Лисицата побегна в ужас. Някой я попита:
– Какво те разтревожи толкова много?
Лисицата неспокойно отговори:
– Събират камили за принудителен труд.
– Нима си толкова глупава? Съдбата на камилите няма нищо общо с теб. Ти даже не приличаш на тях.
– Не ми ги разправяй на мен тия! – казала лисицата. – Ако някой интригант заяви, че съм камила, кой ще направи петиция за моето освобождение?

Ох, това наднормено тегло! Без съмнение това е проблем. И той е свързан с храненето и физическата активност.

В миналото са се движели много повече, работили са физически труд. Но е имало време за почивка, за сън, защото времето се е отчитало по слънцето.

Днес имаме транспорт, автомобили, които ни придвижват от дома до работата и обратно. В домовете си имаме електричество, което улеснява действията ни. С други думи, налице са всички блага на цивилизацията!

Но странно, ние сме уморени, не ни стигат силите да поиграем с децата си, да помислим за здравето си, да сготвим нещо вкусно…

Вместо да анализираме състоянието си, купуваме това, което ни съветва рекламата. А тя ни внушава, че цялата сила е в таблетката..

Щракаш копчето и какво гледаш? Реклами…

Не е ли възможно да си сготвим вкусен и здравословен обяд? Защо сме на мнение, че всичко, което е полезно, не е вкусно? Има много полезни продукти, достъпни за нас, които можем да използваме при храненето си!

Отношението към продуктите е различно. Например, яйцата съдържали много холестерин, трябвало да ги намалим, Хората с наднормено тегло имат по-добър заместител на маслото, а сега ни казват, че той е вреден. Солта била вредна, и сега е на „модата“.

Какво да правим? Създайте своя система на хранене, която ще ви помогне да усетите вкуса и аромата на продуктите. Превърнете приготвянето на храна в кулинарен експеримент.

Тя беше добро същество и тази нетрайна и мимолетна слава се оказа истинско нещастие за нея. Трепереше над славата си и повече от четвърт век се мъчеше по всякакъв начин да я запази, ала усилията й останаха почти безуспешни. Тя почина  в едно малко неизвестно село, оплаквана от приятелите си и забравена от света.

Известността на Ива Ст. се дължеше на… . Очевидно тази известност беше изкуствено раздута, а не спечелена. Наистина тя пишеше и публикуваше някакви статии във вестници и неизвестни списания, но в тях нямаше талант. И сто години да пишеше, тези неща нямаше да й донесат слава.

Име й създадоха всъщност вестникарските бележчици, пускани от мъжа й, незначителен журналист, който работеше на дребно. В течение на година-две тези бележчици се появяваха упорито. Човек не можеше да отвори вестник, без да се натъкне на някоя от тях.

„ Говори се, че Ива Ст. е наела вила в Н., където смята да прекара лятото.

Ива Ст. се обявява решително против въвеждането на късата пола в следобедния тоалет.

Слуховете, че Ива Ст. ще прекара предстоящата зима в Париж, са неоснователни. Тя още не е взела определено решение.

Ива Ст. присъства в събота на концерта  на филхармонията и се изказа одобрително за новата симфония.

Ива Ст. вече се оправя от тежката болест и състоянието й продължава да се подобрява.“

Тази всекидневна реклама имаше много интересно въздействие. Името на Ива Ст. стана толкова известно на широката публика, колкото и имената на най-големите знаменитости от това време, и хората говореха с интерес за всички нейни прояви и обсъждаха нейните мнения. Случваше се някой невежа от дълбоката провинция да започне да задава въпроси и тогава възникваха изненади за всички присъстващи:

— Коя е все пак тази Ива Ст.?

Присъстващите с изумление откриваха, че не могат да отговорят на този въпрос. Никога не бе им минавало през ум да се осведомят.

— Какво е направила тя?

Присъстващите отново онемяваха. Те просто не знаеха. Не си бяха дали труд да разберат това.

— Тогава с какво е толкова известна?

— Е, имаше нещо, не помня точно какво…. Не съм се интересувал….. , но предполагам, че всички го знаят.

Накрая хората откриваха с изненада, че са приемали нейната слава само от рекламата във вестниците и че нямат представа коя е тази Ива Ст. Дори не знаеха какво е направила, ако изобщо е направила нещо.

Благодарение на тази странно създадена известност Ива Ст. успя да стъпи на подиума и най-малко два сезона народът се тълпеше в залите само за да я види. Тя беше само визия със скъпи тоалети, но това нямаше трайна стойност. Известно време те й носеха тлъст хонорар. Но след това хората бързо я забравиха напълно.

Необходимо е да сме различни. Ако на света има само дърводелци, тогава кой ще сее земята? Ако съществуваха само месари, кой щеше да изгражда къщите? Ако дейността на цялото общество беше медицината, от къде щяхме да получим дрехи, с които да се обличаме?
Не бих могла да си представя ако всички са студенти по философия. От подобно решение би последвало нещастие за благосъстоянието на всяко царство и като прибавка бихме стигнали до края на човешкия род.
Ако има в изобилие работници за усилен умствен труд, нямаше да има дрехи, храна, жилища….И обратно, ако хората се занимават с професии, които снабдяват нуждите на другите, ще тържествуват само невежите, които създават и приемат неща, които могат само да се видят.
Много често съм се сблъсквала с хора, които поставят под въпрос съществуването на душата, както и това на Бог само, защото не са могли да ги видят.
Ако следваме аргументите им, то тогава не съществува и болката в зъбите, защото не сме я виждали да влиза в устата на болния. Нито любовта и омразата, защото не крачат по улицата в търсене на хора, които да благословят или прокълнат със своето присъствие.
Основата на глупостта е смесица от невежество и слепота, комбинация, която пречи на хората да видят, защото нямат представа къде да гледат.

Нацистка Германия използвала повече ресурси за разработване и производство на първите в света балистични ракети с голям обхват Фау-2, но тяхната ефективност се оказала много слаба.
В ракетните заводи се използвал трудът на затворените в концлагерите. Те работили при много тежки условия.
Било установено, че повече хора са загинали при производството на ракетите Фау-2, отколкото от бомбардирането с тях.