Колко е жалко, че много хора могат да бъдат щастливи само, когато външни обстоятелства са благополучни. Докато живота им е в пълна безопасност, те са напълно доволни. Но когато ги порази болест, разтроят се взаимоотношения им с другите или ги обхванат хиляди неочаквани тревоги, тяхното щастие се стопява и изчезва.
Има един източник, който никога не мени силата си. Може да бушуват разливи, но Той си оставал същия. Може да настъпи дълга лятна суша, но Той не пресъхва. Неговото течение е постоянно, надежно и безкрайно.
Такъв мир, който бихме искали да имаме в сърцето си, е този мир, който ни обещава Исус, ако Му се доверим: “ …. водата, която ще му дам, ще стане в него извор на вода, която извира за вечен живот…. мир ви давам.“
Ще дойдеш ли към неизчерпаемият източник – Христос? Ще идваш ли при Него всеки ден?

Убиването на леопарди било умишлено, целенасочено и много активно.
И всичко това не било направено заради месото, кожата, за да се спаси селище или домашните животни в него, от нападение на звяра.
Работата била в това, че населението на Занзибарския архипелаг било твърде уверено, че тези леопарди са свързани с вещици и зли магьосници, които специално ги развъждали и обучавали да им бъдат в помощ, а след това изпращали леопардите да вършат техните черни дела.
Кампанията по изтребването на този вид започнала през втората половина на 1960 г. 30 години по-късно не е останал нито един занзибарски леопард в дивата природа.
Учените започнали да бият тревога в началото на 90-те години на миналия век, но след няколко години, програмата за опазването на вида е преустановена като безнадеждна.

Всяка сутрин преди зазоряване той тръгваше на разходка. Час по-късно се връщаше попил шума на града и звуците на градините, които после добиваха плът в поезията му.

Но тази сутрин не беше ходил много надалече, защото когато си дойде зората току що се бе сипнала и нощта все още витаеше във въздуха. Тишината го съпровождаше неохотно.

– Какво се е случило, – попита го разтревожена  жена му.

– Улиците са пълни с хора, – въздъхна той, – бездомни, отчаяни и гладни.

– Погледни! – извика възторжено жена му. – Виж как слънцето сияе, – продължи възторжено тя, искайки да разсее тъгата впримчила се в утрото.

Сноп лъчи огря предната част на къщата. Те плиснаха вратата на балкона и потопиха коридора в светлина.

Слънцето се издигна над големите корони на дърветата. Прозя се и се протегна. Провря многобройните си лъчи между листата и клоните, и събуди всичко живо там.

– Знам, че каквото и да се случи, Бог няма да ни остави, – добави жената и плътно се прилепи до мъжа си, вперила поглед напред с тревога…..

Нищо не може да замени това очарование, което изпитваш при четенето. Това е едно чудесно преживяване, ефикасно лекарство за меланхолията.
Потапяйки се в четенето имаш чувство, че разговаряш с някого и помежду си споделяте интересни неща. Наслаждаваш се на съзвучието, удивяваш се на новите мисли, които не са ти идвали наум. Жадно поглъщаш новото.
Това общение с книгата спира времето и обсебва цялото пространство. То ви очарова.
Четенето, това усещане не може да се сравни с нищо друго, нито с киното, нито с компютърните игри, нито с Интернет. Защото четенето включва ума, сетивата и чувствата ти, а тялото през това време бездейства.
Четенето е като любовта. Ти се гмурваш в историята, външния свят се изключва, а тревогите остават на втори план.
Оставате само вие, книгата и ти. Кой знае, може би за това четенето е по-малко популярно. Да четеш това е енергоемко, това е риск, защото юздите преминат в други ръце и най-важното ти не знаеш как ще завърши историята. Но, въпреки всичко, това е едно голямо и невероятно приключение, от което човек трудно може да се откаже.
Разбира се четенето не е лекарство, то не може да премахне причините за синините и нараняванията, нито да реши непреодолимите предизвикателства в живота. Но дори и любовта не е гаранция за безоблачен живот.
Четенето е като пристанище или убежище, където можеш да починеш преди новите битки в реалността.

Жена наблюдавала ограбването на дома си в реално време чрез приложение на iPhone. Американката качила на телфона си приложение от производителя, камера за видеонаблюдение Dropcam, която позволявала да се свързва с установените камери в другите помещения и да предава картина в Интернет в реално време.  Видеото може да се гледа на екрана на мобилния телефон.

Мелиса Хесли била на почивка с мъжа си, когато получила сигнал за тревога.

Благодарение на приложението в телефона си, тя могла да види как ограбват дома й. Жената позвънила на съседката и я помолила да извика полиция.

Грабителят успял да се укрие и полицията не могла да го хване, но самият той не взел нищо от цените неща в дома.

Мелиса е предала в полицията записа, направен от телефона й, с надежда, че това ще помогне на следствието.