В последните няколко месеца от весело общително и любопитно момче Илиян се превърна в мрачен и недостъпен малчуган. Седеше на чина си, но погледа му беше отнесен на някъде.

Оценките му станаха по-ниски, а поведението … та той само присъстваше телом, а духом го нямаше, такова му беше състоянието дори и в междучасието сред приятелите му.

Учителката му Николина Георгиева се тревожеше много за него. Но какво можеше да направи? Как да му помогне?

Накрая реши да повика родителите му и да поговори с тях за състоянието на сина им.

Майка му и баща му не знаеха, че ги е повикала и двамата.

Илиян бе единственото им дете. Ниските му оценки бяха резултат от постоянните им скандали. Те скоро бяха решили да се разведат, дори вече живееха поотделно.

Майката на Илиян дойде първа, малко след нея пристигна и бащата. Изглежда не им бе все едно това повикване. Прегърнаха се и след това се отдръпнаха бързо един от друг, демонстрирайки пренебрежението си един спрямо друг.

“ Какво да им кажа? – тъжно разсъждаваше на ум Георгиева. – Толкова ми се иска да разберат, че измъчват по този начин детето си“.

Убедителните думи в главата ѝ не се появиха, но все пак тя им разказа следното:

– Илиян е много разсеян, престана да общува със съучениците си. Започна да получава и по-слаби оценки….

Този поток от думи не ѝ помогна много. Двамата родители седяха, слушаха и мълчаха.

Най-накрая учителката извади лист хартия от чекмежето. На него бе написана една единствена фраза….

Първа майката пое листа. Тя го погледна, а след това мълчаливо го предаде на бащата. Мъжът се намръщи. След това суровото му лице се смекчи. Сякаш цяла вечност бащата изучаваше надрасканите от сина му думи.

Накрая, той внимателно сгъна листа и го сложи в джоба си, след това подаде ръка на жена си. Тя изтри сълзите си и му се усмихна. Очите на учителката също се насълзиха, но Георгиева се постара родителите на Илиян да не забележат това.

Мъжът помогна на съпругата си да облече палтото си, а след това двамата напуснаха заедно стаята.
На листа хартия Илиян бе написал това, което идваше от сърцето му, въпреки болката и мъката.

Там пишеше:

„Мамо …..Татко …. Аз ви обичам ….. обичам ви …. обичам ви много“.

Как да стане това? Първо, трябва да направите Исус управителя на живота си.

Проблемът е, че ние обикновено искаме да бъдем мениджър на собствения си живот, за това спорим и не са съгласяваме с Бога. Ние мислим, че знаем какво е най-добре за нас. Причината да сме под голямо напрежение е, че постоянно се борим Бога в ума си.
– Знам, че Бог казва, да се направи това, но искам да направя нещо друго

Всяка сутрин, когато се събудиш, ще трябва да вземеш решение: Кой ще бъде отговорен за живота ти? Кой ще бъде в контрола на нещата, вие или Бог? Кой ще командвате парада, вие или Бог? Всеки ден, миг по миг, вие взимате това решение. Когато решите да бъдете мениджър на собствения си живот, това предизвиква конфликт, объркване и стрес.

Исус казва: “ Ако иска някой да дойде след Мене, нека се отрече от себе си, нека дигне кръста си, и така нека Ме последва“. Ето какво християните са склонни да правят. Когато станем вярващи в Христа, ние не Му даваме мястото на водача, а Го оставяме на задната седалка и сядаме отпред на мястото на шофьора. Ние постоянно Му даваме „съвети“:

– Не, включи по този начин. Спри се. Изчакайте. По-бързо! Искам да го направя така. Нека да видя с очите си.

Животът ти не изглежда много красив, когато се опитваш да доведеш Бог в живота си. Ти просто трябва да Му позволиш на да бъде Бог. Направи Исус управител на живота си.

Вие не можете да имате победа, докато вашия проблем се явява най-важното нещо в живота ви.

Срещала съм се със много проблеми в живота си. Някои от тях са се оказвали толкова големи за мен, че съм мислила за тях ден и нощ. Въпреки че им се противопоставях, все пак мислех за тези проблеми много повече, отколкото за Божиите обещания, на които се опирах.

