вечер, родители, апарат, топчици, морфин, жици, щипки, действителност, чудо, Ана бе само на година и пет месеца месеца. След менингита поличи инсулт и бъбречна недостатъчност.

Детето бе в болницата и в кома. Към него бяха включени машини, които поддържаха живота ѝ.

– Това не е Ана, а само тялото ѝ, което не може да диша самостоятелно, – каза лекарят.

– Това означава ли, че дъщеря ми е мъртва? – С насълзен очи попита Людмила, майката на момиченцето.

Лекарят само кимна с глава.

– Тогава нека нейните органи да послужат на някой друг, – каза тъжно бащата на момиченцето.

Така бе взето решение, Ана да бъде изключена от поддържащите я машини, а органите ѝ да се дадат за трансплантация.

За последната вечер, която родителите на Ана щяха да прекарат с нея преди да я изключат от апаратите, които поддържаха живота ѝ, майка ѝ купи топчици, които малката ѝ дъщеря толкова много обичаше.

Започнаха да изключват апаратите, лампите угаснаха. На момиченцето биха морфин.

Людмила прегърна освободената от жици и щипки Ана. Струваше ѝ се, че това е някакъв сън, а не действителност.

– Ана, ти знаеш колко много те обичаме, – Людмила вярваше, че дъщеря ѝ я чува…..

Детето бе толкова топло. Който и да я погледнеше, ще реши, че само е заспала.

Людмила целуна дъщеря си. И стана чудо. За изненада на лекарят и медицинския персонал момиченцето започна самостоятелно да диша.

Множество очи се насълзиха от възторг и радост.

 Хората винаги търсят обяснение, те постояно се интересуват: „Защо тези неща се случват в живота ни?“

Бог не ни дава обяснение и защо да ни го дава?

По този начин той ни изпитва, дали ще му се доверим или ще искаме отговор с нашето настойчиво: „Защо?“
Бог не ни дължи обяснение. Дори и да ни го обясни, ние няма да го разберем.

Но дори и да получите някакво обяснение, това няма да отнеме болката ни. Няма да знаем повече за нещата, които се случват с нас, докато не отидем от другата страна, когато напуснем това тленно тяло.

Бог няма да ви даде обяснение, но ще ви тества.

Спомнете си, когато сте държали изпит с тестове какво се е случвало? Учителят мълчи, а вие трябва да попълните мълчаливо теста си.

Когато Бог мълчи, Той тества нашата вяра. Проверява дали желаем да се откъснем от контрола Му или още по-здраво ще се държим за Него.

На нас не ни е нужно Божието обяснение, а Неговото присъствие.

Пациенти с токова заболяване прилича на бирено буре поради натрупването на излишната течност в тялото, особено в коремната кухина.

Използват се различни медикаменти, но днес ще споделя няколко рецепти от народната медицина,  прилагани при това заболяване.

Шушулките от боба са отличен диуретик, те премахват отока и намаляване на количеството на течност в корема.

Рецептата е следната: 8-10 бобени шушулки заливаме с половин литър вряща вода. Варят се в продължение на десет минути и се оставя да киснат за един час.

Прецедете и приемайте 3-4 пъти на ден по 80-100 мл отвара, половин час преди хранене.

Ето ви още една рецепта.

Залейте с кипяща вода две супени лъжици плодове и листа от горска ягода. Дълго ги варите на слаб огън в закрит съд, а след това ги оставете да се киснат един час.

След като филтрирате течността, може да пиете по половин чаша три пъти на ден 15-20 минути преди хранене.

По същата рецепта може да се приготви отвара от жълт кантарион, пача трева цвят на червена детелина, коса от царевица, семена от грах, корен от репей.

Всички тези растения имат отлично диуретично действие.

Зимата е активно време за работа на бъбреците. Това е време, когато тялото почти е изчерпало своите енергийни запаси от пролетта.

Как работят бъбреците? Дори те при вас да са добре, не е лошо да им помогнете.

Прекрасно средство за това са листа от липа. Те са тоник за бъбреците. От тях можете да си правите чай или запарка.

От аптеката можете да вземете пача трева, невен, листа от черна боровинка и да ги сварите в чая. Това също ще помогне на бъбреците ви.

При хранене добавете боровинки, орехово кашу, което външно прилича на бъбрек.

Солта трябва да бъде намалена.

Всички тези мерки подобряват работата на бъбреците.

Съвременният човек е образувала арсенал от митове за собственото си тяло, а те нямат нищо общо с реалността.

„Ако изляза в студа с мокра коса, лесно да се разболея“ – това твърдение изобщо не е вярно.

Човек се разболява от вируси, на които им е все едно каква е температурата на улицата.

Освен това , студът не оказва влияние на имунната система, защото организма поддържа вътрешна температура около 37 ° С. Ако тази температура с падне сняколко градуса, хората умират.

Човеците боледуват през зимата, защото повечето от времето си прекарват в затворени помещение с други хора. Така те имат голям шанс да хванат съответния вирус.