Датската компания Specialisterne предоставя услуги за тестване на софтуер, контрол на качеството и проверка на документацията. Спецификата на фирмата се състои във това, че 75% от служителите са хора с аутизъм и други разстройства от аутистичния спектър. Specialisterne е основана от Torkil Sonne, чийто син също е аутист. Работейки дълго време в обществени организации, Torkil осъзнал, че може да използва особеностите на аутистите, като по-голямо внимание към детайла и способността за бързо намиране на несъответствия в голям набор от данни.
От услугите на компанията се ползват много компании, включително Microsoft и Oracle.

С развитието на Интернета, хората престанаха да си изпращат писма по пощата. И защо им е? Няколко реда в електронната поща и за секунди „нужното е направено“.
С развитие на пощенските услуги, хората все по-малко използват обикновената поща.
Интересното е, че след появата на пощите, хората искали да проверят до колко тя е стабилна и за целта изпращли невероятни неща по нея.
В САЩ Пощенската служба се е появила през 1913 г. Какво ли не изпращали хората по нея?
Джеси Боге и Глен Есте, от Охайо, пресметнали, че по-евтино ще им излезе да изпратят сина си на село при баба му като пратка, отколкото да му купят билет за влака. Те платили 15 цента за марките и го „застраховали“ за 50 долара.
Началникът на пощите, бързо прикрил такива възможносто за пратки, но хората продължавали да заобикалят тези правила, като например, изпращането на 14 килограмово дете при баба му. Тази мода приключила, след като стигнала своя връх през 1915 г. Така изпращането на деца по пощата било прекратено.
Но ето ви и още един интересен слуай.
Роб получил свободата си, като бил изпратен по пощата.
Това било най-голямото бягство от робство за времето си. В главата на Хенри Браун дошла гениална идея. Да се изпрати сам по пощата там, където не съществува робство.
На 29 март 1849 г. Браун взел дървен сандък и с помощта на приятелят си склададжия, 90-килограмовата пратка била изпратена във Филаделфия в дома на  аболиционистта  Джеймс Милер МакКим.
Беглецът толкова възхвалявал собственото си бягство, че през 1850 г. правителството приело Закон за избягалите роби. Много роби биха предпочели Браун да си държи устата затворена и да не разпространява историята си, така че и други да могат да направят същото.

Университет в Никозия, Кипър, стана първият университет в света, който позволи на студентите да плащат такса за обучението си с Bitcoin. Студент, който желае да направи транзакция, трябва първо да се свържете със счетоводния отдел на Университета и да съгласува, сумата на превода.
Постъпката на Кипърския университет е символично явление, тъй като финансовата система на Кипър все още не е излязъл от кризата, тя бе съпроводена със замразяване на банковите сметки. До сега, много граждани не могат да теглят пари от депозитите си, защото сумите са частично национализирани, за сметките на правителството на Кипър .
При такива обстоятелства, възниква въпросът: Какво е най-надеждно – с Bitcoin или банкова сметка? За сега отговорът при кипърците е очевиден.
Плащането с електронна валута съвпада с откриването на нов курс за обучение по цифрови валути, които Университета в Никозия ще започне през пролетта на 2014 година.
– Ние сме абсолютно убедени, че цифровата валута е неизбежна техническа разработка, която ще доведе до сериозни нововъведения в електронна търговия, финансовите системи, международните плащания, преводите и глобалното икономическо развитие, – казва д-р Кристос Влакос, член на Управителния съвет на Университета в Никозия.
Той смята, че децентрализираната валута „ще послужи за разпространението на финансовите услуги в области на света, където банкова инфраструктура е неразвита.“

Един човек дълго не могъл да си намери работа. И най-накрая намерил при една богата жена. Работата била много, а заплащаните пари много малко, освен това той не получавал храна от работодателката си. Когато човекът започнал да се оплаква жената, която го наела му казала:
– Нали ти сам ме помоли за работа? Нима сам не предложи услугите си?
Трудил се човекът ден и нощ, нямал време дори да си купи нещо за ядене. От глада и тежката работа той скоро умрял. Жестоката работодателка заповядала да изхвърлят тялото му.
От там минал пътник, видял изхвърленото тяло на пътя и се смилил над бедняка.
„Няма ли кой да го погребе? От къде ли е този човек?“ – помислил си този човек.
Пътникът се навел над безчувственото тяло и видял, че от джоба му стърчи край на малка кесийка. Отворил я, а в нея имало пари. Когато жестоката жена разбрала за парите, тя поискала половината от тях, тъй като този човек работел при нея. Но пътникът я упрекнал в безчовечност и безсрамие:
– Защо изхвърли тялото му? Навярно то е било противно за теб. Това означава, че този човек ти е бил неприятен, следователно противни са ти и неговите пари.
И той взел парите със себе си.

За семейство Белвил от Лондон повече от 100 години единствения източник на доходи бил бизнеса им по продажба на време.
След смъртта на майката и бащата през 1892 г. това занятие преминало по наследство на дъщерята Рут Белвил.
Всяка сутрин тя се отправяла към обсерваторията в Гринуич и сверявала своя хронограф, а след това обикаляла клиентите си и поставяла точното време на часовниците им.
През 1926 г., когато радиосигнал за точно време започнал да се излъчва от ВВС, много клиенти не се нуждаели от нейните услуги. Но някои клиенти на госпожа Белвил останали до края, когато тя решила да остави бизнеса си поради старост. Това станало през 1940 г.