Мартина вече бе на път да роди. Тя бе дошла в болницата сама.

Дълго обмисляше как да постъпи:

„Дали да не извикам Пепо сега или след като се избавя от тези болки и родя?“

Накрая реши:

– Ще раждаме заедно.

Обади му се по телефона. Пепо спешно излезе от цеха, бързо се преоблече и хукна  към родилния дом.

Когато влезе медицинска сестра му посочи с ръка една врата и пое нататък по коридора.

Той влезе малко уплашен. Жената крещеше силно. Той бързо я хвана за ръката и се опита да се вземе в ръце. Ситуацията бе напрегната и нажежена до голяма степен. Същинска „Звездна война“.

Пепо се молеше и бе затворил очи, стискайки ръката на жената си.

– Честито, – каза лекарят, – имате момче.

– Как момче, – възкликна Пепо.

Двамата с жена си бяха ходили на преглед и им казаха, че ще е момиче.

– Е, може да са объркали нещо, – каза си Пепо.

Взе момченцето на ръце, както се полагаше и се разплака. Обърна се към жена си, за да я прегърне.
В това време жената му сваляше шапчицата си и протегна ръка, за да вземе детето.

Изведнъж Пепо изпадна в шок ….

– Но това не е моята …. аз за първи път виждам тази жена.

Двамата се гледаха и не знаеха какво да кажат. Бяха изпаднали в доста комично положение.

Оказа се, че жената на Пепо раждаше в съседното помещение. Медицинската сестра просто бе сбъркала таткото.

Хубавото е, че участниците в тази комедия имаха чувство за хумор. Фалшивият татко стана кръстник на детето.

Пепо издържа изпитанието, даже успя навреме да отиде при жена си в съседното помещение и да присъства на раждането на дъщеричката си.

А истинският татко се бе оказал в задръстване и пристигна, когато всички се били разотишли по стаите.

Съществува така наречената морска „възглавница“.

Дълбоко под водната повърхност, далече от бушуващите бури, задвижени от мощни ветрове, има част от морето, която не се движи.

Когато кофата се издигне от дъното полепнала с водорасли, чието състояние красноречиво говори, че те не са били смущавани стотици, а може би и хиляди години.

Божият мир се явява такъв вечен покой, който подобно на тези части от океана, лежи на голяма дълбочина, където не проникват тревогите и вълненията на външния свят.

Така и всеки, който влезе в присъствието на Бога, става участник в този ненарушим мир и покой.

Трудно поносими бури, изтощителна горещина, опасни насекоми, разнасящи зараза, всичко това не спряло Агата Кристи, която си пригаждала да пише, седейки в някоя палатка или сложила лист хартия върху някой камък.

Много от нейните романи през 40-50 години не били написани в топлия и уютен кабинет, а при походни условия.

Нещо повече, тя не само е придружавала съпруга си и е писала романи по време на спиранията в археологическите походи, но е имала и свой особен принос в развитието на археологията по това време.

Едно от откритията на Агата Кристи бил портретът на древната Мона Лиза от слонова кост, която тя лично е спасила от напукване.

Благодарение на усилията ѝ и способността ѝ да измисля нещо ново, тази находка била спасена от смърт и била предадена в един от музеите като важен исторически експонат.

Тази Мона Лиза по това време била на 2600 години.

Агата Кристи не се смущавала от такива битови неуредици, като течащ покрив или вана с жаби, за това станала една от добре тренираните участници в експедицията на река Тигър.

Учени от университета в Сарагоса  твърдят, че завистта се явява природен мотиватор на човека и диктува стила на поведението му.

Според специалистите, много хора са готови да загубят постиженията си до тогава, докато нещата около тях станат още по-лоши.

Според проучването било установено, че от 541 доброволци, 30% от участниците са склонни да загубят голяма победа в лотарията и се задоволи с по-малка печалба, докато противникът не загуби.

Завистливият човек се държи като комарджия. Стремежът за поражение на съперника мотивира такива хора много повече от една голяма награда.

Авторът на изследването Ямир Морено е заявил, че получените резултати противоречат на твърдението за изключително рационалното поведение на човека.

Джоузеф Търнър е известен британски художник, майстор на романтичните пейзажи, акварелист и гравьор. Със своя стил той вдъхновил първите френски импресионисти.

Търнър рисувал по съвсем необичаен и оригинален начин. Светлината, движението на въздуха, снегът, облаците и мъглата са получили в неговите картини значителна роля. Те са важни участници в сюжета и често стесняват хората и другите важни обекти, като ги избутва на втори план.

Ранната работа на Търнар „Снежна буря. Ханибал, преминаващ Алпите“, може да претендира за отправна точка, където изображението на пространството заема повече място и внимание, отколкото самия човек.

За сюжет на работата е послужил историческият преход на Ханибал през Алпите, който е станал през 218 г. до н.е.

Сравнявайки датата на създаването на картината – 1812 г., времето, когато името на Наполеон е било на устните на цяла Европа, имам чувството, че между запечатаното събитието и руската кампания на френския командир има пряка връзка. Наистина , снежната буря е един от символите на поражението на френската армия.

Идеята на картината е възникнала две години преди войната. Джоузеф Търнър е наблюдавал снежна буря в едно от именията на свой приятел. Той нарисувал снежната виелица на пощенски плик и обещал, след две години всички да видят снежната фъртуна на картината „Снежна буря. Ханибал, преминаващ Алпите“.

Така изкуството се сплита с историята понякога, даже без съзнателния замисъл на художника.