Книгата , която е написана от кралица Виктория, когато тя е била на 10-годишна възраст – 1829 г., ще бъде издадена в Обединеното кралство.
Пълното заглавие на изданието е „Приключенията на Алиса Лейзелс написани от Александрина Виктория на възраст десет години в три четвърти“. В нея се разказва историята на 12-годишно момиче, който  баща му, след брака си, изпратил в училище-интернат.
В предговора към книгата е цитиран Жаклин Уилсън, известния писател: „Ако Виктория не е трябвало да бъде кралица, тя щеше да се превърне в изключителен писател.“ Джак Колис Харви, издателят, добавя, че в литературния свят, кралица Виктория е известна със своите дневници, които е водила още в тийнейджърска възраст. Дневниците били публикувани и са станали бестселъри в Обединеното кралство.
Кралица Виктория е пребивавала на английския трон в периода 1837-1901 г., повече от всеки друг британска монарх. Викторианската епоха е период на политически, културен, стопански, военен и научен разцвета на Великобритания и Британската империя като цяло.

Живял някога мъдър и благороден цар. Той имал много красива съпруга, която презирала неговата любов. Тя отгледала първите си трима сина настрани и те били враждебно настроени към царя. След това царицата родила и четвърти син.
Свършвайки дните си на земята, царят умрял и тялото му било положено в царската гробница. Братята започнали да си оспорват трона и за това отишли за съвет при един стар рицар.
Той им казал:
– Чиято стрела по дълбоко навлезе в тялото на царя, той ще бъде новия цар.
Първият син пробол дясната ръка на царя. Срелата на вторият раздробила рамената кост. Третият пронизал сърцето на царя и бил уверен, че той ще получи царството. Четвъртият се приближил към тялото на баща си, въздъхнал и натъжен казал:
– Уви, татко мой, не мога да нанеса рана на моя баща, жив или мъртъв.
Когато казал това, гражданите възкачили на престола най-малкия син на царя. За тях той бил истинския наследник.

Когато Чингизхан разделил света на четири улуса за четиримата си сина, те поискали да чуят добър съвет от баща си, как да управляват хората. Първи към него се обърнал най-старият му син Джучи:

– Кажи, о притежателю на великата слава и покорителю на вселената, какъв трябва да бъде истинския хан?

– За да угоди на хората, трябва да е умен, а за да му угодят, трябва да е силен, – отговорил Чингизхан.

Вторият син Джагатай попитал:

– Как да направиш така, че хората да те уважават?

– Не се лишавай от трона си, – отговорил Чингизхан.

Тогава към него се обърнал третият му син:

– А как да съхраня трона си?

– Не допускай в обкръжението си по-умни от теб, – отговорил ханът.

Четвъртият син Туле попитал баща си:

– Какво трябва да жертва хана заради славата си?

– Сина си! – казал Чингизхан.

Съдейки по всичко, синовете помнели съветите на баща си и относително благополучно изживели дните си.

Днес Симо се бе развихрил. Готов бе да доказва и най-невероятните неща. Не можеше да му се отрече нищо, беше ерудиран и знаеше какво говори. Обикнвено смачкваше опонентите си за броени минути.

Гледаше Владо закачливо и отново подхвана:

– По-сигурно е да си прасето на Ирод, отколкото негов син.

Владо добре познаваше историята, както древната, така и по-новата. Той разбираше на къде бие Симо, но искаше да чуе аргументите и тогава да отговори. Но нещо го караше да се  усъмни в казаното и за това  уклончиво каза:

– Не го проумявам това.

– Думата „син“ и „прасе“, както знаеш са сходни, – започна настъпателно Симо. – Освен това Ирод е изповядвал религията на евреите, за това никога не би убил прасе. Но в замяна на това не е изпитвал никакво неудобство, да елиминира член от семейството си, към когото е хранел подозрение.

– Разбирам, – каза спокойно Владо.

Симо се разпали още повече:

– По негова заповед била убита жена му и били умъртвени стотици евреи, в чиято лоялност се съмнявал.

Смеейки се на глас Симо продължи:

– Имам чувството, че не е смеел да затвори очи от страх, да не би някой да му грабне трон.

Това повече беше монолог, но Владо добре познаваше приятеля си. Той го обичаше и за това винаги му даваше предимство.

Те бяха добри приятели. И при всека от срещите си, единият научаваше нещо ново от другия, за това не търсеха първенство, а се ровеха в книгите и откриваха интересни неща.

Седемгодишния Тошко и петгодишната Меги си играят в стаята на килима. Те строят с конструктора различни фигури. Днес е ред на трона на фараона.
След известно време, без да усетят се поместиха от килима на студения под.
– Тошко, студено ми е, хайде да отидем пак на килима, – каза Меги.
Момчето я погледна сериозно и сърдито каза:
– Не можем да се върнем, вече сме излезли от Египет.
После се разбраха, че килима е обетованата земя и там е топло …..