На търговец му трябвало момче за работа в магазин за хранителни стоки. Той пуснал обява за това и на другия ден при него дошли няколко младежа. Без много да мисли търговецът избрал един от тях. Негов познат го попитал:
– Защо избра именно него?
Търговецът казал:
– Преди да влезе това момче си изтри краката, а след това внимателно затвори вратата. Това говори, че то обича реда. То стана от стола си и го предложи на сакатия при входа да седне на него. Това означава, че това момче е добро и учтиво. На въпросите ми отговори точно и с уважение. Тук се вижда, че то добре разсъждава. Аз изпуснах книга на пода, а то веднага я вдигна и я сложи на масата. Не се буташе, не се промъкваше напред, а спокойно чакаше реда си. Дрехите му бяха чисти, косата сресана, лицето и ръцете измити. За това избрах точно него.
Всеки човек може да се познае по работата, поведението и думите му.
Животът ни е изпълнен със труд. Колкото повече обичаме дадена работа, толкова по-лесно ни се отдава да се включим в нея. Трудолюбието е склоността на човека постоянно да прави нещо полезно. Всяка работа започва с желание, продължава се усърдно и завършва с благодарение.
Поведението е огледало, в което всеки човек се изявява. За дървото се съди по плода от него, а за човека по поведението. Поведението по-силно говори от всякакви думи. Думите разкриват, но поведението убеждава.
Думите са израз на нашите мисли и чувства. Така че по тях също може да се определи душевното състояние на човека. По звъна може да се определи каква е камбаната, а по думите може да се узнае какъв е човекът.
Ако искате да разберете какъв е точно човекът срещу вас, вникнете в думите му, „от онова, което прелива от сърцето, говорят устата“.

Тамерлан, един от храбрите водачи на един азиатски народ, бил преследван от враговете си и се криел в развалините на една къща. Там той забелязал мравка, която бутала нагоре по стената житно зърно, което било по-голямо от нея. Шесдесет и девет пъти мравката падала долу със зърното и чак на седемдесетия ѝ се удало да го изкачи горе.
– Аз бях отчаян, – казал по-късно Темерлан, – но това насекомо ми даде надежда и ми предаде урок по търпение и издържливост.
Да от една мравка човек може да научи много неща. Мравката няма началник, надзирател или управител, но тя се труди прилежно. Трудът е закон за човешкото съществуване, той е задължение за всеки човек.
Бог е създал човека и му е дал да се труди, като го е снабдил със всичко което му е необходимо за това. Безделникът се отклонява от Божия порядък и от целите на творението.
Обичай труда. Ако той не ти служи за твоето изграждане, може би ще ти подейства като лекарство. Трудът е здраве за тялото и допринася за изграждане на душата. Всичко в живота се придобива с упорит труд.
Мравките събират храната си по време на жетва. Мъдро решение.
Веднъж попитали един мъдрец:
– Кое е най- важното нещо, кой човек е най-важен и кое време в живота е най-добро?
Мъдрецът отговорил:
– Най-важното нещо е да обичаш всички хора. Човекът, с когото в момента имаш работа и някакви взаимоотношения, той е най-важния за момента, докато в живота си не срещнещ друг човек, с когото да общуваш. Най-доброто време е настоящето, защото човек само в него може да избира и да действа според избора си.

Лисицата побегна в ужас. Някой я попита:
– Какво те разтревожи толкова много?
Лисицата неспокойно отговори:
– Събират камили за принудителен труд.
– Нима си толкова глупава? Съдбата на камилите няма нищо общо с теб. Ти даже не приличаш на тях.
– Не ми ги разправяй на мен тия! – казала лисицата. – Ако някой интригант заяви, че съм камила, кой ще направи петиция за моето освобождение?

Ох, това наднормено тегло! Без съмнение това е проблем. И той е свързан с храненето и физическата активност.

В миналото са се движели много повече, работили са физически труд. Но е имало време за почивка, за сън, защото времето се е отчитало по слънцето.

