Идваше края на смяната, когато Елена чу ясен мъжки глас:

– Ало, медицинската сестра!

Този глас идваше от стая номер 54. Мъжът не беше неин пациент и тя помисли, че вика някоя нейна колежка от своето отделение.

– Ей, русокосата, вас викам! – отново извика мъжът.

Когато влезе в стаята Елена видя дружелюбен човек, който седеше на леглото си.

– Помните ли ме? – попита болният, – вие бяхте моя медицинска сестра, само че тогава бяхме на долния етаж.

– Съжалявам, но аз работя само в интензивното отделение. Навярно сте ме объркали с някоя друга жена.

– Не, не съм сбъркал. Почакайте за минутка – и мъжът започна бързо да свива пръстите на едната си ръка, потропвайки леко с върховете им върху таблата на леглото. – Вашето име ….сега ще си го спомня.

Той погледна тавана, а след това се усмихна тържествуващо:

– Елена, нали така? Само, че имахте по-дълга коса.

Елена стоеше изумена. Преди два дена тя наистина бе подстригала косата си.

– Да, – неспокойно каза Елена.

Тя огледа внимателно мъжът и опита да си го спомни.

– Извинете, аз работя в интензивното и съвсем не ви помня.

– Всичко е наред, Елена. Радвам се , че ви видях отново. Ти беше в стаята  ми преди две седмици. Сърцето ми бе спряло, а ти го върна към живот. Помня как викахте някакви медицински термини и се опитвахте да разчистите пътя по коридора. След това взехте дефибрилатора и аз отново започнах да дишам.

Изведнъж спомена се върна. Само че мъжът изглеждаше малко по-различно. Очите му бяха зачервени, а лицето бе добило синкав отенък.

– Кой ви каза, че именно аз съм ви помогнала този ден? – позаинтересува се Елена.

Мъжът се засмя.

– Аз бях на тавана и ви наблюдавах. Вие имахте дълга светла опашка. А когато се обърнахте към апаратурата до леглото ми, видях красивото ви лице…. извиках ви, за да ви благодаря.

Някаква топлина се разля в тялото на Елена. Тя не можеше да разбере, как може човек, който е почти мъртъв, да я види и да я запомни.

През 1882 г.сборният отбор на Англия по крикет загубил от Австралия.

По този повод вестник The Sporting Times  публикувал сатиричен некролог, в който се казва:

„Английският крикет умря, тялото ще бъде кремирано, а пепелта ще бъде транспортирана в Австралия“.

В следващия мач, който се провел в австралийските полета, англичаните били по-силни и получили за подарък от мелбърнските жени малка теракотова урна с праха уж на австралийския крикет.

Тази урна получила название „The Ashes“ и стои в музея.

Победителите от англо-австралийската конфронтация многократно я издигат над главите си след победа като трофей.

Дечко се видя с Мина през лятото на морето. Той не знаеше, че повече няма да я види. Дечко дълго наблюдаваше бледото ѝ лице, по него бе изписано страдание.

Въпреки сенките под очите, те бяха толкова живи, че компенсираха общата отпадналост. А това състояние ѝ бе причинила химиотерапията, но той не знаеше още за това.

Мина бе изпълнена с любов, която предаваше на хората, които срещаше.

Беше толкова хубаво да я наблюдава човек, как играе с децата на плажа.

Дечко помнеше много добре, какво бе направила Мина преди три години за него. Той загуби родителите си при автомобилна катастрофа. Болката бе голяма, но именно Мина тогава му протегна ръка и му каза:

– Не се страхувай винаги ще бъда до теб!

Помнеше, как Мина го прегърна, а после двамата дълго плакаха заедно. Сякаш се бе отприщил бент, който нямаше край. Сълзите намаляха и болката се стопи.

Тогава Дечко още не знаеше, че самата Мина има  нужда от помощ, дори повече от него.

– Господ е Пастир мой, няма да остана в нужда, – засмя се искрено Мина.

Явно тя напълно разбираше този стих. Той бе нейното послание на надеждата. Тя не веднъж бе изпитала Божията любов и милост, затова щедро се раздаваше, без да трепне пред трудностите.

Тялото на Мина бе отслабнало, но духът ѝ не бе сразен.

– От къде намираш сили за всичко това, – попита я Дечко.

– Черпя сила от вярата и упованието си в Бога. За мен Исус е най-цената жертава дадена за хората. Зная, че Исус Христос  победи на кръста смъртта и от тогава, повярвалите в Неговото изкупително дело получават вечен живот.

Простички думи, но те докосваха сърцето и караха мнозина да потърсят отговор на въпросите си при Бога.

Христовата любов е по-силна от смъртта. Изпълвайки Мина, тя ѝ даваше сили да помага на ближния си, да преодолее мъката и болката си.

Знаете ли, че далматински кученца се раждат без петна?!

Те имат петна по кожата в долната част, но тези петна не са видими на козината. Това продължава, докато кученца станат на две седмици.

Далматински петна често черни или кафяви, но може също така да бъдат и други цветове, като тъмно оранжево, лимонено жълто или сиво-синьо. Понякога при възрастните далматинци отсъстват петната.

Далматинците имат петна поради техните гени, които са като малки групи от инструкции във всяка клетка в тялото.

Тъй като повечето далматинци имат мама и татко с петна, за това при новородените далматинци петната се появяват на фона на гените на техните родители.

Преди да станат домашни любимци, някои далматинци са имали петна в дивата природа, за да се защитят и да бъдат в хармония със средата.

За да разпознава лицата на околните у човека има специален участък от мозъка, който помага за идентифициране на лицето, не по набор от отделни черти, а като цяла картина.

Това се доказва от ефекта на инверсия. Ако на човека се покажат същите лица, но в обърнат вид, точността на разпознаване се снижава, въпреки че никакви черти не са се изменили.

Шимпанзетата също демонстрират способността да разпознават лицата на другите. Те много по-добре изразяват способността да се идентифицират един с друг по задните части на тялото. В този случай изследователите са открили в шимпанзета ефект на инверсия.

Причина за това вероятно е това, че при повечето самки маймуни по време на овулация кожата около гениталиите им набъбва и се зачервява. Разпознаването на такъв сигнал е станал важен навик за мъжките.