В метрото нямаше навалица, все още не беше настъпил някой от натоварените часове. Хората влизаха във някой от вагоните и вратите се затваряха.
Но на тази спирка една от тях не се затвори. Машинистът както обикновенно в такива случаи каза:
– Не задържайте вратата.
Всички във вагона виждаха отворената врата, но не знаеха какво да правят. До вратата не стоеше никой, който да я задържа.
Тогава Димитър Славов, млад човек, в спортен екип стана, подритна леко вратата и тя се затвори.
Това се повтаряше на всяка следваща спирка. Когато това стана за четвърти пореден път, машинистът не издържа и попита по микрофона:
– Кой умник на всяка спирка, задържа вратата?
Личеше, че е много раздразнен, макар да се опитваше да не избухне.
Димитър, който обслужваше злополучната врата през всичкото това време, съвсем спокойно отговори:
– Никой не задържа вратата, но тя се затваря едва след като я подритна лекичко.
Машинистът явно се смути, защото замълча за известно време. Малко след това вече с по-спокоен тон, той се обърна към Димитър:
– На коя спирка ще слезете?
– На крайната, – отговори спокойно Димитър, като леко се усмихна.
Чу се лека въздишка. Всички обърнаха поглед към микрофона, който бе вграден отстрани в стената на вагона.
– Извинете, сбърках, – чу се примиреният тон на машиниста. – Добре, продължаваме пътуването.
След известно време машинистът отново се обади:
– Господине, не ви познавам, но ви изказвам благодарност от името на метрото….
Във вагона всички се засмяха.