Страхил бе искрено възмутен:

– Как можем да бъдем благодарни за това, което ни е дадено, ако постоянно се сравняваме с другите?

– Библията ни учи, – подчерта Станко, – да се радваме, когато другите се радват, но ако се сравняваме отваряме врата за ревност и завист.

– Когато се сравняваме с другите, щастието ни е откраднато от врага на човешката душа – дявола, – отбеляза Гошо.

– Тъй като омаловажаваме благословенията си, радостта ни поради успеха на другите е убита и взаимоотношенията ни с тях бавно се разрушават, – намекна Калоян.

Филип вдигна ръка:

– Бог има конкретни планове за всеки от нас. Нека да помним, че историите ни са различни. Създадени сме с уникални умения и черти, а Бог ги използва за наше добро и за Негова слава.

Намеси се и Борис:

– Господ не ни сравнява един със друг. Той толкова много ни обича, че умря за нас.

– Ако решим да се сравняваме, – усмихна се Владо, – нека сравним какъв би бил живота ни сега, така и за вечността, с този без Исус.

Дядо Горан, който слушаше младежите потупа най-близо стоящия до него по рамото и добави:

– Сравнението води до гордост от убеждението, че сте по-добри от другите или до ниско самочувствие, приемащо че другите са по-добри от вас. Запомнете, че никой в ​​целия свят не може да се справи по-добре с това да бъде като вас, освен вие самите.

Митко си имаше мечта. Той бе уверен, че това е правилната насока и тя е точно за него.

Но Бог никога не бърза. За него са по-важни благочестивият характер, а не талантите и променливият успех.

– Може би трябва да бъдеш по-добре подготвен, – отбеляза баща му.

– До кога трябва да се подготвям? – нервно попита Митко.

– Навярно сега е времето, когато трябва да се променяш в някои области и да порастеш в други, – намекна баща му.

– Трудно ми е да чакам, – призна си Митко.

– Когато настъпи твоя звезден час, ти ще притежаваш необходимите качества, които ще ти помогнат, да се представиш по най-добрия начин.

– Как ми се иска, това да стане по-бързо, – възкликна Митко.

– Тогава поработи над характера си, – посъветва го баща му.

Филип не знаеше как да постъпи.

Той искаше да бъде приет от приятелите си, да има успех сред тях, да се радва заедно с тях, но част от нещата, които трябваше да прави с тях го смущаваха.

– Ами ако се отстранят от мен и престанат да ми бъдат приятели? – страх напираше в сърцето на Филип.

Примката около него се затягаше и той се чувстваше в безизходица.

– Единственият изход е Бог, – заяви приятелят му Николай. – Само Той може да те изведе от трудния момент, но трябва да Му се довериш.

Филип бе изправен пред избор. Той дълго мълча и мисли.

Накрая реши:

– Трябва да следвам Бог въпреки самотата и притесненията.

– Правилно, – потвърди Николай. – Само така ще можеш да се изправиш срещу страховете си и да надделееш.

Наско седеше до баба си и внимателно я слушаше. Докато старицата му говореше, пъргаво премяташе в тигана ароматни палачинки.

– Има едно чудесно място, на което да отидеш, след като си разорен, на работа.

– Бабо, но това звучи парадоксално, – опонира Наско.

– Можеш да се смееш на мъдростите на баба си, – усмихна се старицата, – но правилното разбиране на работата е жизнено важно за успехът ти. Май гледаш на работата като проклятие, а не благословение?

– Е, не на всеки му се работи всичко, което му се предлага, – възрази Наско.

– Чуй, дете, Бог постави Адам да работи не като наказание или проклятие, но понеже работата е нещо добро.

– Честно казано понякога изгубвам желанието си за работа, – призна си Наско.

– Това е начинът, по който Бог ти показва, че е време да се придвижат към следващото си приключение. Човек не работи само за заплата.

– Може би е така, – съгласи се неохотно Наско.

– Бог те е създал да работиш, – поклати глава бабата. – Устроил те е така, че да следваш своите желания и да променяш света чрез това, което правиш. Създал те е да намираш удовлетворение в работата, която ти харесва. Благодари на Бог за работата, която ти е дал да вършиш и давай най-доброто от себе си за Негова слава.

Митко бе привлечен от една голяма къпина. Бръкна между тръните, но извика от болка и бързо издърпа ръката си:

– Исках тази къпина, – каза той, – но тези тръни ми причиняват само болка. Не мога да стигна до нея.

Баща му се усмихна:

– Понякога в живота е невъзможно да избегнем болката, въпреки че прекарваме голяма част от времето си в опити да я премахнем, но известна време да ни боли си заслужава.

– Не искам да ме боли. Искам къпината.

– Без болка няма успех, – потупа го по рамото баща му.

– Няма ли друг начин? – Митко умолително погледна баща си.

– Не, – поклати отрицателно глава бащата.

Митко въздъхна тежко, повдигна рамене и каза:

– Е, щом се налага.

Бащата погледна внимателно сина си и продължи:

– Следващия път, когато изпитваш болка в живота си, независимо дали става въпрос за промяна в духовния ти растеж или възстановяване на развалени взаимоотношения, бъди смел! Не се отказвай, защото работата ти ще бъде възнаградена.