Количеството продукти с марихуана, което се предлага в американските щати, където тревата е легализирана, расте.

В една от болниците на Масачузетс вече може да си поръчате пица пълнена с вещество отделено от конопа.

Това е нов вариант за пациенти, които не искат да пушат трева или не желаят да ядат сладки, в които е добавена марихуана.

Пицата е подправена с канабис. Тя се е появила в „менюто“ на болница преди три седмици и пациентите били много доволни.

Един от лекуващите се там е заявил:

– Не искам болкоуспокояващи, тази пица е отличен техен заместител.

Шест инчова пица със сирене се продава за 38 долара парчето.

Доматеният сок съдържа 125 мг тетрахидроканабинол добит от марихуана. Компанията осигуряваща пиците в болницата, вече е продала около 200 от тях.

Плата на повечето маси за билярд е зелен.

Защо?

Билярдът е произлязъл от игри с палка и топки на открито.

И до някаква степен той е свързан с голфа и крикета.

За това по традиция плата покриващ повечето билярдни маси е зелен, като цвета на тревата.

Изкупените трябва да се обичат искрено, без лицемерие, с чисто сърце. Силата и любовта идват от живото и вечно Слово на Бога.

Пролетните дъждове и лятното слънце правят тревата сочна и зелена, но през есента тя увяхва, а през зимата умира. Земният живот минава бързо.

Човешката любов и отношения не могат да бъдат наша основа. Ние се нуждаем от Божието Слово, семето на вечния живот.

Ако наистина обичаме другите ще им даваме вечното Слово Божие.

Злобата, лицемерието, завист и клюките са духовна отрова, която разрушава любовта и унищожава работата на Бога. Не пийте отрова! Пийте даващото живот чисто духовно мляко – Словото Божие.

Благодарение на това Слово ние израстваме от безпомощни и егоистични деца, в сръчни и плодоносни Божии деца. За това трябва да изучаваме Божието слово искрено, а не лицемерно.

Наблюдавай белези на природата!

От ранна възраст овчарят и сеяча, гледат на небето. Умеят те вятър и ведър ден да предрекат, дъжд и веселие в полето, ранно мразовито утро, загуби по гроздето……

Така и лебедите в тихата вода, ако пляскат криле вечерта, градушка очаквай.

Или ако яркото слънце в мрачни облаци залезе, знай, на следващия ден дъжд ревящ ще те разбуди.

Ако бие град в стъклата, чакай да косиш трева висока в падината.

Чуеш ли шума на бурята, за работа не се готви, а в ленива дрямка отново потъни.

Най-накрая настъпи дългоочакваната пролет. Природата се събуди след дългата студена зима. По улиците бе топло.

Прекрасно пролетно време. Слънчевите лъчи стопляха не само природата, но и всичко около нас, а това е нова любов, време на надежда, първите цъфнали цветя, зелена трева, нови листа по дърветата …..

Ухае на пролет. Излизаш на улицата, за да поемеш с пълни гърди чист въздух и да се радваш на топлите лъчи на слънцето, стоплящи тяло, сърце и душа.

А студентите в такова време трябваше да седят и да слушат поредната скучна лекция. От тихият монотонен глас на преподавателят, някои от тях даже задремваха.

Изведнъж се усети някакъв порив на вятър.

Нещо се промени наоколо.

Вратата на аудиторията се отвори широко и високо слабо момче, без да обръща внимание на преподавателя, извика силно към всички студенти:

– Защо седите? Човек в космоса!

Всички се разшумяха. Отвред се чуваха въпроси:

– Как?

– Кога?

– Къде?

В един миг, всички хукнаха навън. Излязоха на улицата, а там вече имаше много народ. Всички се смееха и се шегуваха. Заедно с останалите хора студентите се насочиха към Червения площад.

Никой не ги беше канил на митинг. Всичко стана спонтанно, стихийно. Хората вървяха гордо вдигнали глава. Усмихваха се, пееха, танцуваха.

Настъпи небивал празник. Беше 12 април 1961 година.