Докато си проправяше път из криволичещите улички баба Кристина, жена която уважаваха много в селото, стигна до двама мъже, които се биеха. Те яростно псуваха и се удряха жестоко. Две жени, навярно съпругите им, бълваха обиди и ругатни, а малка тълпа от хора се бе събрала да ги позяпа.

Вратата на най-близката къща беше разбита. На земята имаше кафез с три живи пилета.

Кристина застана между мъжете и извика:

– Спрете веднага, заповядвам ви в името Господне.

Не беше нужно много да ги убеждава, вероятно бяха изчерпали гнева си, след първите няколко удара и може би бяха доволни, че някой ги спря. Двамата веднага отстъпиха назад и отпуснаха ръце.

– Какво става тук? – попота Кристина.

Двамата мъже и жените им започнаха вкупом да говорят.

– Един по един! – извика Кристина.

Тя посочи по-едрия от двамата мъже, който имаше синя подутина около окото си.

– Ти си Димитър на Нено сина, нали? Обясни какво става!

– Залових Тони да краде пилетата на Никола. Ето виж, как е разбил вратата му.

Тони бе дребен мъж, който се бе наострил като петел предизвикан на бой. Димитър му бе разкървавил устата, но това не попречи на Тони да се разкрещи:

– Никола ми дължи пари. Тези пилета ми се полагат.

– Никола наскоро умря, от тогава аз храня тези пилета, – възрази Димитър.- Аз съм се грижил за тях, значи са мои.

– Така, – замисли се за малко Кристина, – и двамата имате право над тези пилета, единият за дълга, а другитя, че се е грижил за тях.

И двамата останаха смутени и объркани, когато чуха, че и двамата имат право над пилетата.

– Тони, извади едно от пилетата в кафеза, – нареди Кристина.

– Да, но …. – обади сеДимитър.

– Не бързай да спориш, – каза Кристина, – знаеш, че до се га не съм постъпвала нечестно?!

– Е, да така е…, – смънка Димитър.

Тони извади едно от пилетата, което недоволно пърхаше с криле.

– Дай го на жената на Димитър, – каза Кристина.

– Какво? – не повярва на ушите си Тони.

– Няма да те измамя или ощетя, Тони, повярвай ми, – спокойно коментира Кристина.

И той неохотно подаде пилето на намусената жена на Димитър, която го взе с готовност.

– Благодари на Тони, – обърна се Кристина към жената.

Съпругата на Димитър бе ядосана, но се подчини:

– Благодаря ти , Тони.

– Сега, Димитре, дай едно пиле на жената на Тони, – нареди Кристина.

Димитър с глуповата усмивка подаде пилето на жената на Тони, която веднага каза:

– Благодаря ти, Димитре.

И четиримата почнаха да осъзнават каква глупост са направили.

– Ами третото пиле? – попита Димитър.

Кристина огледа тълпата и видя едно 11-12 годишно момче.

– Как се казваш? – попита го Кристина.

– Драго, бабо Кристина, – каза момчето.

– Занеси това пиле в църквата и го дай на отец Никодим. Кажи му, че Димитър и Тони ще дойдат след малко да поискат прошка за алчността си.

Драго взе пилето и тръгна към църквата, а тълпата се разпръсна.

Поради пожар, който бушувал в продължение на почти десет часа, били напълно разрушени стотици сгради, разположени на територията на древен тибетски град, посещаван от огромен брой туристи от цял свят.
Специализирани пожарни коли просто не били в състояние да премине през много тесни улички на 1300 годишния град Дукецзон в югоизточната провинция Юнан. Което значително усложнило борбата срещу бързо разпространяващите се пламъци.
Причина за пожара остава за сега неизвестна, но експерти са установили, че тя започва от една от къщите за гостите на града. Огънят бързо се е разпространил към съседната сграда и от там е обхванал целия град. Няма съобщение за човешки жертви.
Загубите от пожара се оценяват на 100 милиона юана или 16,5 милиона долара.

Италианското селце Torri Superiore решило да се върне в Средновековието. Но такова Средновековието, което не променя настоящето, а изваждайки от миналото най-доброто и игнорирайки всичко лошо.
Селцето Torri Superiore се намира в планините на североизточна Италия, близо до границата с Франция и на около двадесет километра от брега на Средиземно море.
Основано е през ХIII век. То никога не е било много успешно, известно и голямо. През ХVIII век това селище, с малко високи сгради и няколко улички, достига максимум на живеещи в него, но след това запада. Хората заминавали нанякъде и къщите се рушели.
Преди няколко години италианските власти са решили да възстановят това селце. Тогава Torri Superiore е обявено за полигон на културни инициативи и екологични експерименти.
Сега то е истински клон на Средновековието сред европейската индустриална Италия. Тук няма да видите автомобили, сателитни антени, кули за мобилна комуникация, небостъргачи и други атрибути на съвремеността. Максималното, което се използва от съвремената цивилизация в това селце са слънчевите панели, изработващи електричество за скромни електронужди.
Тук могат да се срещнат много хора от цял свят, дошли да живеят по-прост, но богат живот. В проектираните сгради могат да пребивават до 160 души. Те работят в градината занимават се със различни занаяти, като грънчарство, дърводелство, ковачество. Пасат крави и кози, а от млякото им правят сирене. Може да се работи и в кухнята, която е обща за всички, трапезарията също. Тук предат вълната събрана от животните и такат платове, от които кроят прости селски дрехи.
Основната задача на Torri Superiore е да се постигне пълно самозадоволяване. Тук има всичко, което е необходимо за здравословен начин на живот. Ние трябва само да се огледам внимателно и да го разберем!