„Не можете да служите на двама господари. Затова ви казвам, не се тревожете …“ Това място съм чела стотици пъти, но вчера видях в него нещо ново. Забелязах, че веднага след като Исус каза: „Никой не може да слугува на двама господари“ Той казва: „Не се тревожи.“ И изведнъж разбрах, че ние служим на нашите мисли!

Трябва да оставим нашите мисли и с помощта на Божието Слово, да приемем Божиите мисли. Нужно е, да разрушаваме всяка мисъл, която противоречи на Божието Слово и да пленяваме всеки разум да се покорява на Христа.

Искате ли още днес да се отърве от проблемите си?

Тогава спрете да ги обслужвате! Спрете да им позволява да заемат всичките ви мисли. И не чакайте, докато обстоятелствата се променят. Направете го сега. Разберете, обстоятелствата няма да се променят, докато не промените грешното си мислене.

Знам, че това не е лесно, особено в разгара на непроницаемата тъмнина и изпитанията. Но можете да го направите.
Не забравяйте, че вие ​​не сте сами. Имате Божието Слово, това са Божиите мисли. Светия Дух ви укрепява и накрая имате ум Христов.

Постарайте се да бъдете близо до хора, които са изпълнени с вяра. Слушайте ги. Съединете своята вяра с тяхната и се противопоставете на тъмнината.

Каквото и да става с вас, прославяйте Бога. Когато започнете да Го прославяте, Божието присъствие ще ви помогне да се избавите от тревожните мисли.

Вашите проблеми не са най-важното нещо в живота ви. Най-важен за вас е Исус. Служете Му със мислите си и Той ще ви освободи.

Група приятели се събраха на вечеря. Един от тях беше генерален директор, но тази вечер предложи да обсъдят проблемите на образованието.

– Какво може да се научи от този, който е решил, че най-добрият вариант за него е да стане учител?

И за да подчертае своята гледна точка, той се обърна към Галя Миронова:

– Галя, ти си учителка. Кажи честно, какво правиш на работата си?

Галя беше честен и открит човек.

– Искате да знаете с какво се занимава? – започна Галя предизвикателно.

Тя направи пауза, а след малък интервал от време продължи:

– Карам децата да работят. Толкова много работа, която дори не са си и представяли, че могат да извършат. Слагам плюсове на лошите оценки, за да се чувстват победители. Успявам да ги накарам да седят 40 минути на едно място, когато родителите им не могат да ги спрат дори и за пет минути без някакъв вид компютър.

Галя изгледа аудиторията си и продължи:

– Уча децата да се удивляват, да задават въпроси, да се извиняват, да уважават себе си и другите, да носят отговорност за своите постъпки. Уча ги да пишат, да четат, а след това ги карам да пишат и да четат.

Галя нервно прибра падналия кичур от косата си и продължи още по-настъпателно:

– Карам ги да смятат на ум, защото те трябва да използват мозъците си, които Бог им е дал, а не калкулаторите. Опитвам се да направя своя клас място, където учениците да се чувстват безопасно.

Галя рязко се обърна към генералния директор и като че ли това каза само на него:

– И накрая им давам да разберат, че ако развиват дадените им от Бога таланти, упорито работят и внимават съвестта им да е чиста, те непременно ще успеят във всяко начинание…. И когато хора ме осъждат за това, което правя, не им обръщам внимание, защото те така говорят, не познавайки същността на нещата, не са се занимавали с това и са невежи в тази област.

Генералният директор премигна няколко пъти и се готвеше да се извини, но Галя продължи:

– Възпитавам децата ви и ги подготвям да станат генерални директори, лекари, инженери, ….А вие с какво се занимавате, господин директоре?

Мъжът наведе глава и нищо не каза.

Не учете децата си да бъдат богати, но им давайте възможност правилно да оценяват нещата….

Добре е казал Айнщайн: „Умът създава проблеми и трудности, но не е в състояние да ги реши сам“.

Тази мисъл много ми допада. Ние се объркваме в нашите собствени мисли мисли, но не можем да решим проблемите си, защото то генерира вътре в нас.

Следователно решението трябва да дойде отвън. Откъде по-точно? От Христос.

На нас ще ни помогне ум Христов, християнски ум, умът на някой приятел, който може да бъде в този момент находчив или да съобразява бързо.