Днес имаме транспорт, автомобили, които ни придвижват от дома до работата и обратно. В домовете си имаме електричество, което улеснява действията ни. С други думи, налице са всички блага на цивилизацията!

Но странно, ние сме уморени, не ни стигат силите да поиграем с децата си, да помислим за здравето си, да сготвим нещо вкусно…

Вместо да анализираме състоянието си, купуваме това, което ни съветва рекламата. А тя ни внушава, че цялата сила е в таблетката..

Щракаш копчето и какво гледаш? Реклами…

Не е ли възможно да си сготвим вкусен и здравословен обяд? Защо сме на мнение, че всичко, което е полезно, не е вкусно? Има много полезни продукти, достъпни за нас, които можем да използваме при храненето си!

Отношението към продуктите е различно. Например, яйцата съдържали много холестерин, трябвало да ги намалим, Хората с наднормено тегло имат по-добър заместител на маслото, а сега ни казват, че той е вреден. Солта била вредна, и сега е на „модата“.

Какво да правим? Създайте своя система на хранене, която ще ви помогне да усетите вкуса и аромата на продуктите. Превърнете приготвянето на храна в кулинарен експеримент.

Тя беше добро същество и тази нетрайна и мимолетна слава се оказа истинско нещастие за нея. Трепереше над славата си и повече от четвърт век се мъчеше по всякакъв начин да я запази, ала усилията й останаха почти безуспешни. Тя почина  в едно малко неизвестно село, оплаквана от приятелите си и забравена от света.

Известността на Ива Ст. се дължеше на… . Очевидно тази известност беше изкуствено раздута, а не спечелена. Наистина тя пишеше и публикуваше някакви статии във вестници и неизвестни списания, но в тях нямаше талант. И сто години да пишеше, тези неща нямаше да й донесат слава.

Име й създадоха всъщност вестникарските бележчици, пускани от мъжа й, незначителен журналист, който работеше на дребно. В течение на година-две тези бележчици се появяваха упорито. Човек не можеше да отвори вестник, без да се натъкне на някоя от тях.

„ Говори се, че Ива Ст. е наела вила в Н., където смята да прекара лятото.

Ива Ст. се обявява решително против въвеждането на късата пола в следобедния тоалет.

Слуховете, че Ива Ст. ще прекара предстоящата зима в Париж, са неоснователни. Тя още не е взела определено решение.

Ива Ст. присъства в събота на концерта  на филхармонията и се изказа одобрително за новата симфония.

Ива Ст. вече се оправя от тежката болест и състоянието й продължава да се подобрява.“

Тази всекидневна реклама имаше много интересно въздействие. Името на Ива Ст. стана толкова известно на широката публика, колкото и имената на най-големите знаменитости от това време, и хората говореха с интерес за всички нейни прояви и обсъждаха нейните мнения. Случваше се някой невежа от дълбоката провинция да започне да задава въпроси и тогава възникваха изненади за всички присъстващи:

— Коя е все пак тази Ива Ст.?

Присъстващите с изумление откриваха, че не могат да отговорят на този въпрос. Никога не бе им минавало през ум да се осведомят.

— Какво е направила тя?

Присъстващите отново онемяваха. Те просто не знаеха. Не си бяха дали труд да разберат това.

— Тогава с какво е толкова известна?

— Е, имаше нещо, не помня точно какво…. Не съм се интересувал….. , но предполагам, че всички го знаят.

Накрая хората откриваха с изненада, че са приемали нейната слава само от рекламата във вестниците и че нямат представа коя е тази Ива Ст. Дори не знаеха какво е направила, ако изобщо е направила нещо.

Благодарение на тази странно създадена известност Ива Ст. успя да стъпи на подиума и най-малко два сезона народът се тълпеше в залите само за да я види. Тя беше само визия със скъпи тоалети, но това нямаше трайна стойност. Известно време те й носеха тлъст хонорар. Но след това хората бързо я забравиха напълно.