Васил Драганов и Павел Стърков седяха пред две чаши бира в тихи следобед в селската кръчма и размишляваха философски на злободневни теми.

– Смята се, че у всеки човек възникват около 600 хиляди мисли на ден, – каза Васил.

– Да всички тези събития, идеи и не знам още какво, постоянно преминават през главата ни, – съгласи се Павел. – Но те ни пречат да почувстваме тишината и спокойствието.

– Ако можехме да се успокоим, може би бихме направили нещо много по-добро.

– Да, мълчанието е източник на вдъхновение, – въздъхна Павел. – Както си стои спокойно човек, гладката повърхност на душата му е способна  да отрази Божествения Лик.

– И тогава всичко ни изглежда прекрасно наоколо, – добави Васил.

– Нашите мисли са като наркотици, – засмя се Павел. – Напъваме се и се опитваме да излезем от ситуацията, в която сме се набутали. Но нима може по такъв начин да се получи нещо свястно?

– Един мой приятел, ти го знаеш Гълъбът, нарича това състояние „минути на спокойствие“.

– Пробвай в такива минути да „изключиш“ екрана в главата си и дай преднина на мозъка си, вярвам ще се получи нещо, – почеса се по главата Павел.

– Нашето тяло е храм на Божий. Влезем ли в този храм, заставаме на мястото си, успокояваме се. В такива минути усещаме, че Той е до нас и чрез Него „живеем и движим се“, – заключи Васил.

След това двамата приятели се разделиха мълчаливо, поемайки всеки своя път.

Бе прекрасен дъждовен ден. Дъждът се изливаше буйно, сякаш някой го бе държал до сега заключен и не му бе давал на воля да излива струите си вода. Обичам когато вали.

Като дете стоях до прозореца и гледах как капките се стичат по стъклото. Това не бяха само капки, а живителна струя, която докосвайки се до всичко и го освежаваше.

Бях забелязала, че когато вали се засилва ароматът на всяко стръкче, цвете докато се стигне до мощните дървета свели мощните си клони, натежали от мокри листа, надолу.

Когато завалеше дъжд, виждах бързо притичващите хора, търсейки къде да се скрият от капките му. Други отваряха припряно чадърите си,  но понякога вятърът им изиграваше лоша шега и обръщаше наопаки защитата им.

Един ден , когато заваля и всички в къщи се бяха изпокрили по стаите, леко открехна вратата и боса изтичах на улицата. Прохладната вода се стичаше по тялото ми, а аз танцувах под дъжда.Локвите се изпълваха с вода, а сърцето ми с безпределна радост.

Баба ме вида и започна да ми вика и размахва ръце от вратата:

– Прибирай се! Ще настинеш! ….

Но струите вода, заглушаваха думите ѝ.

Малки главички страхливо надничаха от околните прозорци и завистливо ме гледаха.

Тичах през локвите, протягах ръце към дъжда и весело крещях:

– Дъжд, дъжд, …..

От някъде изскочи черен пес и радостно започна да лае около мен. Изглежда и на него му доставяше удоволствие, да подскача под дъжда.

Изведнъж дъждът спря, но всичко наоколо искреше в чистота, а във въздуха се усещаше ароматът на цветя, трева и дървета.

Спомням си едно лято ни бяха пратили да пасем кравите. Тогава пак заваля. Нямаше къде да се скрием, наоколо имаше само поляни, а гората бе далече от нас.

Тогава Светла свали дрехите си, внимателно ги сгъна, сложи ги на близкия камък и седна върху тях. Ние я гледахме смаяно, а тя ни обясни:

– Когато спре дъждът и по изсъхнем, дрехите ми ще бъдат сухи.

Веднага последвахме примера ѝ. Бяхме само четири момичета.

Водата обливаше телата ни и изчистваше праха и мръсотията насъбрала се по кожата ни.

Когато спря дъждът, слънцето изтърколи огромното си кълбо на небето и затопли телата ни. Наоколо се издигаше лека пара от изпаряващата се вода. След това радостно облякохме сухите си дрехи и подкарахме кравите към гората.

Когато отново завали, усмихвам се и протягам длани към дъжда. Той ми носи радост и ме успокоява. Потъвам в мощната му прегръдка и чувам музиката от танцуващите капки край мен …

Мейн кун е произлязла от котки, живеещи във фермите на Североизточна Америка в щата Мейн.

Заради цвета на козината, якото тяло и огромната опашка тези котки изглеждат като миещи мечки или еноти, от където идва и името им.

„Мейн“ е името на щата Мейн, „coon“ е втората част на думата „raccoon“, което означава „енот“.

Тази порода котки се отличава с дружелюбен характер и особено големи размери.

Мейн кун на име Стюи през 2010 г. е записана в Книгата на рекордите на Гинес като най-дългата котка в света.

Нейната дължина от върха на носа до върха на опашката е 123 сантиметра.

Мъжките могат да тежат до 12 кг, а женските до 8 кг.

Силният стрес оказва различно въздействие при момчетата и момичетата. При по-слабия пол мозъкът старее бързо. В това са убедени изследователите на Стенфорския университет.

Част от мозъка, свързан с емоциите и емпатията при момичетата има по-малки размери, когато те са подложени на силен стрес.

При травмирани момчета този участък е много по-голям.

Момичетата често са подложени на пост-травматично стресово разстройство.

Учените са достигнали до извода, че тази част от мозъка при момичетата старее по-бързо, заради преживяна стресова ситуация. Освен с обработката на емоциите, същият участък от мозъка играе важна роля при изпращането на сигнали към другите части на тялото.

Бактериите, които живеят в най-дълбоките слоеве на храносмилателната система функционират като лек за рака.

По време на експеримента, учените са забелязали в чревната маса полезни бактерии, които според изследователите „притежават мощен потенциал за излекуване на рака“. Такива феноменални свойства притежават бактериите Ruminococcus.

В организма на човека живеят около трилиони микроорганизми. От тях са изучени само 10%, а другите остават загадка за учените.

Синтезът на микробите може да повлияе на имунната система, предизвиквайки автоимунни заболявания или да атакуват тумора. Така те помагат на тялото да се запази здраво.

Според експерти, един от най-надеждните методи за лечение на злокачествени тумори е промяната в броя на бактериите Ruminococcus в червата.