Кроткият език е дърво на живот.

Много е важно какво говорим и какво слушаме. Езикът може да бъде източник на благословение, но може да бъде и източник на проклятие.

Глупавият човек пренебрегва наставленията и говори глупости. Мъдрият разпространява добро знание и внимателно слуша.

Любовта е по-добра от омразата.

Човешкото сърце е подобно на бездна, но нищо не е скрито от Господа. Той желае нашите сърца повече да се стремят към духовното, а не към светското.

Бог се радва на сърце, което Му благодари и се весели пред Него.

Страхът от Господа учи на мъдрост.

В мъдрият човек всичко е наред. Той радва родителите си, върви нагоре по пътя на живота, но само Бог може да ни научи на истинска мъдрост. Господ я дава на тези които имат ухо, внимателно отношение към учението и смирено сърце.

Славата предхожда не гордостта или надменността, а смирението.

То вървеше по улицата проскубано, с едно ухо, с възпалена лапа, висяща опашка, нещастни очи, в които трептяха сълзи като перли.

Никой не го забелязваше. А ако го забележеше го навикваше. А то вървеше и тихо плачеше…

Понякога срещу него замахваха с пръчка, а то едва успяваше да избяга и да се укрие някъде.

Горкото, с болка си мислеше: „Аз съм такъв изрод. Кой ли ще ме вземе да живея при него?“

Така си вървеше по края на пътя.

Изведнъж пред себе си видя нозе, огромни два крака, обути с високи ботуши.

Изплашено до смърт то затвори очи.

А човекът се наведе и каза:

– Какъв красавец! Виж и ухото! Ще дойдеш ли с мен? Ще бъда много щастлив. Принцеса и дворец не мога да ти обещая, но с мляко и наденичка ще те гощавам.

Мъжът се изви и протегна длан към него. Той за първи път държеше в ръката си коте.

Човекът погледна към небето и си помисли: „Дъжд май закапа“.
А това беше котето, което плачеше от радост.

Много хора първо искат да видят Бога, а след това да повярват  в Него. Нима не сте чували следните думи?

– Покажи ми Бог и ще повярвам.

За учениците на Исус също било много важно да видят Бог. Историите за Закхей и Тома са добър пример за това.

Искаме ли наистина да видим Исус? Ако Го видим, ще повярваме ли, ще Го послушаме ли, ще Му се покорим ли?

Този път е много труден.

Яков се бори и беше благословен. Йов дочака Божия отговор в болки и мъка, за да каже накрая:

– Слушал бях за теб със слушането на ухото си, но сега окото ми те вижда.

Животът на тези, които са видели Бога, се променя драстично. Те Го обикват и следването на Исус за тях вече не е бреме, а извор на истинска радост.

Ние съвременните хора можем да видим Бог, но не по начина на Йоан Кръстител и апостолите.

Тогава как?

Исус се приближава към нас и ако сме отворени за действието на Святия Дух, Той ще ни Го открива.

Московският „Експериментаниум“ е една невероятна интерактивна изложба, разделена на някои области от науката: оптика, акустика, магнетизъм, електричество, вода, механика, пространството.

Във всяка зала има експонати, с които можеш и е нужно да си взаимодействаш като изследваш, събираш, разгадаваш пъзели, издърпваш, скачаш, дори и да крещиш.

Как може да се види звука, има ли цветни сенки, как да запалиш лампичка с ухо, как се получава водовъртеж, може ли човек да пропадне в черна дупка, как се въртят колелата на колата, защо магнита повдига желязото…..

Навярно сте слушали тези въпроси  много пъти? Заведете детето си в Експериментаниум и то ще види всичко със собствените си очи.

В музея на занимателните науки да се докосват експонатите е задължително

Лозето на дядо Кольо се намираше на баира. То не беше голямо, само декар и половина. Край него често минаваха Дако и Досьо със овцете, които пасха.

Един ден не се стърпяха и решиха да опитат гроздето на дядо Кольо, то таман бе узряло. Примамливите едри зърна, отразяващи слънчевата светлина, още повече предизвикаха момчетата. Сякаш сами викаха: „Елата ни откъснете“.

– Но как ще влезем в лозето? – умърлушено попита Дако. – Ще ни хванат.

Досьо застана на колене и започна да се придвижва  по ръце и корем.

– Качвай се отгоре ми – засмя се Досьо – и слагай в торбичката. След това заедно ще си похапнем.

Дядо Кольо наобиколи тия дни лозето си и забеляза странни следи.

– Да е мечка, не е мечка, да е човек, не …, – започна да цъка старецът с език, – но гроздето го няма.

Така минаха ден, два, три, накрая старецът се качи на едно дърво и зачака крадеца.

Когато момчетата влязоха в лозето и Дако започна да бере, дядо Кольо веднага скочи от дървото и хвана пакостниците за ушите.

– Какво правите в лозето ми, – изкрещя им той.

Хвана двамата злосторници и ги поведе към кметството в селото. Стареца се оплака на кмета:

– Обраха ми лозето тези хаймани.

И дядо Кольо разказа всичко, което бе препатил и сам бе открил.

– Дако, ти влизал ли си в лозето? – попита кмета едното момче.

– Брах, но не съм влизал.

– А ти, Досьо, брал ли си?

– Влязох в лозето му, но не съм брал.

Кметът се усмихна и каза на дядо Кольо:

– Ти си върви, аз ще им ударя по пет тояги и готово.

Когато старецът излезе, кметът се обърна към изплашените момчета:

– Добре сте го надхитрили, но не влизайте повече в лозето му, защото ще си изпатите много.

Момчетата закимаха в знак на съгласие и заотстъпваха заднишком към вратата. Когато стигнаха до нея, хукнаха презглава.