африка не стихват военните конфликти и голяма част от земята остава минирана.

Само в Мозамбик са работили 70 плъха сапьори, които много често са неутрализирали експлозивите с цената на собствения си живот.

Изследователи, работещи по изучаването на човешките гени са установили, че всеки човек има около две дузини напълно деактивирани гени. Това налага идеята, че не всички неактивни гени са вредни за здравето.
Група от британски генетици от Welcome Trust Sanger Institute са създали нов каталог, така нареченият LoF на гените и техните варианти, за да разберат кои генни мутации водят до заболяване. Едновременно с това може да се разбере как нормално функционират гените в организма.
Работата в тази област е част от глобално изследване 1000 Genomes Project. До сега учените са разработили редица филтри, за да изяснят типичните „грешки“ в гените на човека. Основният въпрос, на който се опитват да отговорят е: колко голяма роля играят LoF-гените в причиняването на заболяванията.
Изследователите са разглеждали почти 3000 възможни варианта за такива гени у 185 доброволци от Европа, Източна Азия и Западна Африка. Загубата на части от генетичните изменения трябва да доведе до нарушение на функционирането на организма. Някои увреждания на гени могат да причинят болести като мускулна дистрофия и кистозна фиброза. Очевидно е, че хората имат стотици такива увредени гени и техните варианти, които пряко засягат здравето.
В неотдавнашно изследване било установено, с помощта на филтри, че около 56% от 3000 потенциални гени нямат сериозно въздействие върху човешкото здраве. Най-малко 1% от човешките гени, могат да бъде изключени без значителен риск.
Сега учените са публикували списък на около 1000 LoF-гени и техните промени, свързани с гените. В болшинството от случаите учените не знаят как работят тези гени и как въздействат, изучавайки ги те искат да добият нов поглед на малко изучените генетични характеристики на хората.

Грешките са естествен начин да разберете, че се учите.
Томас Едисон е казвал, че са нужни 10 000 грешки, за да се открие отговора. Ако не разполагаш с опита на тези, които са работили в тази насока и не ти достигат знания в тази област единствения начин да се добереш до успеха е методът на пробата и грешката. Ако си пионер в тава, което си запо1чнал, падането не може да ти се размине.
Спомням си шегата на един инструктор. Той преподавал в едно ски училище в Квебек. Температурата била -32 градуса, а било 9 часа сутринта. Тогава той се обърнал към един от учениците си и казал: „Това твоя нос ли е на снега“?
Всъщност урокът му имал много по-дълбок смисъл. „Ако не паднеш, няма да се научиш“. Вероятно схванахте идеята.

Компанията PinkCloud.DK е дала нов живот на изоставения морски стадион в Маями. Дизайнерите на това студио са разработили надуваем покрив, който ще предаде  нов съвременен облик на съоръжението.

Идеята за надуваем покрив не е нова. Подобен проект е планиран да бъде реализиран в Катар за футболен стадион.

Авторите на проекта, смятат, че на покрива могат да бъдат поставени слънчеви батерии, за производство на електроенергия, необходима за функционирането на съответните съоръжения.